— Макар и неохотно, присъединявам се към Генезис — каза Браво. — Нашите сведения показват, че хората от Пенсилвания Авеню номер 1600 надминаха делата на предишните администрации. Постъпките им стават неконтролируеми. Едва ли има министерство или ведомство, което да не е обхванато от заразата. Разследванията на Данъчната комисия или на Комисията за наблюдение на разузнавателното управление на Министерството на отбраната бледнеят в сравнение със споменатата документация. Както по естеството, така и по броя на хората, които засягат. Не съм сигурен дали имаме друг избор.
Генезис се обърна към по-младия член на „Инвър Брас“ до себе си:
— Банър, ще обобщите ли?
— Да, разбира се. — Стройният петдесетгодишен мъж кимна, замълча и сложи ръце на масата пред себе си. — Има какво да се добави. Чели сте изложението. Умственото състояние на въпросното лице бързо се влошава. Един лекар се съмнява за атеросклероза, но няма начин да се потвърди диагнозата. Медицинските заключения от Ла Джола се съхраняват от самото лице. Той най-внимателно ги следи. Що се отнася до психиатричната картина обаче, единодушието е пълно: маниакалната депресия се е развила до състояние на остра параноя. — Той спря, леко извърна глава към Генезис, без да пренебрегва никого от останалите: — Искрено казано, това ми стига, за да дам своя глас „за“.
— Чие е това заключение? — запита човекът с шапчицата, известен като Кристофър.
— На трима психиатри, които не се познават помежду си, ангажирани чрез посредник да представят самостоятелни заключения. Обобщението направи нашият човек. Диагнозата е остра параноя.
— А как са стигнали до диагнозата? — запита Венис, като се наклони напред, скръстил огромните си черни ръце.
— В продължение на трийсет дни скрити кинокамери с вариообективи и инфрачервени лъчи са го снимали във всички възможни ситуации. В ресторанти, в Презвитерианската църква, при влизане и излизане от частни или официални приеми и срещи. Двама специалисти разчитат думите му по движението на устните и текстовете напълно съвпадат. Разполагаме също с обширни, бих казал изчерпателни доклади от нашите хора в Бюрото. Няма разногласие с диагнозата. Той е луд.
— Какво става в Белия дом? — запита Браво, вторачил очи в по-младия събеседник.
— С всеки изминал ден напредват, доближават до целта. Вече са узрели за идеята да създадат официална вътрешна организация, чиято основна цел е да се добере до досиетата. Въпросното лице е предпазливо: познава добре всички, а тия от номер 1600 не са най-доброто. Но се възхищава от дързостта им, а и те умеят да го коткат. В същност тъкмо тази дума се споменава в докладите. Коткат го.
— Много точно казано — рече Венис. — Имат ли съществен напредък?
— Боя се, че да! Разполагаме с категорични сведения, че въпросното лице е предало някои досиета — или част от най-компрометиращата информация, която се съдържа в тях — в Овалния кабинет. Постигнали са споразумение както за политическо сътрудничество, така и за изборната кампания. Двама претенденти за президентския пост от опозиционната партия са склонни да оттеглят кандидатурите си — единият по финансови съображения, другият — поради непостоянство в линията си.
— Моля по-конкретно — нареди Генезис.
— Става дума за груба грешка — в приказки или в действия, която го елиминира от предизборната кампания, но не застрашава сенаторския му пост. В случая обвинението е в неразумно поведение по време на първичните избори. Тези неща лесно се доказват.
— Но това е безобразие — яростно изсъска Парис.
— Всичко тръгва от въпросното лице — намеси се Браво. — Нека се върнем отново на аутопсията. Не може ли да се избегне?
— Може би не трябва. — Банър положи длани върху масата. — Докарахме един човек от Тексас, специалист по сърдечносъдови заболявания. Казано му е, че става дума за лице от известна фамилия по Източното крайбрежие на Мериленд, за полудял старец, способен да извърши невъобразими бели, при което органични или психиатрични симптоми не се наблюдават. Съществува някакъв химически дериват на дигиталина, който, комбиниран с интравенозна инжекция от въздух, не оставя никакви следи в организма.
— А кой следи за сигурността на тази теория? — недоверчиво запита Венис.
— Варак — отговори Генезис. — Той контролира изходните данни на целия проект.
Още веднъж всички кимнаха одобрително с глава.
— Имате ли допълнителни въпроси? — запита Генезис.
Мълчание.
— Тогава пристъпваме към гласуване — продължи Генезис, като измъкна изпод кафявия плик малко тефтерче. Откъсна шест листчета и раздаде пет на присъствуващите. — Римско I означава „да“, II — обратното. Както и друг път равен брой гласове се смята за „не“.
Членовете на „Инвър Брас“ отбелязаха своето решение върху листчетата, сгънаха ги и ги предадоха на Генезис. Той внимателно ги разгърна.
— Гласуването е единодушно, господа. Проектът влиза в действие. — Той се обърна към Банър: — Моля ви, повикайте Варак.
Банър се упъти към вратата. Отвори я, кимна с глава към човека, който стоеше в преддверието, и се върна на мястото си.