Ръкописът на Чансълър

— В ония престъпни барчета е можела да попадне на всякакви! На всякакви! Но нещата са стояли по-иначе и вие това сте използували. Обвинили сте за всичко негрите. О, божичко! — Чансълър едва се сдържаше. Искаше му се да убие или да осакати този човек, такава ненавист и погнуса изпитваше към него. — Повече обяснения не са нужни! Всичко е пределно ясно! Това са данните, които липсват от служебното досие на Макандрю. То се намира в досиетата на Хувър. След като жена му отива в болница, вие правите всичко възможно Макандрю отново да се върне в Корея. И то не в своята част. А в друга! Съставена само от негри. И по някакъв начин успявате да предадете стратегическите планове — но този път достоверни — на китайците. Всичко е толкова прозрачно! Жената на офицера е изнасилена от негри и доведена до лудост, затова той хвърля в гибелен бой своята негърска войска, готов да загине заедно с тях, но да отмъсти! Жестока клопка, подготвена му от собствените колеги. Стотици жертви, стотици безследно изчезнали, и всичко това, за да скриете как сте използували жена му и може би още десетки други. За да прикриете вашите експерименти! А него сте шантажирали с изнасилването и с геноцид! За първото той не е искал да се споменава, второто така и не е могъл да разбере. Но е проумял, че помежду им съществува връзка! И това му е връзвало ръцете!

— Измислици! — Рамирес конвулсивно клатеше глава. — Не е така! Вие измислихте ужасна лъжа!

Питър стоеше над него, изпълнен с отвращение и ненавист.

— Вие нямате вид на човек, който е чул лъжа — саркастично каза той. — Не, генерале, току-що чухте истината! От която бягате цели двадесет и две години.

Главата на Рамирес се заклати още по-бързо, отрицанието му стана още по-енергично.

— Нямате доказателства!

— Затова имам въпроси, които водят до други въпроси. Така става. Хората на високите постове предават онези, на които дължат тези постове. Негодници! — Чансълър сграбчи Рамирес за ризата и го притегли напред, пистолетът бе само на сантиметри от очите му. — Не мога повече да разговарям с вас. Презирам ви! Боя се, че няма да издържа, ще дръпна спусъка и ще ви очистя! Затова правете каквото ви казвам, защото иначе няма да сте между живите. Вървете до телефона на бюрото, обадете се там, където откараха майора, и наредете незабавно да го освободят! Хайде!

— Няма!

С бързо и рязко движение Питър фрасна генерала с автоматичния „Колт“ през лицето. Раздра му кожата. Струйка кръв взе да се стича по шията му. Чансълър не чувствуваше нищо. Това отсъствие на сетивност бе нещо ужасяващо.

— Обадете се!

Рамирес бавно се изправи на крака и без да снема очи от пистолета, попипа кръвта по лицето си. Вдигна слушалката и набра номера.

— Обажда се генерал Рамирес. Бях повикал специален наряд в дома ми да извърши арест. Задържан бе майор Браун. Освободете го!

Рамирес изслуша гласа в другия край на линията. Питър опря дулото в слепоочието на генерала.

— Направете каквото ви казвам. Върнете майора в автомобила му. — Той остави слушалката, без да снеме ръка от апарата. — Ще пристигнат скоро. Отделението на Военната полиция е на десет минути оттук.

— Току-що ви казах, че не желая повече да разговарям с вас, но промених решението си. Докато чакаме Браун, ще ми разкажете всичко, което знаете за досиетата на Хувър.

— Нищо не знам.

— Не говорете глупости. Затънали сте до гуша в тия досиета. Вие иззехте данните за осеммесечния период от служебното досие на Макандрю.

— Само това сме направили.

— Осем месеца! По времето, когато са станали събитията в Часонг! Всичкия компрометиращ материал. За клането, за хилядите негърски войници, които Макандрю хвърля на самоубийствена гибел. Тия данни съдържат всичко, но не и истината. И вие отлично сте знаели при кого са попаднали.

— В началото нищо не знаех — едва чуто прошепна генералът. — Просто обичайна процедура. Всякаква компрометираща информация за офицери, кандидати за Комитета на началник-щабовете, се изважда от досиетата и се предава на архивите на Военното разузнаване. Но някой реши, че това е опасно, и затова ги прехвърлих в ПА.

— Това какво е?

— Отделение за психиатрични изследвания. До неотдавна някои хора от ФБР имаха достъп дотам. ПА се занимава с дисиденти, потенциално изнудване на високопоставени военни и шпионаж.

— Значи, знаели сте, че Макандрю е попаднал в досиетата на Хувър.

— Подразбрахме.

— Как?

— От един човек на име Лонгуърт. Той е пенсиониран агент на ФБР и живее на Хавайските острови. Върна се само за ден или два да предупреди Хувър, че се готвят да го убият. Заради досиетата му. Хувър изгуби разум. Той прерови подробно всички досиета, мъчейки се да идентифицира евентуалните убийци. Запознал се е със случая Часонг и ни се обади. Ние се заклехме, че нямали нищо общо с тая история, предложихме гаранции, охрана, всичко. Хувър просто искаше да ни извести, че знае. После, разбира се, го убиха.

Питър изпусна пистолета. Ударът на метал в дърво екна гръмко и силно, но той сякаш не го чу. В ушите му кънтяха само думите на генерала: