— Точно така. — Генералът пристъпи крачка напред. — Това бе съпротива срещу една безразсъдна политика! Но, за бога, знам как превратно ще бъде разтълкувано това от радикалите в страната! И вън от нея!
— Мога да си представя. — Питър видя искрица надежда в очите на Рамирес. Войникът бе протегнал ръка към спасителното въже и за един кратък миг дори повярва, че се е уловил за него. Чансълър веднага промени тона си, за да се възползува от лъжливата надежда у генерала. — Но да оставим настрана жертвите, макар и за миг. Какво ще кажете за Макандрю? Каква е неговата роля в Часонг?
— Отговорът ви е известен. Когато се обадихте, аз ви наговорих неща, които не би трябвало да казвам.
Отговори без колебание. „Лъжата се е вкоренила дълбоко“, помисли си Питър. Страх от разкритието на две дела терзаеше Рамирес — едното бе много по-страхотно и затова той гледаше да изнесе на преден план другото и подхвърляйки лъжливи сведения, да възпре разкритието на по-чудовищното му деяние. Какво бе то, че така се плашеше?
— Съпругата на Макандрю?
Генералът кимна, покорно поемайки вината си.
— Тогава мислехме, че постъпваме правилно. Целта ни бе да спасим живота на толкова американци.
— Тя е била използувана да предава дезинформация — каза Питър.
— Да. Тя бе отличен канал. Китайците действуваха активно в Япония. Сред японците имаше фанатици, които ни помагаха. За някои въпросът се свеждаше до борба между ориенталци и бели.
— За пръв път чувам такова вещо!
— Това се премълчаваше, но то бе постоянен трън за Макандрю.
— А с какви сведения захранвахте жена му?
— Обичайни данни — за движението на войските, пътищата на храни и амуниции, съсредоточение на бойна техника, стратегически планове. Но най-вече движението на войските и стратегията.
— А посредством нея ли предадохте стратегическите планове за Часонг?
Рамирес не отговори веднага. Погледът му се зарея по пода. Имаше нещо фалшиво в реакцията на генерала, нещо отрепетирано.
— Да — неохотно изрече той.
— Но се оказа, че сведенията не са лъжливи и резултатът бе масово клане.
— Никой не знае как стана — продължи Рамирес. — За да разберете, трябва да ви е ясно как действуваха обратните канали. Как бяха използувани компрометирани хора като жената на Макандрю. Не им се казваха голи лъжи. Чистата дезинформация веднага бие на очи и подозрението пада върху агента. Затова им се дава малко преиначена истина, фин вариант на възможното. Например: „Шести инженерен батальон влиза в бойни действия в сектор Бейкър на трети юли.“ Само че не става дума за Шести инженерен, а за Шести бронетанков батальон и той стига споменатия сектор на пети юли, във фланговите позиции на противника. В случая с Часонг данните, предадени на съпругата на Макандрю, не представляваха варианти, а съответствуваха на самата стратегия. Просто заповедите бяха преиначени във Военното разузнаване. Жената на Макандрю предаде сведенията и резултатът бе масово клане. — Рамирес погледна Питър в очите и се изопна. — Сега знаете истината.
— Така ли мислите?
— Имате думата на един генерал.
— Съмнявам се дали може да му се вярва.
— Не ме притискайте, Чансълър. Казал съм ви повече, отколкото имате право да знаете. Само и само да прозрете колко жестоко би било, ако за случая Часонг се зашуми публично. Фактите ще се разтълкуват превратно, ще се опетни паметта на невинни хора.
— Почакайте — прекъсна го Питър. В своето лицемерно изопачаване на очевидното Рамирес сам се издаде. Паметта на… Спомените на Алисън. Родителите на майка й хвърлени в затвори в Бохайван. Ето първата засечка с Китай, но не това е важното! Алисън бе казала, че нещо се бе случило след нощта, когато докарали майка й на носилка. Баща й прелетял до Токио за предпоследен път. Ето — това е: за предпоследен път! Между окончателното заболяване на жена му и окончателното му завръщане в Щатите той още веднаж се е върнал в Корея! И тогава е била извършена операция Часонг. Седмици след като майката на Алисън е била откарана в болница. Така че тя не би могла да предаде каква да е информация, била тя истинска или лъжлива.
— Какво има? — попита бригадният генерал.
— Вървете по дяволите!
Рамирес впи в него очи и устните му започнаха да треперят.
— Не! — изрева той. — Не можете! Няма да ви позволя!
И той се пресегна за оръжието.