Не бях дете! Бях на шестнайсет и половина. Точно колкото и Шарлот. На моите години Мария-Антоанета отдавна е била омъжена. (Това го знаех не от уроците по история, а от филма с Кирстен Дънст, който двете с Лесли гледахме на дивиди). А Жана д’Арк е била едва на петнайсет, когато...
— Така ли? — гласът на Гидиън преливаше от сарказъм. — Какви са познанията ти по история, например?
— Достатъчни са. — Та нали бях изкарала шестица на последния тест по история?
— Наистина ли? Кой управлява Англия след Джордж Първи?
Нямах абсолютно никаква представа.
— Джордж Втори? — казах, разчитайки на късмета.
Ха! Изглеждаше разочарован. Явно беше вярно.
— А коя кралска династия през 1702 година поема управлението от Стюардите и защо?
По дяволите!
— Ъъъ... това още не сме го учили.
— Да, разбира се. — Гидиън се обърна към останалите. — Няма понятие от история. Дори не може да говори адекватно. Без значение къде в миналото ще озовем, тя ще се набива на очи. Освен това няма никаква представа за какво става дума. Тя не само ще е напълно безполезна, но и ще застраши цялата мисия!
Моля? Дори не мога да говоря
— Гидиън, мисля, че достатъчно ясно изказа мнението си — каза Де Вилърс. — Сега ще е интересно да разберем какво ще каже графът за всичко това.
— Не можете да направите това. — Думите бяха изречени от майка ми. Изведнъж гласът й звучеше сякаш задавено.
— Графът изключително много ще се зарадва да се запознае с теб, Гуендолин — каза господин Джордж, без да обръща внимание на протеста й. — Рубинът, дванайсетият — последният в кръга. Ще е много тържествен момент, когато се изправите един срещу друг.
—
Всички се обърнаха към нея.
— Грейс! Не започвай отново! — рече баба ми.
— Не — повтори мама. — Моля ви! Не е необходимо да се запознава с нея. Би трябвало да му е достатъчно, че с кръвта си тя ще затвори кръга.
—
— Както и да е, не искам Гуендолин да се запознава с него. Това е моето условие. Гидиън може сам да справи с всичко.
— Със сигурност не е в твоите правомощия да решаваш това — каза Де Вилърс, а доктор Уайт извика: —
— Но тя е права! Никой няма полза от това да замесваме и момичето — каза Гидиън. — Ще обясня на графа какво се е случило и съм сигурен, че ще сподели мнението ми.
— При всички положения ще иска да я види, за да може сам да си състави мнение — рече Де Вилърс. — Това няма да я застраши. Дори не е нужно да напуска сградата.
— Госпожо Шепърд, уверявам ви, че на Гуендолин няма да й се случи нищо лошо — каза господин Джордж. — Вероятно мнението ви за графа се базира на предразсъдъци и за всички нас ще е удоволствие да ги опровергаем.
— Опасявам се, че няма да успеете.
— Скъпа Грейс, сигурно ще искаш да споделиш с нас въз основа на каква информация отхвърляш графа — човек, който никога не си виждала? — попита Де Вилърс.
Мама стисна устни.
— Слушаме те! — каза Де Вилърс.
Мама мълчеше, но най-накрая промълви:
— Просто... такова е вътрешното ми усещане.
Де Вилърс изви устни в иронична усмивка.
— Не знам защо, Грейс, но постоянно имам чувството, че премълчаваш нещо. От какво се страхуваш?
— Кой е този граф и защо не мога да се запозная с него? — попитах аз.
— Защото майка ти има
— И такъв трябва и да си остане — промърмори майка ми.
— Граф Сен Жермен е петият от дванайсетте пътуващи във времето — обясни ми господин Джордж. — Преди малко в кабинета с архивите видя портрета му. Той е човекът, който е успял да разбере как функционира хронографът и да разчете древните ръкописи. Той не само е установил как с помощта на хронографа да пътува в избрана от него година и ден, а и е открил тайната зад тайната.
— При разчитането на древните ръкописи на графа са помагали такива известни личности като Раймонд Лулий, Агрипа фон Нетесхайм, Джон Колет, Хенри Дрейпър, Саймън Форман, Самуел Хартлиб и Джон Уолис.
Не бях чувала нито едно от тези имена.
— Не е чувала нито едно от тези имена — каза Гидиън подигравателно.