„Повратният момент настъпва след две събития. Първото е свързването на Александър Мередит с «Ядрото». Второто е решението на двама трима от «Ядрото» да очистят Хувър.
До това решение се достига бавно, постепенно, тъй като тези хора по природа не са убийци. Те приемат убийството като приемливо разрешение на въпроса и в това е недопустимата им грешка. Когато Мередит научава, макар да знае, че това е решение на по-висши от него, разбира, че всичките му морални сили ще бъдат поставени на последно изпитание. За него убийството не може да бъде изход. Сега за почва борба срещу две противоположни сили: фанатиците от ФБР и фанатиците от «Ядрото».
Усилията на Мередит да предотврати убийството и да изобличи безчинствата на ФБР са в основата на книгата и предпоставка за крайната развръзка.
От литературна гледна точка най-трудният аспект ще бъде да се покаже как Алекс Мередит се ужасява от решението на двама-трима изключителни хора, които приемат убийството като изход. В случая логическите аргументи трябва да се изградят много внимателно, за да не се появи място за друго решение. Мисълта за убийството идва след две събития, «преаранжирани» от по-съвременната история: оттеглянето на най-достойния кандидат от предизборната кампания и оставката на един съдия-реформатор от Върховния съд.
«Ядрото» отдава тези два провала на намеса от страна на Хувър. Непоправими удари се нанасят на политическия апарат.“
Моливът се счупи под напора на вътрешното напрежение у Питър. Той кипна отново, но трябваше да запази гнева си за по-късно, когато почне да пише романа. Сега трябваше да обмисли нещата.
Историята му предложи миролюбиво разрешение. Смъртта на един луд и унищожението на неговата отровна документация съдействуват „Ядрото“ — както го бе уверил Съдърланд — да се разпадне. Тревогата остана в миналото.
Това бяха фактите. Но Питър не възпроизвеждаше историческата действителност. Какво би правила такава група от отговорни, честни хора, като види провала на своите планове, така важни за открита форма на правителство? Ще пристъпи ли към действия? Към убийство?
От една страна, те нямат друг избор. Но приемайки подобно решение, те се принизяват до нивото на самия злодей. Следователно не всички ще подкрепят това реше-ние и въпросът няма открито да се поставя. Но според двама-трима това ще бъде единственият изход. И тук ще бъде грешката на „Ядрото“. Убийството си е убийство, неговата същност се променя само при специфични условия на война. Тези, които приемат убийството като решение, не са по-добри от своята мишена. Така двама-трима члена на „Ядрото“ ще станат истински убийци.
По този начин Питър щеше да развие романа.