Пророчество

— Това са момчетата, които опъват и прибират цирковите палатки, грижат се за екипировката, генераторите, такива неща.

— Колко банки са ударили? — заинтересува се Лори. — Добри ли са?

— Да, мадам, бяха. Седем през 1998, четири през 1999. И после две нападения срещу бронирани коли през август и септември 1999 година.

— Нищо през последните три години?

— Истината е, че втората от бронираните коли била такова попадение — шест милиона в брой и два милиона в разплащателни чекове — че Бизо е решил да се оттегли, особено след като той и Орнуол са убили общите работници и не се налагало да делят с тях.

— Не мога да си представя, че хора, които познават Конрад Бизо, биха се обърнали с гръб към него дори и за миг — казах аз.

— Може би не са. И двамата са били застреляни в лицата с толкова висококалибрен снаряд, че главите им се изпразнили от съдържание като тикви на Хелоуин.

Карсън се усмихна, но после се усети, че това, което е нормално за агент на ФБР, може да е прекалено за нас.

— Извинете, мадам.

— Значи сте били по следите на Бизо през цялото това време? — попита Лори.

— Хванахме Орнуол през март 2000 година. Живееше в Маями под името Джон Дилинджър.

— Шегувате се — казах аз.

— Не, сър. — Карсън се усмихна и кимна. — Орнуел знае всичко за банките и бронираните коли, но мозъкът му е колкото две бобени зърна.

— Може би колкото едно.

— Каза ни, че да е Дилинджър, било като в разказа на Едгар Алан По „Откраднатото писмо“ — криеш се насред равна поляна. Кой би очаквал издирван банков обирджия да живее с името на известен мъртъв престъпник?

— Очевидно вие.

— Е, да, това беше, защото първия път, когато арестувахме Емъри Орнуол и го пратихме в Ливънуърт, той се криеше под името Джеси Джеймс.

— Не е за вярване — казах аз.

— Много от престъпниците — поясни Карсън — са с празни глави.

— Още кафе? — попита Лори.

— Не, мадам, благодаря. Виждам, че готвите голяма вечеря, така че няма да ви досаждам още дълго.

— Ще се радваме да останете.

— Опасявам се, че не мога. Но благодаря за поканата. И така… както казах, Орнуол… знае всичко за банките и бронираните коли, но не е стратег или тактик. Бизо планирал обирите и бил перфектен.

— Говорите за нашия Бизо? — попита невярващо Лори.

— Имам предвид, че сме виждали умни хора да се занимават с такива неща, но такъв като него не бяхме срещали. Бяхме възхитени.

Това ме изненада.

— Той е побъркан.

— Може, а може и да не е — каза Карсън, — но що се отнася до големи удари, е гений. Казват, че е бил на път да бъде признат за най-добрия клоун за времето си, но явно е открил и друг свой талант.

— По наша преценка той е само емоция и гняв, никакъв разум.

— Така или иначе мозъкът не бил нито Орнуол, нито някой от общите работници. Щели са да прецакат всичко, ако не е бил Бизо да планира толкова добре и да ги държи във форма. Той е гений.

— Определено е имал план, за да сложи подслушватели в къщата ни и да ни наблюдава от къщата на Недра Лам — припомни ми Лори. После се обърна към Карсън и направо попита:

— Къде е сега?

— Орнуол ни подсказа, че Бизо е отишъл някъде в Южна Америка. Не знае къде точно, а континентът си е голям.

— Когато бях затворена с него в експлоръра, там, в гората, той ми каза, че е отишъл в Южна Америка през седемдесет и четвърта — каза Лори, — след като убил доктор Макдоналд.

Карсън кимна.

— Прекарал е шест месеца в Чили и две години и половина в Аржентина. Този път…не беше лесно, но открихме следите му в Бразилия.

— Хванали сте го?

— Не, мадам. Но ще го хванем.

— Сега е там — в Бразилия?

— Не, мадам. Напуснал е на първи този месец, трийсет и шест часа преди да установим самоличността и адреса му в Рио.

Лори ме погледна многозначително.

— Почти го хванахме там — продължи Карсън. — Но той отскочил до Венецуела, където в момента имаме проблеми със споразумението за екстрадирането. Но те са незначителни. Няма да излезе от там, освен ако не го изведем с белезници.

Само страхът за семейството и можеше така да стегне лицето на Лори, че да се отрази на красотата и.

— Вече не е във Венецуела — каза тя. — Утре…ще бъде тук.

45

Шоколадрва торта, шунка, потопена в черешов сок, черно колумбийско кафе и неясната горчилка на пробождащ страх, който придавате лек метален вкус.

До този момент не бях осъзнавал, че дълбоко в себе си таях надеждата, че Конрад Бизо е мъртъв.

Казвах си, че не мога да го изключа от сметките и че разумът изисква да го смятам за жив.

Подсъзнателно обаче бях забил кол в сърцето му. Бях наврял скилидка чесън в устата му, бях сложил кръст на гърдите му и го бях погребал с лицето надолу в гробище. Сега Бизо се завръщаше.

— Утре — предсказа Лори — или още в полунощ той ще бъде тук.

Хладната увереност изненада и обърка Портър Карсън:

— Не, мадам, това е невъзможно.

— Бих си заложила живота — отговори тя. — И всъщност, господин Карсън, точно това ще направя, независимо дали ми харесва.

Той се обърна към мен:

— Господин Ток, дойдох, за да ви помоля за нещо, но повярвайте ми, не съм дошъл, за да ви предупредя, че Бизо е на прага ви. Не е. Мога да ви уверя.