Ръкописът на Чансълър

Глава 7 — Резюме

„Дъждовен следобед в апартамента на вашингтонски хотел. Сенаторът наблюдава как дъждът удря по стъклата. Мисли си за онзи ден преди тридесет години, за онзи инцидент в колежа, който, ако сега бъде разкрит, ще го отстрани от президентската кампания. Така поне му подхвърли пратеникът на Хувър. Не можеше да си спомни кога и как точно стана. Тогава чувствата му бяха буйни и невъздържани. Но фактът оставаше: подписът му от младини стоеше върху членската карта на организация, която по-късно се разкри, че е част от комунистически апарат. Разбира се, безвредна, защитима и смешна дейност. Но не от гледната точка на един бъдещ президентски пост. Положително това ще го дисквалифицира от борбата. Може би нямаше да стане така, ако настоящата му политическа платформа и убеждения съвпадаха с тези на директора Хувър.

Мислите на сенатора се прекъсват от появата на журналистката. Хувър и нея е накарал да замлъкне и сега тя е част от «Ядрото». Сенаторът става и предлага питие. Жената отвръща, че ако би могла да приеме, не би била тук. Обяснява, че е алкохоличка и макар да не е сръбнала нито глътка от пет години насам, преди е пила доста. С това Хувър я държи в шах. Дори притежавал снимки от един неин запой. «Извършва противоестествени деяния с разни нездрави елементи», ето така е най-лесно да се формулира. «Но, за бора, аз нищо не си спомням! Как съм могла?»

Хувър държи снимките. Бунтът й е потушен.

Пристига и третият човек от групата, бивш член на правителството, разкрит, че е таен хомосексуалист. Той донася тревожни новини. Хувър постигнал временно примирие с Белия дом. Всеки перспективен кандидат от опозицията ще бъде в нещо изобличен и елиминиран. Където липсват факти, ФБР ще си послужи с инсинуации. Само споменаването на ФБР е достатъчно, за да създаде паника сред политиците. И докато човек съумее да се защити, ударът е постигнат.

Опозицията ще се опре на най-слабия си кандидат. Изборът на сегашния титуляр ще бъде осигурен. От споразумението става ясно, че Хувър притежава достатъчно унищожителни стрели и срещу Белия дом. За да не ги използува, директорът ще осигури контрол над възловите проблеми на страната; практически той ще я ръководи.

«Той стигна твърде далеч. Много жертви се натрупаха, много убити. Той трябва да бъде свален, все едно как. Дори ако трябва да се посегне на живота му.»

Сенаторът е дълбоко потресен от тези думи. Той знае какво значи да усетиш ножа на Хувър, опрян в гърлото ти, но все пак съществуват законни пътища за борба с него. Изважда от чантата си доклада на Мередит. Стигат до решение да се свържат с лицето, което отговаря за личните досиета на Хувър. Да се направи всичко възможно, за да го привлекат на тяхна страна. Досиетата трябва да бъдат отнети.

«Първо досиетата. Ако се използуват, както Хувър си служи с тях, те ще се ползуват с години! Затова — унищожение! Друг път няма.» Бившият член на правителството е непоколебим. Сенаторът отказва да го слуша. Не желае да разисква предложението му. Напуска, като казва, че ще уреди среща с Мередит.“