Ръкописът на Чансълър

— Ако полицията направи оглед — продължи Питър, пренебрегвайки настоятелността на О’Брайън, — ще открие гилзи на тревата пред къщата, дупки от куршуми по стените, дървенията и мебелите, ще види, че горната страна на кухненската стена е разбита, а телефонните кабели прекъснати.

Агентът от ФБР го гледаше вторачено:

— Какви ги дрънкате, по дяволите?

— Беше ми устроена засада.

— Значи, стрелба в населен квартал?

— Изстрелите бяха със заглушител. Никой нищо не е чул. Имаше и периоди на затишие — сигурно заради минаващи автомобили. Затова се реших да предизвикам пожар. Пламъците щяха да се забележат.

— И вие напуснахте мястото?

— Избягах. А сега съжалявам.

— Защо?

Питър отново се поколеба:

— Бях смутен и изплашен.

— А лицето, което е било с вас?

— То е свързано със случая, струва ми се. — Чансълър се спря, съзирайки нескрития въпрос в очите на агента. Не можеше да я закриля по десетки причини. Както Филис сама казваше, каквито и да са прегрешенията й, не си заслужаваше да заплати с живота си. — Казва се Филис Максуел.

— Журналистката?

— Първа избяга тя. Помъчих се да я намеря. Не успях.

— Твърдите, че всичко е станало преди няколко часа. Знаете ли къде се намира сега тя?

— Да. На борда на самолет. — Питър бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади писмото. С нежелание, но съзнавайки, че трябва, го подаде на О’Брайън.

Докато той го четеше, Питър забеляза, че агентът на ФБР нескрито се промени. В миг сякаш кръвта от лицето му се изтегли. По едно време той вдигна очи и се загледа в Питър. Чансълър добре знаеше какво означава този поглед, но не разбираше защо го съзира в очите на този непознат. Те изразяваха страх.

Агентът постави писмото настрана, разтвори някакво тефтерче на бюрото си и вдигна слушалката. Натисна бутона и набра някакъв номер.

— Тук ФБР, един от нощните дежурни офицери, кодово название „75-Врабец“. Имало е пожар в една къща на Тридесети пета, близо до Уисконсин. Имате ли човек на мястото?… Бихте ли ме свързали с офицера, който се занимава със случая? Благодаря. — О’Брайън изгледа Питър, после каза отсечено: — Седнете. — Това не беше покана, а заповед.

Чансълър се подчини, смътно долавяйки в гласа на агента — въпреки заповедния тон — същия страх, който бе съзрял в очите му.

— Сержант, тук е ФБР. — Той премести слушалката в дясната си ръка. Питър с учудване откри, че дланта, която досега бе държала телефона, е влажна от пот. — Вие знаете кода ми. Искам да ви задам няколко въпроса. Имате ли доказателства как е започнал пожарът и някакви данни за престрелка? Гилзи или дупки от куршуми?

Агентът слушаше, забил поглед върху бюрото, не в нещо определено, а просто фиксиран в една точка. Чансълър го гледаше като хипнотизиран. По лицето на О’Брайън избиха ситни капчици пот. Затаил дъх, той разсеяно изтри потта от челото си. Когато заговори отново, гласът му едва се чуваше:

— Благодаря ви, сержант. Не, не знаем нищо, само следваме анонимно обаждане. Няма нищо общо с нас.

О’Брайън затвори телефона. Бе дълбоко развълнуван, в очите му се появи внезапна тъга.

— Доколкото са могли да установят — поде той, — пожарът е предизвикан умишлено. Намерени са останки от парцали, напоени с керосин. Намерени са гилзи, счупени прозорци. Основания да се очакват заседнали куршуми вътре — в останките от дома. Всичко ще се изпрати за лабораторни изследвания.

Питър се наклони напред. Нещо не бе в ред.

— Но защо казахте на сержанта, че не знаете нищо?

Агентът преглътна.

— Защото искам да чуя какво ще кажете вие. Твърдите, че случаят се отнася до ФБР: подхвърляте някаква безумна мисъл за убийство на Хувър. Това за мен е достатъчно. Аз съм човек от кариерата. Искам да го узная пръв. После винаги мога да вдигна телефона и да поискам отново полицията.

О’Брайъи отговори с равен и тих глас. „Правилно“, помисли си Чансълър. Всичко, което бе научил за Бюрото, сочеше, че в основата е линията на социалните контакти. Да се избягват затрудненията на всяка цена. Да се брани ръководството. Думите на Филис Максуел отново нахлуха в съзнанието му.

„Историята не е разказана никому. И не мисля, че някой някога ще я узнае… ФБР ще го закриля… Приемниците няма да позволят да се опетни паметта му. Боят се да не бъде опетнена кръвната им линия и са непълно прави.“

„Така е“, мислеше си Чансълър. О’Брайън се придържаше към модела. Неговото бреме бе най-тежко, защото пръв чуваше изумителната история. Имаше нещо гнило във ФБР и агентът трябваше да уведоми висшестоящите си за тази плесен. Дилемата му бе напълно разбираема. Приносителите на лошата вест нерядко са били смятани за причинители на катастрофата. Кръвта на един род наистина може да бъде опетнена. Какво чудно тогава, че този агент от кариерата целият бе плувнал в пот?

Но дори богатото въображение не успя да подготви Питър за това, което последва.