Ръкописът на Чансълър

Влезе Варак и затвори вратата зад себе си. Това бе човекът, който стоеше на пост върху балкона над мраморните стъпала. Бе оставил оръжието, но малкият микрофон още висеше на шията му и тънък проводник стигаше до лявото му ухо. Възрастта му трудно можеше да се определи, някъде между тридесет и пет и четиридесет и пет — възраст, която трудно личи на подвижни натури със стегнато мускулесто телосложение. Беше светъл, с късо подстригани коси, с широко лице, високо очертани скули и леко полегати очи. Говореше меко, с едва забележим бостънски акцент и европейска интонация.

— Решение има ли? — запита той.

— Да — отговори Генезис. — Положително.

— Нямаше друг избор — рече Варак.

— Имате ли изработен проект? — Браво се наклони напред, а очите му гледаха проницателно и безстрастно.

— Да, до три седмици трябва да стане. През нощта срещу първи май. Трупът ще бъде открит на сутринта.

— Тогава новината ще се научи на втори май. — Генезис огледа членовете на „Инвър Брас“. — Подгответе си алибита, в случай че стане нужда. Неколцина от нас трябва да бъдат в чужбина.

— Вие предполагате, че смъртта му ще бъде обявена по нормалния начин? — изрече Варак с извисена интонация, с която показваше, че е на противното мнение. — Не ви гарантирам това без наша намеса.

— Защо? — запита Венис.

— Защото в Белия дом ще изпаднат в паника. Ако трябва, тая сган ще постави трупа в лед и ще го скрие в гардероба на президента, само и само да спечели време да измъкне досиетата.

Образното изявление на Варак предизвика неохотни усмивки.

— Тогава ни дайте гаранции, мистър Варак — рече Генезис. — Ние трябва на всяка цена да получим досиетата.

— Добре. Това ли е всичко?

— Да.

— Благодаря ви — каза Генезис и кимна с глава. Варак бързо излезе. Генезис се изправи и взе единствения лист със закодирания машинописен текст. После се пресегна и събра шестте листчета от бележника, върху които отчетливо личеше римската цифра I. — Заседанието завърши, господа. Както обикновено, нека всеки сам се погрижи за заминаването си оттук. Ако сте си водили някакви бележки, моля, постарайте се да ги унищожите!

Един след друг членовете на „Инвър Брас“ се приближиха към камината. Първият отдръпна решетката с машите, които висяха на стената, и хвърли внимателно изписаната страница в горящата жарава. Останалите го последваха.

Последни изпълниха този ритуал Генезис и Браво. Те стояха настрана от другите.

— Благодаря ви, че се завърнахте — меко заговори Генезис.

— Преди четири години ми казахте, че не бива да се оттеглям — отвърна Мънро Сейнт-Клеър. — Излязохте прав.

— Боя се, че има още нещо — продължи Генезис. — Не се чувствувам добре. Малко време ми остава…

— О, господи!…

— Недейте! Това е късмет за мен.

— Какво? Как?…

— Лекарите ми даваха два-три месеца. Още преди десет седмици. Аз настоявах да науча истината. Те излязоха невероятно точни. Чувствувам го. Уверявам ви, друго такова чувство не познавам. То е нещо уникално и ми носи известно облекчение.

— Мъчно ми е. Съжалявам повече, отколкото мога да го изразя с думи. Венис знае ли? — Очите на Сейнт-Клеър се отместиха към снажния негър, който разговаряше спокойно в ъгъла с Банър и Парис.

— Не. Не желаех нищо да попречи или да повлияе на решението ни тази вечер. — Генезис хвърли листа в жълтите езици на камината, а после пусна и хартиената топка с шестте гласа на „Инвър Брас“.

— Просто не знам какво да кажа — съчувствено прошепна Сейнт-Клеър, като се взираше в необичайно смирените очи на Генезис.

— А аз знам — отвърна умиращият старец и се усмихна. — Вие отново сте сред нас. Вашите възможности далеч надхвърлят тези на Венис. Или на който и да е друг. Обещайте, че ще доведете делото докрай. В случай че мен вече ме няма.

Сейнт-Клеър погледна листа в ръката си. Задържа очи на името, изписано в горния ляв ъгъл.

— Веднаж той се опита да ви унищожи. И за малко не успя. Ще изпълня делото докрай. Обещавам.

— Не по този начин. — В гласа на Генезис прозвуча укор. — Не бива да има ненавист, отплата. Това не е в нашия стил и никога не бива да бъде.

— Има случаи, когато различните цели са съвместими. Дори моралните цели. Аз просто отбелязвам един факт. Този човек представлява истинска заплаха.

Мънро Сейнт-Клеър още веднаж погледна листа в ръката си. И името в горния ляв ъгъл:

Джон Едгар Хувър.

После смачка листа и го пусна в огъня.

2

Питър Чансълър лежеше на мокрия пясък и вълните нежно го плискаха. Гледаше право в небето, сивотата вече избледняваше, идеше утринната синева. Над плажа на Малибу бе пукнала зората.

Той заби лакти в пясъка и се надигна. Болеше го вратът, след малко щеше да почувствува същата болка и в слепоочията. Снощи се беше напил. Предната вечер също. Отвратително!