Разплата

Смит нищо не отговори. Тогава Холанд Тайло се приближи толкова близо до него, че той усети аромата на парфюма й.

— Нали и вие работите пряко за президента? — започна тя. — Иначе нямаше да ви разрешат с първо ниво на достъп. Затова сте длъжен да ми обясните верни ли са моите догадки или не — Норт готвел ли се е да се кандидатира за вицепрезидент на изборите през следващата година? Но най-неочаквано самолетът му катастрофира, а сега плъзват слухове, че злополуката не е била случайна. Защо тогава да не се заемете с проверката на системите за обезопасяване на президентския самолет?

— Напълно сте права.

Памела Естърхаус застана зад тях, с откъснатото от факс апарата съобщение в ръка. Остави го на масата, за да могат и те да го прочетат.

— Ако Моли е решила да скрие някъде своите доверени хора, това не е станало с наше участие. В дневниците по нашата програма за защита на свидетелите няма записи за нови размествания на информатори от едно убежище в друго през последните две денонощия. Миналата събота се наложи да сменим укритията на двама свидетели, но с това се изчерпва цялата ни дейност за изтеклата седмица. Съжалявам, но не разполагам с други данни.

Смит разбираше, че за тази проверка Памела Естърхаус се бе принудила да ангажира почти целия контингент от подчинените си служители.

— Оценявам желанието ви да ми съдействате. Но аз съм длъжен да извърша още една проверка.

— Мисля, че се досещам — замислено изрече Памела Естърхаус. — Вероятно искате да се предпазите от удари в гърба. Да, съгласна съм, че хората от ЦРУ играят само по своите правила. Дори и да следвате президента като сянка, те пак ще съумеят да ви отстранят от играта при първия опит да се изпречите на пътя им.

— Звучи напълно възможно — съгласи се Смит.

Преди да напусне сградата на ФБР, Логан Смит се свърза със съдията Саймън Естърхаус, в дома му на Кукс Роу в Джорджтаун.

— Опитвам се да се добера до архива на Отдела за защита на свидетелите.

Отсреща се чу как съдията тежко въздъхна.

— Защо по-рано не ми се обадихте? Уговорката ни беше непрекъснато да ме държите в течение на разследването — недоволно промърмори Саймън Естърхаус.

— Доста работа ми се струпа и се поувлякох в проследяването на всяка версия — отвърна Смит, изненадан от тона на съдията. — Някакви проблеми?

— Не, поне засега. Но аз разполагам с голяма власт и мога да ви улесня в значителна степен. Съпругата ми…

— Вече разговарях с нея, сър.

— Така ли? Е, сега разбирам…

Смит изчака, без да нарушава неловката тишина, докато се питаше какво беше накарало съдията да изпусне нервите си.

— Нали ми споменахте, че все още нищо не сте открили — изрече съдията след проточилата се пауза. — Как е възможно това?

— Не съм запознат с разследванията на сестра ми, защото Моли никога не ме е молила за помощ — обясни Логан. — А вие знаехте ли, че тя се е познавала със съпругата ви, и то още от войната в Залива?

— Не. За пръв път чувам, че са се познавали. — В отговора му се долавяше решителност и категоричност. — Какво ще предприемете сега?

Смит му разясни плана си. След като го изслуша, съдията заговори с нескрит скептицизъм:

— Наистина ли вярвате, че Моли е била способна да постъпи по този начин? Или е имала много познати сред висшите етажи на властта?

— Не съм сигурен. Но зная със сигурност, че между Военната прокуратура във Форт Белвоар и Департамента по планиране на секретните операции се поддържа пряка телефонна връзка. Може би, ако се поразровя, нещо ще изскочи от храстите.

— А какво става с Колинс?

— Не съм изоставил тази задача. Предполагам, че сега тя се укрива някъде, съвсем наблизо.

— Започнах да се тревожа за нея. Не мога да разбера какво й е известно. И доколко можем да разчитаме на нейната лоялност?

— Вероятно Колинс е много изплашена и наистина се крие някъде. Нека да поразсъждаваме — убита е Моли Смит, която за Рейчъл Колинс е била много повече от пряк началник и наставник в професията. Може би Моли е разкрила пред Колинс част от своите тайни, поради което сега Колинс, изплашена за живота си, се укрива някъде. — Логан обаче не сподели със съдията подозрението си, което беше съобщил на Джесъп, че Рейчъл може би също като него преследва убиеца. — Така че не ми остава нищо друго, освен да я открия.

— Настоявам, и то категорично, да ме държите в течение на събитията.

Логан прекъсна връзката, разтревожен от настояването на Саймън Естърхаус и особено от гневните му коментари по адрес на Рейчъл Колинс. Може би достопочтеният съдия беше толкова силно обезпокоен, защото именно неговият подпис стоеше под доклада на сенатската комисия, обявила резултатите от разследването на инцидента с генерал Норт. Но да стигне чак дотам, че да гледа на Колинс като на противник, като на участник в заговора, се стори на Логан израз на прекалена мнителност.