Ръкописът на Чансълър

— Тогава ми позвъни Джон Едгар Хувър и ми нареди да се явя в кабинета му. По-скоро от любопитство аз пренебрегнах дръзкото му държане и отидох. На тази среща чух невероятни неща. Върху бюрото на този най-висш служител на учреждението, което трябваше да поддържа правото и реда в страната, бяха разхвърляни досиетата на всички по-видни борци за негърски граждански права: Кинг, Абърнати, Уилкинс, Роуън, Фармър. Те съдържаха море от мръсотии — долни клевети, подли сплетни, телефонни разговори, записи с електронно подслушвателна апаратура, думи, извадени от контекста и раздухани до невероятни извращения в морално, сексуално, правно и идеологическо отношение! Бях побеснял от гняв и изумен от ужас! Какви неща ставаха в неговия кабинет! Изнудвачество! Дръзки извращения! Но Хувър отдавна бе свикнал с такива реакции. Остави ме да си излея възмущението и когато свърших, той най-злобно заяви, че ако продължавам да му преча, тези досиета ще влязат в действие. Ще разори цели семейства! Ще удави негърското движение! Й най-накрая ми каза: „Ние не искаме Часонг да се повтаря, нали, мистър Съдърланд!“

— Часонг! — повтори Питър тихо. — Значи, тогава го чухте за първи път?

— Трябваха ми цели две години, за да узная какво бе станало в Часонг. А щом разбрах, взех решение. Децата се оказаха прави. В своята наивност те виждат неща, които аз не можех да прозра. Всички ние — като хора — сме смъртни. Но после видях нещо, което младите не виждат. Отговорът не е в безразборното насилие и протести. Трябваше да се използува оръжието на Хувър, да се атакува в системата отвътре. Като се всява страх! Да не говорим повече. Да помълчим. Помолете се пред бога!

Мъжът до шофьора изучаваше пътна карта с помощта на фенерче, голямо колкото писалка. Извърна леко глава и заговори на съдията на ашанти.

Съдърланд кимна и отговори на странния африкански диалект. После погледна към Питър:

— Намираме се на миля и половина от бензиностанцията. Ще спрем на четвърт миля от нея. Тия момчета са ловки скаути. Тренирали са се в патрулните отреди в Югоизточна Азия. Тия патрулни отреди са обикновено от чернокожи, там процентът на жертвите е най-висок. Ако О’Брайън е довел някого със себе си, ако подушим и най-далечен опит за клопка, те ще се върнат и ще изчезнем оттук, а момичето ще умре пред очите ви.

Чансълър усети, че гърлото му пресъхна. Край на всичко. Трябваше да предположи. Съдърланд никога нямаше да се задоволи само е телефонен разговор. Питър сам прати Алисън на смърт. Две жени бе обичал в живота си и двете бе изпратил на смърт.

Замисли се как да надхитри Съдърланд, когато останат сами. Тази мисъл поне го възпираше да не почне да крещи.

— Как може О’Брайън да постъпи така? — запита Питър. — Вие сам казахте, че няма към кого да се обърне и че ако потърси съдействие, вие веднага ще узнаете.

— Външно погледнато — невъзможно е. Той е напълно изолиран.

— Тогава защо ще спираме. Защо да губим време?

— Вчера сутринта на пристанището видях на какво е способен О’Брайън. Храбростта и находчивостта са качества, които заслужават уважение. Една предпазна мярка не е излишна.

Колата спря. Всички мисли на Питър да атакува Съдърланд бързо се изпариха. Мъжът до шофьора изскокна от колата, отвори вратата на Чансълър и го сграбчи за ръката. Бързо надяна белезници на китките му и ги прикачи към металната скоба под прозореца. От рязкото извиване рамото остро го заболя. Той потръпна и не можа да си поеме дъх.

Съдията слезе от задната седалка.

— Ще ви оставя с мислите ви, мистър Чансълър.

Двамата млади чернокожи потънаха в тъмнината. Това бяха най-дългите четиридесет и пет минути в живота на Питър. Той се опита да размисли върху разнообразните тактически ходове, към които би могъл да прибегне О’Брайън, но колкото повече мислеше, толкова по-мрачно и безизходно изглеждаше всичко. Ако Куин е успял да извика някого на помощ, което положително бе опитал, хората му щяха да бъдат открити от скаутите на Съдърланд. И тогава — смърт! Ако О’Брайън все пак бе решил да дойде сам, тогава и той ще загине. Но поне Алисън ще остане да живее. Тази мисъл му носеше утеха.

Скаутите се завърнаха, плувнали в пот. Бяха тичали, изминавайки с кръг огромно разстояние.

Единият отвори вратата и Съдърланд се качи.

— Изглежда, мистър О’Брайън спазва условията. Седи насред шосето в автомобил със запален мотор и има видимост към всички страни. Няма някой друг на три мили около бензиностанцията.

Чансълър бе вцепенен, чувствуваше се така зле, че не можа да реагира. Със своите аматьорски действия щеше да вкара Куин в клонката.

Край на всичко!

„Континенталът“ потегли. Приближиха кръстовката. Шофьорът плавно намали. Спряха. Мъжът от предната седалка свали белезниците от ръцете на Питър, той закърши китки да възстанови кръвообращението си. Рамото отново го заболя. Но това нямаше значение.

— Седнете зад волана, мистър Чансълър. Вие ще карате. Моите двама другари ще приклекнат на задната седалка с извадено оръжие. Момичето ще умре, ако не се подчинявате на указанията.