Разплата

— Спри някъде и хапни.

— Окей.

— Да знаеш, че ще проверя и неминуемо ще разбера дали си изпълнил заповедта ми.

— Да, зная, че ще разбереш.

Смит се беше обадил предварително, така че хората, с които искаше да разговаря, го очакваха в залата за конференции на шестия етаж. През прозорците, специално обработени срещу системи за електронно подслушване, се виждаха Девета улица и Военноморският мемориал. Гледката го очарова още от прага на залата. Припомни си, че Моли беше настоявала той да я посети това лято във Вашингтон. Искаше да му покаже най-интересните забележителности, да го заведе на концерт…

На столовете в единия край на дългата маса го очакваха две жени. По-възрастната малко над четиридесетте, се надигна и пристъпи към него, за да му стисне ръката.

— Аз съм Памела Естърхаус.

Гласът й издаваше южняшки акцент, но доста култивиран и добре модулиран. Висока, с дълга руса коса, с шапка, украсена със седеф, тя веднага привлече погледа на Логан. Високите й скули и изящно очертаният овал подсилиха първото му впечатление, въпреки леките бръчици в ъглите около тъмнозелените очи. Беше облечена в дамски костюм със строга, класическа кройка, подчертаващ дългите й бедра и тънка талия. Смит си помисли, че под привлекателната външност и изискания тоалет се крие силна личност, способна да се съпротивлява и да побеждава дори и най-коравите мъже.

Тя отпусна ръката си в неговата.

— Толкова съжалявам за Моли.

Памела забеляза озадачената му физиономия и се усмихна унило.

— Не знаехте ли? Моли и аз се срещнахме за пръв път по време на войната в Залива. Тогава и двете се бяхме озовали в Риад. Тя имаше грижата нашите войници да не осквернят свещените обичаи на Исляма. А на мен ми бяха възложили да организирам настаняването на високопоставените бегълци от иракската върхушка. За целта от Вашингтон бяха изпратили един самолет С-130. — Тя замислено поклати глава. — Толкова ми е мъчно за нея. Сега миналото вече няма значение. Исках само да знаете, че бяхме доста близки, Моли и аз…

— Оценявам това, госпожо Естърхаус — каза Смит.

Обикновено не се споменава за агентите за връзка, с каквито ФБР разполагаше във всяко американско посолство в целия свят, макар че тези агенти не можеха да бъдат конкуренти на специалните емисари на ЦРУ и на Държавния департамент. Памела Естърхаус оглавяваше отдела към Министерството на правосъдието, който се занимаваше с Федералната програма за защита на свидетелите. Уменията й да помага на важни свидетели да прикрият следите си бяха станали легендарни. Логан Смит можеше да си представи с каква ловкост Памела Естърхаус е уреждала укрития за офицерите, дезертирали от армията на Саддам Хюсеин по време на операцията „Пустинна буря“. Всеки от тях е трябвало да бъде спешно изпратен в Щатите, а там с посредничество на различни благотворителни фондации да се установи в някое по-глухо място с нова самоличност. Задачата на Памела е била час по-скоро да ги качи на борда на самолета, който ще ги отведе в Америка.

Смит усети как ръката й се докосна до неговата.

— Искам да ви представя Холанд Тайло. Холанд, това е господин Логан Смит.

Ръкостискането на Тайло беше крепко, очите й — искрени, гледащи прямо, сякаш търсещи отговорите на въпросите, още преди да ги е изрекла.

— Бих искала, агент Смит, да се бяхме срещнали при други обстоятелства — рече тя. — Много съжалявам за загубата…

Смит сведе поглед към ръцете й. Тя изглеждаше на не повече от тридесет. Той си спомни аферата „Уестбърн“ преди две години, както и мрачните слухове за ролята на Тайло в нея. Сенаторът Уестбърн беше убит, когато Тайло е била дежурна. Тя беше поела вината, а след това се бе превърнала в следващата мишена на убиеца. При опитите да изчисти името си от позора и да избегне смъртта, Тайло успя да се добере до тайните, свързани с убийството на сенатора. Може би затова я приеха да следва в един от най-престижните университети с личната препоръка на президента.

Смит знаеше, че може да говори спокойно за своето разследване пред тези две жени. Така и направи, но дори и сега не се реши да сподели всичко — опитният следовател много отдавна беше усвоил това основно правило в професията. Разказа им в общи линии какво беше узнал за убийството на Моли, за последвалите събития и за пречките, пред които беше изправен, а накрая спомена за записките на Моли, които съдията Саймън Естърхаус беше намерил в нейния сейф.

— По всяка вероятност Моли е вярвала, че смъртта на генерал Грифин Норт не е била в резултат на случайната самолетна катастрофа.

Той забеляза как Памела Естърхаус и Холанд Тайло се спогледаха набързо. Очевидно беше успял да предизвика вниманието им.

— За какво става дума, господин Смит? За конспирация, в която е въвлечена цяла група терористи? Или е действал само един убиец?

— Засега нямам отговор на този въпрос. Моли е черпила сведения от двама информатори, които е означила в записките си като господин X и госпожица Y. Нямаме представа кои са те и къде се укриват.