Ръкописът на Чансълър

Изведнъж се хвърли на земята и се претърколи. Зад себе си безпогрешно различи стъпките на преследвач. Успяха да го открият!

Пак скокна на крака и се спусна да бяга като нетърпелив спринтьор, изпреварващ изстрела на старта. Тичаше напред, следвайки инстинкта си, и накрая видя оградата на фона на небето! Различи контурите на Смитсъновия музей! Тичаше с всички сили по някаква безконечна морава, прескачайки ниски, увиснали вериги, които ограждаха пътеките, и накрая, останал без дъх, се изправи пред грандиозната сграда.

Ето, той пристигна, но къде е Лонгуърт?

За миг му се стори, че чува зад себе си шум. Обърна се — никой.

Внезапно две миниатюрни светлинни точици проблеснаха в мрака недалеч от стъпалата, които водеха към централния вход. Светлинката бе на нивото на земята вляво от статуята, извисяваща се над стъпалата. После просветнаха отново, сякаш насочени към него. Чансълър бързо тръгна по посока на светлината. По-близо и по-близо. Тридесет крачки му оставаха, двадесет. Стигна до мрачния ъгъл на масивното здание на музея. До каменната стена имаше храсталак.

— Чансълър! Залегнете!

Питър се хвърли по очи. Две пламъчета блеснаха в тъмнината: два заглушени пистолетни изстрела.

Зад него нечие тяло рухна на земята. В сивия нощен мрак различи пистолет в ръката на убития. Пистолет, насочен към него.

— Изтеглете трупа насам! — прошептя някой заповеднически в тъмното.

Неспособен да мисли, Чансълър сляпо се подчини. Довлече мъртвеца върху тревата в сянката на шубрака и после запълзя към Алан Лонгуърт.

Лонгуърт умираше. Бе подпрял гръб в каменната стена на музея. В дясната му ръка бе пистолетът, спасил живота на Чансълър, а с лявата придържаше стомаха си. Пръстите му бяха оплескани в кръв.

— Не успях да ви поблагодаря — каза Чансълър, като едва чуваше гласа си. — Или може би не трябва. Той бе от вашите хора.

— Аз нямам свои хора — отвърна светлокосият убиец.

— За това по-късно ще поговорим. А сега тръгвайте с мене. Веднага. — Разярен, Питър скокна на крака.

— Никъде няма да тръгна, Чансълър. Ако седя така, без да мърдам, ми остават броени минути. Но не и ако се раздвижа.

В гласа му отново се прокрадна онзи необикновен гърлен хрип.

— Тогава ще повикам някого! — каза Питър и раздразнението му се примеси със страх. Не биваше да допусне Лонгуърт да умре. Поне не сега. — Ще повикам линейка!

— И линейката няма да помогне. Повярвайте ми. Но вие трябва да научите всичко. Да сте наясно.

— Наясно съм с всичко. Група фанатици се опитват да разбият ФБР, за да вземат властта в ръцете си. И вие сте един от тях.

— Не, не е така. Нещата излизат извън пределите на Бюрото. И ние се мъчим да ги спрем. Аз направих каквото можах. Сега вие сте единственият, който може да довърши делото. Вие се добрахте до същината на нещата. Никой няма вашето преимущество.

— Защо?

Лонгуърт пренебрегна въпроса му. Пое дълбоко дъх.

— Изчезналите досиета. Личните досиета на Хувър…

— Няма изчезнали досиета! — ожесточено го прекъсна Питър. — Има само хора като вас, като този, когото очистихте. Сбъркахте, Лонгуърт! Той преследваше мене, вървеше по петите ми! И той се легитимира! Човек на ФБР! Един от вашите!

Лонгуърт се загледа в лицето на човека, когото бе застрелял.

— Значи, маниаците са разбрали за досиетата. Знаех, че това е неизбежно. Сега тези, които ги притежават, ще използуват фанатиците, както си искат. Те са напълно объркани. Тях ще ги обвинят за всичко.

Чансълър не го слушаше. Мислеше само как да домъкне Лонгуърт при Куин О’Брайън.

— Вашите разсъждения въобще не ме интересуват.

— Казвате, че обичате онова момиче — каза Лонгуърт, като дишаше мъчително. — Ако е така, длъжен сте да ме изслушате!

— Мръсник! Не я набърквайте тук!

— Майка й, баща й… Заради тях. Нещо е станало с майка й.

Питър коленичи по-близо до него.

— Какво знаете за майка й?

— Не много. Но вие можете да узнаете. Имайте търпение да ме изслушате. Преди всичко трябва да ви кажа, че не се казвам Лонгуърт.

Чансълър го гледаше недоверчиво, но знаеше, че чува истината. Концентрични окръжности. Фантазия и действителност, но как да ги различи едно от друго? Луната изплува на сивото нощно небе. За първи път успя да разгледа лицето на Лонгуърт. Умиращият нямаше нито вежди, нито мигли. Около очните ябълки кожата му бе одрана до гола плът. Целият бе изприщен в мехури. Бит и измъчван.

28

— Името ми е Стефан Варак. Работя като специалист по шифрите в Съвета за Национална сигурност, но същевременно изпълнявам известни функции към една група…

— Варак? — Няколко секунди му бяха нужни, докато направи връзка с името, но когато разбра, обля го студена пот. — Вие сте човекът, когото О’Брайън търсеше!

— Куин О’Брайън ли? — запита Варак и потръпна от болка.

— Да. На него разказах всичко и той се мъчеше да влезе във връзка с вас!

— Не бях в състояние да получа никакъв сигнал. Но имате късмет! Куин е един от най-оперативните и най-чистите хора там. Доверете му се. — Варак се закашля, лицето му се изкриви от болка. — Ако маниаците се разкрият, О’Брайън ще може да ги спре.