Ръкописът на Чансълър

— Сам е видял нещо. Казали сте му нещо. Или само сте му намекнали. Бива ви нещо да подметнете, да подхвърлите, но никога не можете открито да го кажете. Не вярвам Макандрю да е мислел жена си за пропаднала. С това той никога не би се примирил!

— Всички симптоми бяха налице. Манталитет на пропаднала.

Симптоми. Питър впи поглед в Рамирес. Приближаваше се, налучкваше го. Симптоми. Според Алисън майка й започнала да „изключва“ няколко месеца преди окончателната разруха. Баща й не знаел причината и я отдавал на злополуката на плажа, предизвикала прогресивно влошаване на състоянието и финалния срив. Толкова често го повтарял, че накрая повярвал. Такъв човек би продължил да обича, да закриля, защото жена му в нищо не бе виновна. Каквото и да е сторила. От една страна — родители в ръцете на врага, от друга — съпруг, който всекидневно воюва срещу този враг — ето две конфликтни начала, които я бяха довели до разстройство.

А през цялото време доверени приятели намекват за нередности в поведението й, за да прикрият собствените си действия.

Но колегите му не успяха да прозрат, че Макандрю бе далеч по-добър, отколкото предполагаха. Много по-добър и много по-състрадателен. Каквито и да бяха проявите на болестта, той ненавиждаше самата болест, а не постъпките на човека, поразен от тази болест.

А тази отрепка с кървящо лице, потяща се в стола, този ръководител на операцията по доставка на наркотици, прелъстил жената на човека, когото мразеше, само повтаряше думите „мръсница“ и „продажница“.

Зад тези думи той скриваше истината.

— Какво разбирате под „манталитет на пропаднала жена“, генерале?

Очите на Рамирес светнаха предпазливо. Подозираше клопка.

— Въртеше се из Гинза. Из баровете в покрайнините. Търсеше си мъже.

— Тия барове се намират в югозападната част на Гинза, нали? Бил съм в Токио. Тия барове съществуваха и през 67-а.

— Много от тях, да.

— Там се търгува с опиати.

— Може би. Но се търгува и със секс.

— И за какво се е продавала, генерале?

— За каквото се продават всички.

— За пари?

— Естествено. И удоволствия.

— Съвсем не е естествено! Жената на Макандрю не е имала нужда от пари. Или от удоволствия. Тя е търсила опиати! Когато сте спирали да я зареждате, тя е тръгвала да ги търси сама! За да не отива при китайците! А по този начин плановете ви отиват на кино. При един арест, едно разследване отвън вие сте загубен! Затова трябвало да се прикривате, негодяй такъв! В тази игра са участвували и други, разбира се. Какво казахте преди минута? „Имаше още такива операции.“ Вие всички сте се стремили да си осигурите прикритие, да се защитите! — Питър отново се спря и се размисли. — Това значи, че е трябвало да контролирате станалото…

— Наистина стана! — изкрещя Рамирес. — Ние не бяхме виновни. Тя бе намерена в една алея на Гинза. Ние не я бяхме завели там! Намериха я! Можеше и да умре!

Фрази и картини започнаха бързо да се преплитат в съзнанието на Питър. Думите на Алисън екнаха в ушите му отчетливо като барабанен ритъм. Извели майка й едно неделно утро на плажа във Фунабаши. Телефонът започнал да звъни. Питат там ли е майка й… Двама армейски офицери пристигат пред къщата. Изглеждат възбудени и нервни.

Майка ти тук ли е? Майка ти тук ли е?

„Късно през нощта дочух писъци… Долу… разни мъже крачеха забързано… с портативна радиостанция в ръка. После входната врата се отвори и я вкараха вътре. На носилка… Лицето й бе бяло. Очите й широко разтворени… струйка кръв се стичаше по брадата и по шията й. Когато носилката мина под лампата, тя изведнъж се сгърчи и запищя… тялото й се гърчеше, но бе привързано с каиши.“

„Господи!“ — помисли си Питър. По-нататъшните думи на Алисън:

„Аз се разпищях и затичах надолу по стълбите, но… един черен майор… ме спря и ме вдигна на ръце…“

Един черен майор!

Този черен войник трябва да е бил в дъното на стълбата и него трябва да е зърнала майката на Алисън, когато носилката минала под лампата.

Чансълър си спомни и още нещо. Двадесет и две години по-късно един измъчен човек в късен следобед, прегърнал в ръце все още любима жена, загубила разсъдък след чудовищно премеждие, му бе викнал заповеднически:

„Елате до лампата. Поднесете лице до абажура.“ Не за да се види, че чертите му не са на човек от жълтата раса, а да се види, че не е негър!

Майката на Алисън не е била изнудвана от китайските агенти. Тя е била изнасилена! Била е отвлечена от бара в най-мръсната част на Гинза, където е отишла на явка, била е завлечена в тъмна уличка и изнасилена.

— О, майчице! — с отвращение простена Питър. — Това, значи, сте му казали! Това сте му натяквали непрекъснато! Това сте използували. Че са я изнасилили негри! Тя се е мъчила да установи връзка в бара и е била омърсена.

— Така беше!