Sedmiyat pechat

агенции ни отпуснаха средства, за да изчезнем за света и да продължим проучванията си. Помогнаха ни

да се сдобием с нова самоличност, дадоха ни документи, предоставиха ни поч ти неизчерпаема сметка и

ни скриха там, където ония типове от петролния бизнес не биха могли да ни намерят - мен в Сибир, а

Джеймс тук, сред австралийската пустиня.

- Където всъщност сте били през цялото това време.

- Да - потвърди Филипе. - Искам да поясня, че понякога ни се налагаше да път уваме. Трябваше да

отскочим тук и там, за да изследваме определен въпрос или да получим определена съставка, такива ми

ти работи. Новата самоличност и фондът, отреден за изследвания, ни бяха много полезни. Живеехме под

прикритие и само двама-трима от ключовите ръководни фигури в големите застрахователни компании

знаеха къде се укриваме.

- А полицията?

- Нищо. Нищо ником у не сме казали. Полицията дори не знаеше, че сме живи. За останалата част на

света аз и Джеймс не съществувахме.

Томаш махна в посоката, където бе поел полицаят.

- Тогава как те се оказаха тук?

- Ще стигнем и дотам - каза приятелят му. - Та знач и, аз довърших проучванията си върху състоянието

на световните нефтени запаси, а малко след това Джеймс приключи работата си по използването на

водорода като енергиен източник на бъдещето. Вече са назрели условията да го обявим публично. От

една страна, пазарът се приближава до момента, в който ще установи, че няма достатъчно петрол за

задоволяване на нуждите му. От друга страна, вече сме подготвили алтернативата, която ще реши

проблема. А това означава, че точно сега е моментът да действаме, но ни оставаше да преодолеем една

последна преграда.

- Коя?

- Да неутрализираме поръч ителите на уб ийствата. Моралните извършители на убийствата на Хауърд и

на Атанасов трябваше да бъдат разобличени, в противен случай цялата опера ция щеше да е под

постоянна заплаха. Аз самият и Джеймс не бихме могли да спим спокойно. Щяхме да живеем в страх да

не би убийците, оставили посланието с тройната шестица, да ни изненадат посреднощ в леглата ни. Тази

заплаха трябваше да се неутрализира.

- Значи т огава извикахте полицията.

- Не бързай, ще стигнем и дотам - от ново каза Филипе. - Решихме да подготвим капан за убийците.

Умишлено използвахме канал в интернет, за който знаехме, че се следи. Джеймс ми изпрати имейл с

библейския цитат.

- Онзи, със Седмия печат.

- Същият. И така, той м и изпрат и въпросния имейл и зачакахме да видим какво ще се случ и.

Томаш погледна приятеля си заинтригуван.

- Ho защо не ми каза всичко това, когато се срещнахме?

- Извинявай, налагаше се да съм изключ ително пред пазлив. Успехът на операцията зависеше от моята

дискретност. Освен това, бих искал правилно да ме разбереш, ти беше под подоз рение.

- Аз?

- Разбира се, Казанова. Ето как стоят нещата. Пускаме ние имейла по интернет , за да привлечем

убийците. И какво се появява на сайта на гимназията? Твоето съобщение с молба за контакт.

- А, разб ирам - възкликна Томаш. - Решили сте, че уб ийците са се раздвижили.

- Отначало не мислехме така. Признавам си, че не можах веднага да направя връзката. Както ти

разказах, писмото събуди в мен носталгия по родината и младежките ми години и на истина ми се

прииска да те видя. Освен това си помислих, че нямаш никаква връзка със света на петрола, затова не би

представлявало проблем да се срещнем. Можеше дори да имам полза от това.

- И кога разбра, че срещата ни всъщност е свързана с убийците от тройната шестица, които те

преследват?

- Когато ни погнаха из Олхон - каза Филипе. - Стори м и се странна появата на въоръжени мъже в

селището часове след пристигането ти. Подозренията ми се потвърдиха, когато ги видях как ни

преследват из целия остров. Ние тръгвахме на една страна - и те след нас. Обръщахме на друга, те -

също. Не беше нормално, все едно някой им подаваше информация. И този някой можеше да бъдеш

само ти.

Томаш вдигна дясната си ръка и я заоглежда.

- И наистина съм бил аз - потвърд и. — Чипът, койт о са им плантирали в ръката м и, явно им е давал

сведения за движението ни.

- Аз не знаех за ч ипа. Просто си дадох сметка, че онези типове м ного лесно ни откриват. Затова реших

да се разделя с теб на Байкал. Подозирах, че ако се отдалеча от теб, щях да се отдалеча и от онези

горили. И излязох прав.

Томаш смръщи вежди.

- Голям приятел си м и, няма що. Ония типове убиха Надя, бяха готови да убият и мен.

- Откъде можех да знам? Трябва да разбереш, че тогава всич ко м и се струваше подозрително и

допусках, че може да си агент на онези типове, разбираш ли? Дори не ми мина през ум, че ти и Надя сте

в опасност. Смятах, че си в играта и нищо не те заплашва.

- Разбирам. И само смъртта на Надя успя да ти докаже, че не е така.

Филипе поклати глава.