Ръкописът на Чансълър

О’Брайън го загледа, без да отговори. Чансълър се чувствуваше като премазан: безумието бе абсолютно.

— Те се били унищожени — прошепна Питър, несигурен в собствените си слова. — Били са унищожени. Какво, по дяволите, ми говорите? Това съществува само в книгата ми. Но в нея нищо не е действително! Вие трябва да браните проклетото си Бюро. Но не и тях! Не и досиетата!

О’Брайън стана и вдигна ръце. Това бе успокоителен жест на баща, който укротява разбеснялото се дете.

— Спокойно! Не съм казал нищо за досиетата на Хувър. Твърде много сте преживели тази вечер и правите прибързани изводи. И аз за миг допуснах същото. Но не бива. Два изолирани случая, свързани с военни доклади, едва ли могат да се приемат за система. А онези досиета бяха унищожени. Знаем това.

— А какво е това Хан Чу?

— Няма връзка с разказа ви.

— Но преди минута вие сам показахте, че е точно обратното.

— Преди минута какви ли не мисли минаха през главата ми. Но сега нещата ми се проясниха. Някой ви използува. Също и мен, и може би десетки още, за да унищожи Бюрото. Някой, който ни познава, който е запознат със структурата. Твърде възможно е да е някой отвътре, от нас. Няма да е за първи път.

Питър изучаваше лицето на агента. След смъртта на Хувър тръгнаха слухове, дори се писа във вестниците, че Бюрото се раздира от борби между вътрешни групировки. Затова проницателността и искреността на О’Брайън звучаха убедително.

— Прощавайте — каза той. — Вие толкова ме изплашихте.

— Имате пълното основание да се плашите. Много повече от мен. По мен още никой не е стрелял. — О’Брайън се усмихна окуражително. — Но край на всичко. Ще намеря хора, които да ви пазят денонощно.

Чансълър му отвърна с измъчена усмивка:

— Които и да са, надявам се, да са най-добрите. Не се свеня да ви призная, че никога в живота си не съм бил така наплашен.

Усмивката изчезна от лицето на агента:

— Които и да са, няма да бъдат от ФБР.

— Така ли? Защо?

— Не знам на кого мога да се доверя.

— Тогава очевидно знаете, че има хора, на които не бива да се доверявате? Конкретен човек ли?

— Не е само един! Тук има цяла глутница екстремисти. Някои от тях са ни известни, но не всички. Наричаме ги трупата на Хувър. След неговата смърт мислеха, че ще вземат властта. Но не успяха и са бесни. Някои от тях са параноици като Хувър.

Чансълър бе поразен от думите на О’Брайън. Те напълно потвърждаваха неговите първоначални мисли. Всичко, което стана — от Малибу до Роквил и старата къща на Тридесет и пета улица, — бе резултат на свирепи битки вътре във ФБР. Затова Лонгуърт се бе появил отново.

— С вас се разбрахме. Искам закрила. За мен и за момичето.

— Ще я имате.

— Откъде? От кого?

— Вие споменахте съдията Съдърланд. Преди няколко години той изигра решаваща роля за възстановяването на разрушените контакти между ФБР и останалите организации с разузнавателна дейност. Хувър бе пресякъл потока на всякаква информация за ЦРУ и СНС.

— Знам — прекъсна го кротко Чансълър. — Писал съм книга за това.

— „Контраудар!“, нали? Май ще трябва да я прочета.

— Аз ще ви дам екземпляр, вие ще ми дадете закрила. Но пак ви питам? Кой? И откъде?

— Има един човек на име Варак. От хората на Съдърланд. Той ми е задължен.

О’Брайън се отпусна в стола. Главата му падна назад, дишаше нервно и учестено, сякаш въздухът не стигаше до дробовете му. После закри с длани лицето си. Усещаше как пръстите му треперят.

Не беше сигурен, че ще се справи. На няколко пъти през последните два часа му се струваше, че ще рухне.

Само страхът на писателя успя да го мобилизира. И мисълта, че с Чансълър трябва да бъде предпазлив, че не бива да му позволи да узнае истината.

Досиетата на Хувър не бяха унищожени, това Куин знаеше. И беше сигурен, А ето че сега и друг го научи. Но колко ли още хора го знаеха? Колко ли са телефонните обаждания? На колко хора е позвънил отвратителният писклив шепот? Един убит генерал, един убит конгресмен, една изчезнала журналистка — и колко ли още?

Сега нещата не бяха същите както преди два часа. Разкритията на Питър Чансълър показваха, че му предстои бързо да пристъпи към действия. За свое огромно облекчение О’Брайън почувствува, че отново има сили да заработи.

Вдигна телефона и позвъни в Съвета за Национална сигурност. Но Стефан Варак не можеше да се открие.

Къде беше Варак? Каква ли задача пречеше на агента от СНС да се свърже с Бюрото? И особено с него? С Варак бяха приятели. За него се бе излагал на страхотен риск преди две години, снабдявайки го с информация, забранена от Хувър. Това можеше да му коства кариерата.

Сега Варак му беше нужен. В света на разузнаването Варак нямаше равен на себе си. Многостранният му опит, дълбочината и броят на връзките му го правеха изключителен. Куин искаше Варак пръв да изслуша записа на Чансълър. Варак щеше да измисли какво да предприемат.