Ръкописът на Чансълър

Сейнт-Клеър бавно се извърна към него. Тревогата от преди малко бе изчезнала. Тя бе изместена от толкова студен поглед, че Питър изтръпна.

— Не ме заплашвайте. Не сте в състояние да го направите.

— Не бъдете толкова сигурен. Не знаете какви предпазни мерки съм взел.

— Да не си въобразявате, че сте герой от собствените си романи? Я не ставайте глупак! — Браво погледна към прозореца. Шофьорът с пистолет в ръка ги наблюдаваше внимателно. — Вие не сте от значение, както и аз в същност.

Чансълър усети как ужасът лека-полека го завладява.

— Един човек в Ню Йорк е известен, че идвам при вас. Ако с мен се случи нещо, веднага ще ви разкрият. В същност вие разговаряхте с него.

— Аз го изслушах — отвърна Сейнт-Клеър. — Не съм се съгласявал с нищо. Вие дойдохте с колата си до затворения път към залива. А в дневниците на Държавния департамент е отбелязано, че в момента участвувам в заседание с един от подсекретарите, който ще се закълне, че съм бил при него. Но алиби не е необходимо. Можем да ви убием по всяко време. Тази нощ, утре, следващата седмица, следващия месец… Но това никому не е нужно. Никога не е фигурирало в плана… Преди четири и половина години аз ви насочих към света на литературата. Върнете се към него. Оставете този свят на други.

Питър бе като зашеметен. Ролите им се смениха. Страховете на Сейнт-Клеър се изпариха, сякаш това, което му бе разказал, повече не бе от значение. Сякаш изведнъж стана безсмислено. Кое предизвика промяната? Очите му се отместиха към прозореца. Шофьорът като че долавяше напрежението помежду им. Бе пристъпил по-близо до прозореца. Сейнт-Клеър забеляза притеснението на Питър и се усмихна.

— Казах ви, че може да си вървите. Човекът отвън е само моя охрана. Не знаех с какви намерения идвате.

— И все още не ги знаете. Защо сте сигурен, че като изляза оттук, няма да разкажа всичко?

— Защото и двамата сме убедени, че не това е верният път. Много хора могат да станат жертва. И двамата не искаме повече жертви.

— Трябва да ви съобщя, че знам кои са Банър, Парис, Венис и Кристофър. Варак ми бе написал имената им.

— Вярвам ви. Но по-добре се занимавайте с вашите дела.

— По дяволите! Ще разкрия цялата история! Убийствата трябва да се спрат! Изнудванията трябва да престанат!

— Аз мисля — с леден тон рече Сейнт-Клеър, — че ако го направите, Алисън Макандрю ще бъде мъртва още днес.

Питър се вцепени и пристъпи към Браво.

Разнесе се звън на счупено стъкло, единият прозорец бе разбит. Пистолетът на шофьора се подаваше през зейналия отвор.

— Вървете си, мистър Чансълър, и се занимавайте с вашите дела!

Питър се обърна и побягна навън.

Мънро Сейнт-Клеър разтвори стъклените врати и излезе на верандата. Въздухът бе студен, вятърът откъм залива се усилваше. Небето бе притъмняло. Скоро щеше да завали.

„Забележително“, помисли си Сейнт-Клеър. Дори мигове преди смъртта си Варак бе съумял да аранжира бъдещите събития. Той бе разбрал, че остава един път: Питър Чансълър да поеме неговото място. Сега писателят ставаше активната фигура. Нямаше друг избор — трябваше да се спусне след Банър, Парис, Венис и Кристофър.

Чансълър спомена, че бил манипулиран. Но той не знаеше, че манипулацията с него продължаваше. Сега въпросът бе да се наблюдава писателят отблизо, да се следи всеки негов ход, докато ги доведе до притежателя на досиетата.

Финалът изискваше жертви. Това бе неизбежно, както бе неизбежно убийството на Едгар Хувър. Двама души трябва да умрат. Предателят от „Инвър Брас“ и безспорно — Питър Чансълър.

Стефан Варак до края си бе останал професионалист. Със смъртта на Чансълър всички тайни ще бъдат погребани. „Инвър Брас“ ще бъде разтурен и никой нямаше да узнае за неговото съществуване.

33

— Вие пак не искате да ми кажете кой е той? — запита О’Брайън, седнал срещу Питър на кухненската маса. Пред всекиго стоеше полупразна чаша с уиски.

— Не. Варак бе прав. Досиетата не са у него.

— Откъде сте сигурен?

— Иначе не би ме пуснал да се измъкна жив.

— Добре. Няма да настоявам. Мисля, че постъпвате безразсъдно, но няма да настоявам.

Чансълър се усмихна.

— Това няма да ви помогне. Какво узнахте за нашата четворка? Някой от тях свързан ли е с Китай? Макар и по най-далечен начин?

— Да. Съществуват две възможности. Другите две са напълно изключени. Но една от възможностите е прекалено занимателна и почти вероятна.

— За кого става дума?

— За Джейкъб Драйфус. Кристофър.

— Защо?

— Свежда се до пари. Влагал е огромни финансови суми в помощ на международни сдружения, действуващи на територията на Тайван.

— Открито ли?

— Да. Публично прокламирал помощта за създаване на жизнеспособна икономика на Тайван. Срещнал решителен отпор. Повечето банки смятали, че тайванският проект е обречен на провал, но Драйфус се борел упорито. Явно е получил подкрепа от Айзенхауър и Кенеди. Обединил пазарите и в същност самостоятелно създал нова индустрия.

Съмнение се прокрадна у Питър: всичко това бе прекалено очевидно. Човек като Драйфус не би действувал толкова открито.

— Няма ли нищо потайно? Някакви потулени сделки или нещо подобно?