Ръкописът на Чансълър

Чансълър бе на няколко крачки от шофьора, скрит от мрака и шубраците. Онзи бе видимо смутен, недоумяваше какво става. Клекна до прозореца на колата си. Друг избор нямаше. Браун натисна спирачки на сантиметър от предната му броня и изскокна навън. Човекът отстъпи, вниманието му изцяло бе върху Браун.

Чансълър изскокна от мрака с протегнати ръце. Шофьорът чу шум отдясно. Моментално се хвърли встрани, избягвайки атаката. Питър го сграбчи за дрехата и го притисна към автомобила. Шофьорът вдигна крак и го ритна в коляното. С жестока хватка го стисна за гърлото, удари го с лакът в гърдите, а коляното му със светкавична сила и бързина го ръгна в слабините.

Внезапната смазваща болка накара Питър да побеснее. Дива ярост се надигна в гърдите му. Нямаше избор — трябваше да прибегне до ненавистното насилие и дивашка мъст.

Питър стисна десния си юмрук, а лявата му ръка, разперена като нокти на птица, се стрелна към шофьора. Питър го блъсна върху колата и стовари юмрука си с всички сили в стомаха и слабините му. Лявата му ръка стигна лицето и пръстите му се впиха в очите, палецът разпори ноздрата му. Удари жестоко главата му в покрива на колата. От устата, носа и очите на човека рукна кръв. Но той също не спираше. Неговата ярост не отстъпваше на тази на Чансълър.

Питър отново блъсна главата му и се изтегли извън обсега на ритащите му крака. Отново главата на шофьора дрънна върху метала. Ръцете му лепнеха от кръв. Така жестоко блъсна главата му в прозореца, че стъклото се раздроби на парчета.

— Недейте, за бога! — извика Браун. — Само го дръжте!

Но Чансълър не можеше да се овладее. Ожесточението му се бе отприщило. Свирепо отмъщаваше за толкова други злини.

Хвана шофьора за врата и ръката му се плъзна към гърлото. После внезапно пръстите му се стрелнаха нагоре, хвана брадата, притисна главата му назад и с коляно го ръгна в слабините. Шофьорът изрева и политна.

— Ей да му се не види! — изруга Браун.

— Какво стана? — попита Чансълър, останал без дъх.

— Тая проклета игла взе, че се счупи.

Докторът държеше в ръка спринцовка; бе я забил в рамото на шофьора, който след миг се стовари върху Питър. Браун отстъпи и каза:

— Кучи син!… Все пак успях да му вкарам една част…

Пред входа на ресторанта се бе събрала тълпа. Някои чуха писъка на шофьора и се върнаха вътре за помощ.

— Давайте да се измитаме! — И Браун сграбчи Чансълър за лакътя.

В първия миг Питър не реагира. Съзнанието му бе замъглено. Не можеше да мисли.

Браун сякаш го разбра. Издърпа го от колата, поведе го към „Триумфа“ и го вкара вътре, после заобиколи и седна зад волана.

Измъкнаха се бързо от паркинга и потънаха в мрака на шосето. Няколко минути караха в пълно мълчание. Браун се пресегна в жабката и извади медицинската си чанта.

— Вътре има шише спирт и марля. Почистете се.

Все още замаян, Чансълър се подчини. Майорът отново заговори:

— По дяволите, да не сте служили в „Зелените барети“?

— Никакъв не съм бил.

— Ще ме простите, но бяхте страхотен! Макар че външно не изглеждате бияч. Невероятно беше!

— Не съм бил никакъв.

— Да знаете, ако се случи да ви повиша тон, предварително моля за извинение. По-добър уличен побойник от вас не съм виждал.

Питър го погледна.

— Не говорете така — простичко рече той.

Отново потънаха в мълчание. Майорът намали на кръстовката и сви вляво по пътя, който водеше за Бетезда.

— Почакайте! — Питър го докосна за ръката. Неясният въпрос, който го тормозеше още когато Браун излезе от ресторанта, започна да изкристализира в съзнанието му: защо шофьорът не бе влязъл в автомобила си?

Мисълта на Питър препусна назад в годините, когато събираше материал за „Контраудар!“. Върна се към недоволствуващите, с които бе разговарял, спомни си за използуваната от тях техника.

— Какво има? — запита Браун.

— Ако наистина са ни следили, как не сме усетили? Знаете колко предпазливо действувахме.

— За какво говорите?

— Спрете! — прекъсна го Чансълър с тревога в гласа си. — Имате ли фенерче?

— Разбира се. В жабката. — Браун спря встрани от пътя.

Питър извади фенерчето, скокна навън, изтича отзад и се наведе. Светна и клекна под шасито.

— Спипах ги! — провикна се той. — Дайте ми чантичката с инструментите. Гаечния ключ!

Чансълър лежеше под колата и ожесточено въртеше металния инструмент в ръцете си. Стържещи звуци долитаха изпод автомобила. След малко Питър се измъкна с неголеми метални предмети в ръка.

— Предаватели — поясни той, — основен и запасен. Ето защо не сме забелязали никого по петите си. Благодарение на това нещо могат да ни следват на разстояние от три до пет мили. Където и да отидем, с когото и да се срещнем. Те стоят и чакат отдалеч. — Той замълча. — Край вече! Да вървим в Бетезда!

— Аз промених решението си — каза Браун. — Смятам да дойда с вас — продължи той, като вървяха по засадената с дървета улица на Рамирес.

— Не — отвърна Питър. — Свалете ме на другия ъгъл. Ще отида дотам пеша.

— А не мислите ли, че може да ви очисти? Той очаква мен. Ние поне носим еднаква униформа.