Ръкописът на Чансълър

— Тези жертви не бяха от значение. Те нямаха нищо общо с Часонг. Филис Максуел се бе добрала до сведения, които самите ние искахме да използуваме, защото водеха до Овалния кабинет, до президента. Брумли си го заслужаваше. Той има кураж да се противопостави на Пентагона, но осуети един проект за благоустройство на бедняшки квартал в Детройт, който щеше да облекчи бедственото състояние на хиляди обитатели. Чернокожи обитатели, мистър Чансълър. Той се продаваше на разни престъпни елементи, които го снабдяваха с информация, увеличаваща шансовете му в пословичната офанзива срещу военната машина. За сметка на чернокожите! Роулинс бе най-опасният представител на „новия юг“. Той подмазвачески приемаше „новите ценности“, а на закрити заседания в комитета задушаваше всеки опит на конгреса да проведе на практика новото законодателство. А на всичкото отгоре се гавреше с чернокожи момичета, не забравяйте това. Родителите на тия деца никога няма да му простят.

Съдърланд млъкна.

— А какъв е случаят с О’Брайън? — запита Питър. — Сега защо ви е?

— Тук пак вие сте виновен. Той бе единственият, който проумя измамата за унищожените досиета. Разбира се, можехме да го оставим да живее, като го принудим да мълчи. Той нямаше сигурни доказателства. Но сега това е невъзможно. Той знае кой е Венис. Вие сте му казали.

Питър извърна очи. От всички страни бе заобиколен със смърт. Сякаш бе предвестник на смъртта.

— Защо вие? — тихичко промълви Питър. — Защо не друг, а тъкмо вие?

— Защото аз мога — отговори Съдърланд и отново се загледа в пътя.

— Това не е отговор.

— Цял живот ми бе потребен да разбера това, с което младите всеки ден се сблъскват. Бях изпълнен със съмнения, но не се оказа чак толкова сложно. Тази страна е изоставила своите чернокожи поданици, хвърлила ги е на произвола на съдбата. Чернокожите нямат право никъде да се бъркат. Америка е отегчена от своите американски мечти: постиженията на черните я дразнят. Преди бе модно да ги поддържат, защото ги приемаха като случайност. Но сега, когато черните стават предизвикателство, когато започват да се заселват редом с белите, нещата са съвършено други.

— Вас никой не ви е хвърлил на произвола на съдбата!

— С талантливите това рядко става. Не го казвам g гордост. Моите дарби са ми от бога, те наистина съществуват. Но какво ще кажете за обикновения негър, за обикновената негърка, за обикновеното негърче, което расте като дете от втора категория, защото е белязано по рождение! Промяната на името на може да заличи този белег. Никоя диплома не може да промени цвета на кожата. Аз не съм конвенционален революционер, мистър Чансълър. Знам много добре, че една такава политика може да доведе до унищожение, непознато дори на евреите. Нещата са прости: нямаме преимущество нито по брой, нито по въоръжение. Затова използувам оръжията на обществото, в което живеем. Страхът. Най-простото оръжие, познато на човека. То не признава предразсъдъци, не признава расови граници. Ето силата на тези досиета! С тях можем да повлияем на законопроекти, можем да въведем закони, да въдворим изпълнението на статути, които всеки ден се нарушават. Ето каква работа могат да ни свършат досиетата! Аз не търся насилие, което ще доведе до нашето унищожение. Нищо подобно. Искам само това, което законно ни принадлежи и което непрекъснато ни се отнема. Затова провидението ни даде в ръцете това оръжие. Моята цел е да изведа редовия чернокож от състоянието на непълноценност и подтиснатост, в което живее.

— Но вие си служите с насилие! Вие убивате!

— Убиваме само онези, които биха посегнали на нашия живот — прогърмя гласът на Съдърланд и изпълни автомобила. — Защото нас никой не ни е щадил. Убиваме само онези, които се изпречват на пътя ни!

Яростното избухване на Съдърланд накара Питър да отговори гневно и възбудено:

— Око за око, зъб за зъб, така ли? Към това ли се стремите? Дотук ли достигнахте след цял един живот, посветен в служба на закона? Боже милостиви, защо тъкмо вие?

Съдърланд се извърна на седалката, очите му святкаха от гняв:

— Ще ви кажа защо! Не съм се стремил към това цял живот, но ми трябваше само половин час преди пет години, за да стигна до това решение. По едно дело излязох с решение, което не бе посрещнато с въодушевление в Министерството на правосъдието. Това решение потвърждаваше присъдата над известен началник в полицията.

— Спомням си — рече Питър. Наистина си спомни, че го нарекоха Съдърландовото решение, то бе като проклятие за пазителите на реда и закона. Ако то бе постановено от друг съдия, а не от Съдърланд, Върховният съд щеше да го отхвърли.