Sedmiyat pechat

перспективни находища. „Арамко― била национализирана, големите акули били изгонени и Сау дитска

Арабия заела своето място на геостратегическата карта. - Отпи глътка бира и погледна Томаш с лукава

усмивка. - Сега имам един въпрос към теб.

- Слушам те.

- Като имаш предвид, че Сауд итска Арабия е най-големият производител в света, колко нефтени

находища според теб осигуряват седемдесет и пет процента от добива в стра ната?

Историкът се замисли.

- Ами... някъде към петстотин, пред полагам.

- Не бързай - посъветва го Филипе. - Пом исли, т ова пред ставлява три четвърт и от общото количество

петрол, добиван в Саудитска Арабия. Мислиш ли, че петстотин полета са дос татъчни да попълнят три

четвърти от гигантската баница?

- Ами да, имаш право - съгласи се Томаш и се почеса по главата. Реши да рискува с друга цифра,

която му се стори по-реална. - Хиляда?

- Не.

- Пет хиляди?

- Не.

- Десет хиляди?

- Не и не.

- Е, отказвам се.

- Хайде, опитай пак. Пробвай с интервали, може да е по-лесно.

Томаш реши да опита с по-голям интервал.

- Между хиляда и пет хиляд и полета.

- Не.

- Предавам се. Нямам и най-малка представа. Но и не смятам да редя цифри цяла вечност.

Геологът се усмихна и вдигна показалеца и средния си пръст във формата на буквата „V―, знака на

победата.

- Две.

Томаш го изгледа с недоумение.

- Две какво?

- Две нефтени находища.

- Какво?

- Две наход ища - повт ори Филипе. - Седемдесет и пет процента от петрола, добиван в Саудитска

Арабия, идва само от две нефтени находища.

Историкът поклати глава смаяно.

- Не може да бъде.

- Казват се Гавар и Сафания.

- Сериозно ли говориш?

- Ще повторя, Казанова - настоя геологът, - седемдесет и пет процента от саудитския петрол се

добиват само от две находища. Това означава, че близкото бъдеще на света зависи от две нефтени

полета, наречени Гавар и Сафания.

- Боже мой! Как е възможно т ова?

- Повярвай ми, така е.

- А западните правителства наясно ли са с това?

- Мисля, че никой не е напълно наяс но с онова, което става в Саудитска Арабия, драги м ой. Хората си

мислят, че нещата са както в приказките, че има безброй неизчерпаеми петролни полета, пръснати из

пустинята, с огромна производствена мощност, способни да отговорят на нарастващото световно търсе-

не и да разрешат проблемите на другите големи производите ли. И никой не разбира, че ако световната

икономика зависи главно от Саудитска Арабия, то по същество това е зависимост от две полета.

Томаш потръпна вътрешно, докато изричаше въпроса, който изплува в съзнанието му.

- А тези полета в какво състояние са?

- Добър въпрос - отвърна приятелят му със загадъчна нот ка в гласа. - Истината е, че никой не знае

какво става в Саудитска Арабия, нали? Данните са засекретени и няма независима проверка на

съществуващите производствени мощности, нито оценка на запасите. Единственото нещо, с което

разполагаме, са пресилените твърдения на саудитците. Нищо повече.

Историкът опря лакти на масата и подпря брадичка на дла ните си.

- Две полета - прошепна сякаш на себе си. - Всич ко зависи от две полета. - Погледна въпросително

към Филипе. - Но що за полета са те?

Геологът разгърна една от брошурите, взря се в картата на Саудитска Арабия и заби пръст по

крайбрежието на Персийс кия залив, южно от Кувейт.

- Сафания се нам ира ето тук - каза Филипе. - Това е най-голямот о офшорно петролно находище в

света. Наричат го Пясъчната царица, тъй като на юг опира до златните пясъци на арабския бряг на

Персийския залив. Находището е открито през 1951 година и от него се извлича на й-вече тежък петрол.

На картата изглежда като издължена капка с дължина седемдесет километра.

- Седемдесет километра? - учуд и се Томаш. - Но това е много!

- Действително. Това наход ище дава някъде около пет на десет процента от всичкия петрол на

страната.

- Само пет надесет? Не каза ли, че двете наход ища осигуря ват седемдесет и пет процента от

саудитския петрол?

- Казах.

- Ами останалата част?

- Добиват се от другото поле.

По лицето на историка се изписа недоумение.

- Шегуваш се.

- Казва се Гавар и осигурява шестдесет процента от общия обем петрол, добиван в Саудитска Арабия.

Това е единственото мегагигантско петролно поле, най-голямото находище на пет рол, откривано някога

на планетата. Наричат го Цар на царете, но даже и това наименование е прекалено скром но. Ако Гавар

беше император, супергигантските полета до него щяха да са най-обикновени принцове.

Томаш надникна в картата от брошурата.

- И къде се намира това фантастич но наход ище?

Геологът посочи пустинния пояс, успореден на саудитския бряг край Бахрейн и Катар.

- Тук - каза той. - Представлява дълго и тясно поле с формата на крак. Ако южният край на Гавар се

намираше в Лисабон, северният щеше да стига до Авейро.

- Виж ти!

- Дължината му надхвърля двеста километра, а в най-широката си част почт и дост ига петдесет