Разплата

— Имам предчувствието, че онези от Вашингтон ще решат, че е редно сами да поемат случая.

— Да бяха само те… Учениците в онова училище до едно са деца на чужди дипломати и Държавния департамент ще вдигне голям шум. Ще видиш, че работата ще опре чак до ФБР.

— Тогава какво ще предприемеш?

Дейвс извади цигара и почукна с нея по табакерата си, преди да щракне запалката.

— Първо ще я прибера тук — тихо процеди той. — Тук, където служеше и където можем да й осигурим последни грижи. — Замълча за миг-два, преди да продължи: — А ти предай на Холингсуърт, че не искам никой да ми се пречка, докато си върша работата.

Д-р Скот Керъл, главен съдебен лекар към вашингтонското полицейско управление, навремето беше служил като полеви хирург. Във Виетнам се беше нагледал на ранени войници и офицери, заловени в плен и жестоко измъчвани от неприятеля. Сега, като хвърли още един поглед върху масата, на която беше положен трупът на майор Моли Смит, отново го завладяха спомени от фронта. В онези дни, в жабката на арматурното табло на полковата катафалка, използвана и за аутопсии, поне можеше да се намери плоска манерка уиски.

— Колко време е изминало от момента на смъртта?

Д-р Керъл, възрастен, но все още строен мъж, наскоро прехвърлил шестдесетте, примигна уморено. Майор Кенет Дейвс си каза, че лекарят смътно прилича на проскубан щъркел.

— Не много. Не повече от пет часа.

Дейвс учудено вдигна вежди — лекарят държеше ламаринена кутийка. Той внимателно отвори капака. Вътре имаше пет бледосини хапчета.

— Имала е проблеми със сърцето.

— Да, така е — кимна Дейвс. — Поставиха й диагноза миналия месец. Съставиха й допълнителен медицински картон. Затова шефовете я товареха предимно с канцеларска работа.

— Но този, който я е отвлякъл, е знаел много добре какво върши — продължи Керъл и посочи голия труп. — Има следи само от убождане с игла от спринцовка, но не и от удари. Това не е садистично спонтанно убийство, защото всичко е било подчинено на строга методичност. За тази цел се изисква да разполагаш с някое усамотено място. Твоят човек е успял да си го осигури.

Той обърна дясното коляно на Моли, а после и лявото.

— Не са много хората, които знаят, че при убождане в тази зона болката може да е много силна. Но той го е знаел.

Лицето на Дейвс остана сковано, обаче от погледа на опитния патоанатом не убягнаха леките признаци за повишен приток на кръв към лицето.

— Искам да знаеш всичко това, защото може да ти бъде от помощ при разследването. Въпреки мястото на поставянето на инжекцията, тя не е страдала дълго, сърцето й просто не е издържало. Сигурен съм в това.

Дейвс настръхна и напрегнато сведе глава към събеседника си.

— Макар да изглежда ужасно, ти твърдиш, че не се е мъчила, нали?

— Цялата работа е в начина, по който кръвта се е съсирвала. Убиецът очевидно не е знаел, че жертвата му е имала слабо сърце. Мога да си представя какъв ужас е изпитала, когато пулсът й се е ускорил рязко и кръвното й налягане се е повишило. Дори не е усетила убождането. Защото сърцето й е спряло, още преди да усети действието на инжектирания препарат.

Керъл отпусна ръка върху рамото на лекаря.

— Следователно, каквото и да се е опитвал да изтръгне от нея, нищо не е постигнал.

Дейвс беше застанал в ъгъла на залата за аутопсии, наблюдавайки как подготвяха трупа за изнасяне, когато клетъчният му телефон иззвъня.

— Холингсуърт нареди да ти предам, че си длъжен веднага да му докладваш, ако някой се опита да ти пречи — докладва Джесъп. — Каза още, че е готов да им смаже топките.

— Добре, значи всичко е наред — успокои го майор Дейвс. — Ще остана още малко в залата. Сега ме слушай внимателно: искам да зная с какви случаи се е занимавала през последните месеци. И кого е разследвала. Струва ми се, че… че е била подложена на особено жесток разпит.

Дейвс чу в слушалката как на другия край на линията Джесъп яростно изсумтя.

— Искаш да кажеш, че след отвличането е била измъчвана? — Думите му обаче не прозвучаха като въпрос.

— Да, но е умряла прекалено бързо, за да узнаят нещо от нея — уточни Дейвс. — Така че съм длъжен да проуча с какво се е занимавала. Какъв е бил последният й случай? И кой младши военен следовател е бил прикрепен към нея като оперативен помощник?

— Това вече го проверих. С нея е работила Рейчъл Колинс, младши военен следовател втора степен. Колкото до текущите й дела… нищо не можах да открия. Графикът й е бил добре прочистен.

— Да не би да е криела нещо?

— Не ми се вярва. Сега претърсваме кабинета й, както и апартамента. Ще видим дали ще се натъкнем на нещо съмнително.

— Искам да разпитам Колинс.

— Естествено, че ще поискаш — глухо отвърна Джесъп. — Работата е там, че е изчезнала. Шефът й ми съобщи, че вчера е напуснала Управлението с багаж.

— Има ли депозирана молба за напускане?

— Не.

— Домашен адрес? Или телефон?

— Единственото, което знаем, е, че има наследствена недвижима собственост в Кармел, Калифорния. Още не съм звънил там, защото тя може наистина да е там. Ти да не искаш да я подплашим, като й се обадим?