Ръкописът на Чансълър

— Няма за какво да се тревожите. Вие председателствувате комисия в Камарата на представителите, която ме интересува. Аз просто не одобрявам вашата съпротива срещу законопроект X. Р. 375. Вие ще промените своята позиция, Роулинс! Вие ще организирате пълна подкрепа на законопроекта…

Филис Максуел мина покрай рецепцията на хотел „Хей-Адамс“ и тръгна към зала „Лафайет“. Обичайна тълпа чакаше да се опразни място за обед. Този наплив не я засягаше. Оберкелнерът на „Лафайет“ щеше да я забележи и да я отведе до нейната маса. Беше закъсняла е петнайсет минути: това е добре. Партньорът, който я чакаше за обяд, сигурно нервничеше, притесняваше се, чудеше се дали не е забравила за срещата. Това бе още по-добре. Той щеше да премине към самоотбрана.

Тя спря пред огледалото, огледа се, доволна от външния си вид. „Не изглеждам зле“, помисли си тя. Наистина, съвсем не зле за някогашното простичко, възпълно девойче на име Паула Мингъс от Чиликот, Охайо, сега вече на четиридесет и седем. Тя бе елегантна… най-удачно казано. Имаше стройни дълги крака, стегнат бюст, източена шия, почти класическо-гръцка, приятно подчертана от перленото колие. Лицето й бе приятно. Тук думата „елегантно“ също бе подходяща. Очите й бяха поразителни: те правеха всекиму впечатление. Пъстри, любознателни, очи на опитна журналистка. Тя умело ги използуваше навсякъде, проникваше с тях в събеседника, когото интервюираше, и тези очи сякаш казваха: „Не ви вярвам нито за миг. Кажете още нещо, но по-убедително.“

Тя бе успяла да измъкне твърде много истина от доста лъжци само с тези очи. Неведнъж бе смайвала Вашингтон с достоверни истории, за чието съществуване мнозина бяха чували, но никога не вярваха, че могат да се появят в печата. Бе изтръгвала признания, без да говори — очите й вършеха всичко.

Разбира се, понякога очите й не само се съмняваха, те и обещаваха. Но тя не се самозаблуждаваше. Четиридесет и седем не бяха двадесет и седем, елегантна или не. С годините очите й повече изследваха, отколкото обещаваха. По редица причини.

Филис Максуел бе известното име, а не Паула Мингъс от Чиликот. Първият редактор, който помести нейна бележка още преди четвърт век, промени рожденото й име на Филис Максуел. Тя се разви добре. Отнасяше се сериозно към работата си, търсеше трудни журналистически задачи.

Както и днес. Имаше нещо гнило, дълбоко гнило в настоящата предизборна кампания. Неясни заплахи и невероятни обещания се използуваха като оръжия, за да се измъкват зашеметяващи парични суми от неохотни дарители.

— Мис Максуел! Радвам се да ви видя тук! — Това бе оберкелнерът на „Лафайет“.

— Благодаря ви, Жак.

— Заповядайте, мис Максуел. Вече ви чакат.

Той наистина чакаше. Млад мъж с гладко избръснато и сладникаво лице на херувим и нетърпеливи очи скокна в знак на внимание раболепно към нея. Още един завършен лъжец. Те бяха навсякъде. „Укроти я.“ Филис сякаш чуваше указанията.

— Съжалявам, че закъснях — каза тя.

— Кой е закъснял? Аз току-що дойдох. — Той се усмихна.

— В такъв случай закъснелият сте вие, нали? — Това бе констатация, която се прие с неловка усмивка. — Няма значение, Пол. Пийнете нещо. Имате нужда, аз няма да ви издам.

Така и направи. Изпи три поред. И почти не докосна своето ястие — яйца по бенедиктински. Затова пък не ножа да издържи политиката на изчакване.

— Послушайте, Фил, не лаете срещу когото трябва. Не искате да се разделите със славата си, нали!

— Нещо се оплетохте с метафорите. Хора като вас го правят често, Пол. Особено когато крият нещо.

— Ние нямаме какво да крием.

— Тогава да пристъпим към деловия разговор — прекъсна го тя. Дребните приказки я дразнеха. Навлизането в темата бе най-силната й страна. — Разполагам със следната информация. На две авиокомпании, които търсят нови маршрути, било казано — не особено деликатно, — че Бюрото за гражданска авиация няма да погледне благосклонно на техния въпрос, ако не се внесат значителни суми и т.н. и т.н. На крупна фирма за тежък автотранспорт се обаждат от профсъюзите: „Внесете еди-каква си сума, иначе ви чака стачка.“ Най-голямата фармацевтична компания по Източното крайбрежие била заплашена със следствие два дни след като от нея поискали значителна сума. И компанията платила. Следствие няма да има. Четири банки. Четири водещи банки, Пол. Две в Ню Йорк, една в Детройт, една в Лос Анджелес — всички искали да се уедрят, но им било съобщено, че молбите им с години ще останат без ответ, ако не се обърнат към хора, проявяващи разбиране към проблемите им. Те изплатили съответните контрибуции и въпросът им се уредил благоприятно. Всичко това е документирано. Разполагам с имена, дати, цифри. И ще разтръбя тези случаи с такъв вой, ако не ми докажете — най-обосновано, — че споменатите случаи нямат нищо общо с предизборната кампания. Няма да купите нито тези, нито кои да са други избори. Господи, глупаци такива!

Херувимчето пребледня.

— Сведенията ви са съвсем погрешни! Радикалната платформа на опозицията ще разкъса страната на парчета! Ще подкопае основите й, ще унищожи основните й свободи…

— О, престанете с тия приказки!