Ръкописът на Чансълър

Сега вече тайната на Часонг му беше известна. Но къде щеше да го отведе? По какъв начин жената на генерала, предателката, манипулирана от противника, ще го отведе до един от четворката в списъка на Варак? Варак бе убеден, че тайната на Часонг трябваше пряко да го насочи към човека, който владее досиетата на Хувър. Но как?

А може би Варак грешеше. Тайната бе разгадана, но тя не водеше наникъде.

Служебната кола стигна до пресечка. Самотна бензиностанция се виждаше вдясно. Един-единствен автомобил чакаше пред колонката. Шофьорът до О’Брайън изви волана и насочи колата натам. Кимна на О’Брайън и слезе. Агентът на ФБР седна зад кормилото. Шофьорът се приближи към спрелия автомобил. Поздрави човека вътре и седна на предната седалка.

— Те ще ни съпровождат, докато стигнем Сейнт Майкълс — каза Куин и хвана волана.

След минута отново се понесоха по пътя, другата кола ги следваше на дискретно разстояние.

— Къде се намира Сейнт Майкълс? — попита Алисън.

— На юг от Анаполис, по залива Чезапийк. Ще използуваме една къща там. Мястото е „стерилно“. Сега може да говорите. Радиото е изключено. Няма подслушващи магнетофони. Сами сме.

Пнтър веднага разбра думите му.

— А разговорът ми с Рамирес беше ли записан?

— Не. Имам само стенограма в един екземпляр. В джоба ми.

— Не съм имал време да обясня всичко на Алисън, но тя знае част от нещата. — Той се обърна към нея. — Китайците са пристрастили майка ти към наркотици — вероятно към хероина. По този начин са я направили напълно зависима от тях. С хероина се обяснява това „изключване“, за което ти спомена. Използували са я да им събира информация за движението на войските, за числеността на армиите, за маршрутите на снабдяването — стотици неща, които тя е подочувала от офицерите, с които се е срещала. Освен наркотиците, китайците хвърлили родителите й в затвор. Това съчетание не било по силите й.

— Отвратително… — Алисън погледна през прозореца.

— Съмнявам се, че е била единствената — каза Питър. — Допускам, че е имало и други в нейното положение.

— Положително е имало — намеси се О’Брайън.

— Боя се, че това не променя нещата — рече Алисън. — Татко знаел ли е? Това би го погубило…

— Баща ти е знаел само това, което военните са искали да знае. Само част от истината — за китайците. Но за другото никога не са му казали.

Алисън обърна към него очи:

— Кое друго?

Питър я хвана за ръката.

— В играта участвувала още една страна. Армията, американското Военно разузнаване. Те използували майка ти да предава на китайците подбрани сведения и дезинформация.

Алисън замръзна, очите й се врязваха в него:

— Но как?

— Има множество начини. Лишавали са я за известно време от хероина или пък са й давали разни химически препарати, които само засилват мъчението от отсъствието на наркотика. Вероятно са действували точно така. Непоносимата агония я е принуждавала да потърси отново китайците и тя се е връщала при тях със сведенията, които Военното разузнаване я карало да предаде.

Алисън гневно изтегли ръката си. Затвори очи, дишаше тежко, преживяваше своята болка. Чансълър не я докосна: този момент тя трябваше да изживее сама.

След миг тя се обърна към Питър:

— Накарай ги да заплатят за всичко.

— Сега вече знаем какво означава Часонг — обади се Куин О’Брайън от предната седалка. — Но къде ще ни отведе?

— Според Варак — до един от четиримата. — Чансълър усети как О’Брайън трепна и очите му се стрелнаха към Питър в огледалото. — Аз съм й казал, че съществуват четирима души, но не съм назовавал имена.

— А защо не? — запита Алисън.

— Заради вашата безопасност, мис Макандрю — отвърна агентът. — Сега ги проучвам. Но не зная към какво точно да се насоча.

— Към нещо, свързано с Китай — каза Питър. — Каквото и да е, но свързано с Китай.

— Вие споменахте, че искате да се срещнете с петия. Кога?

— Още днес.

Куин се смълча зад волана. Мина време, преди да заговори:

— Вие се съгласихте да оставите името при адвокат.

— Не се нуждая от адвокат. Ще го кажа на Морган. Ще му позвъня в Ню Йорк. Да намерим телефон. Сигурно има някъде по пътя.

О’Брайън се намръщи.

— Нямате опит в дела от този род. Не искам да се нагърбвате с неразумен и ненужен риск. Дори не си давате сметка какво вършите!

— Вие бихте се удивили, ако знаехте колко тайни срещи ми се е налагало да измислям. Просто ми дайте нерегистриран автомобил п малко време. Искам да удържите на думата си. Ще разбера, ако ми пуснете опашка. Повярвайте.

— Няма как. Майчице свята! Писател!

— Къде си, дявол да те вземе? — извика Тони в слушалката и после продължи по-меко: — В хотела казват, че си напуснал, а управителят ми каза, че си на път за Шенандоа. Обади се лекарят ти, питаше дали те очакваме в Ню Йорк. Ще обясниш ли, за бога?…

— Нямам време. Ще ти кажа само, че не си говорил с управителя на хотела, а с човек от ФБР. Съмнявам се, че докторът ми е звънял. Бил е някой, който се е интересувал от мен.

— Какво правиш сега?

— Мъча се да открия човека, който държи досиетата на Хувър.