перспективни находища. „Арамко― била национализирана, големите акули били изгонени и Сау дитска
Арабия заела своето място на геостратегическата карта. - Отпи глътка бира и погледна Томаш с лукава
усмивка. - Сега имам един въпрос към теб.
- Слушам те.
- Като имаш предвид, че Сауд итска Арабия е най-големият производител в света, колко нефтени
находища според теб осигуряват седемдесет и пет процента от добива в стра ната?
Историкът се замисли.
- Ами... някъде към петстотин, пред полагам.
- Не бързай - посъветва го Филипе. - Пом исли, т ова пред ставлява три четвърт и от общото количество
петрол, добиван в Саудитска Арабия. Мислиш ли, че петстотин полета са дос татъчни да попълнят три
четвърти от гигантската баница?
- Ами да, имаш право - съгласи се Томаш и се почеса по главата. Реши да рискува с друга цифра,
която му се стори по-реална. - Хиляда?
- Не.
- Пет хиляди?
- Не.
- Десет хиляди?
- Не и не.
- Е, отказвам се.
- Хайде, опитай пак. Пробвай с интервали, може да е по-лесно.
Томаш реши да опита с по-голям интервал.
- Между хиляда и пет хиляд и полета.
- Не.
- Предавам се. Нямам и най-малка представа. Но и не смятам да редя цифри цяла вечност.
Геологът се усмихна и вдигна показалеца и средния си пръст във формата на буквата „V―, знака на
победата.
- Две.
Томаш го изгледа с недоумение.
- Две какво?
- Две нефтени находища.
- Какво?
- Две наход ища - повт ори Филипе. - Седемдесет и пет процента от петрола, добиван в Саудитска
Арабия, идва само от две нефтени находища.
Историкът поклати глава смаяно.
- Не може да бъде.
- Казват се Гавар и Сафания.
- Сериозно ли говориш?
- Ще повторя,
добиват само от две находища. Това означава, че близкото бъдеще на света зависи от две нефтени
полета, наречени Гавар и Сафания.
- Боже мой! Как е възможно т ова?
- Повярвай ми, така е.
- А западните правителства наясно ли са с това?
- Мисля, че никой не е напълно наяс но с онова, което става в Саудитска Арабия, драги м ой. Хората си
мислят, че нещата са както в приказките, че има безброй неизчерпаеми петролни полета, пръснати из
пустинята, с огромна производствена мощност, способни да отговорят на нарастващото световно търсе-
не и да разрешат проблемите на другите големи производите ли. И никой не разбира, че ако световната
икономика зависи главно от Саудитска Арабия, то по същество това е зависимост от две полета.
Томаш потръпна вътрешно, докато изричаше въпроса, който изплува в съзнанието му.
- А тези полета в какво състояние са?
- Добър въпрос - отвърна приятелят му със загадъчна нот ка в гласа. - Истината е, че никой не знае
какво става в Саудитска Арабия, нали? Данните са засекретени и няма независима проверка на
съществуващите производствени мощности, нито оценка на запасите. Единственото нещо, с което
разполагаме, са пресилените твърдения на саудитците. Нищо повече.
Историкът опря лакти на масата и подпря брадичка на дла ните си.
- Две полета - прошепна сякаш на себе си. - Всич ко зависи от две полета. - Погледна въпросително
към Филипе. - Но що за полета са те?
Геологът разгърна една от брошурите, взря се в картата на Саудитска Арабия и заби пръст по
крайбрежието на Персийс кия залив, южно от Кувейт.
- Сафания се нам ира ето тук - каза Филипе. - Това е най-голямот о офшорно петролно находище в
света. Наричат го Пясъчната царица, тъй като на юг опира до златните пясъци на арабския бряг на
Персийския залив. Находището е открито през 1951 година и от него се извлича на й-вече тежък петрол.
На картата изглежда като издължена капка с дължина седемдесет километра.
- Седемдесет километра? - учуд и се Томаш. - Но това е много!
- Действително. Това наход ище дава някъде около пет на десет процента от всичкия петрол на
страната.
- Само пет надесет? Не каза ли, че двете наход ища осигуря ват седемдесет и пет процента от
саудитския петрол?
- Казах.
- Ами останалата част?
- Добиват се от другото поле.
По лицето на историка се изписа недоумение.
- Шегуваш се.
- Казва се Гавар и осигурява шестдесет процента от общия обем петрол, добиван в Саудитска Арабия.
Това е единственото мегагигантско петролно поле, най-голямото находище на пет рол, откривано някога
на планетата. Наричат го Цар на царете, но даже и това наименование е прекалено скром но. Ако Гавар
беше император, супергигантските полета до него щяха да са най-обикновени принцове.
Томаш надникна в картата от брошурата.
- И къде се намира това фантастич но наход ище?
Геологът посочи пустинния пояс, успореден на саудитския бряг край Бахрейн и Катар.
- Тук - каза той. - Представлява дълго и тясно поле с формата на крак. Ако южният край на Гавар се
намираше в Лисабон, северният щеше да стига до Авейро.
- Виж ти!
- Дължината му надхвърля двеста километра, а в най-широката си част почт и дост ига петдесет