Пророчество

Ако си параноик и си завладян от жажда за мъст, ако смяташ, че всички са се наговорили да не признават гениалността ти, може би си достатъчно мотивиран да понесеш болката и рисковете на множество операции. Лудостта може да бъде изразена и по друг начин освен чрез безразсъдна постъпка; някои параноици със склонност да убиват имат търпението да прекарат години в планиране на отмъщението си.

Слушайки свръхестествената имитация на гласа ми, си спомних, че беше иронизирал татко, като имитирал гласа му във фоайето за бащи преди двайсет и осем години.

В отговор на удивлението на баща ми Бизо заявил: „Казах ти, че съм талантлив, Руди Ток. В много повече отношения, отколкото можеш да си представиш.“

За баща ми тези думи били просто самохвалство на суетен и измъчен човек, носещ сърце на шоумен.

Близо три десетилетия по-късно аз осъзнах, че не е било самохвалство, а предупреждение: „Не ме подценявай!“

Стояхме тримата около кухненската маса и усмивката на Бизо беше злобна. Кафявите очи зад сините лещи горяха в порочна екзалтация.

Със собствения си глас, но не с мекия южняшки акцент на Портър Карсън, а с по-грубия тембър на мъжа, който ни притискаше с хамъра, Бизо изрече:

— Както казах, тук съм, за да поискам нещо от вас. Моята компенсация.

Вниманието ми и това на Лори се придвижи в къса вертикална линия: от сгърченото му от омраза лице към пистолета със заглушител и обратно.

— Къде е моето танто за танто? — настоя той.

За да спечелим време, направихме неумел опит да покажем, че не сме разбрали въпроса. Лори попита:

— Какво танто за танто?

— Отплатата ми, липсващата част — отвърна Бизо нетърпеливо, — моето нещо в замяна на друго нещо, вашия Анди за моя Пунчелино.

— Не — каза Лори без никаква злоба или видим страх, а просто като последно изявление с безвъзвратна решителност.

— Ще се отнасям добре с него — обеща Бизо. — По-добре, отколкото вие се отнесохте с моя син.

Ярост и страх заседнаха на гърлото ми, но Лори отново твърдо изрече:

— Не.

— Отнеха ми славата, отредена за мен. Всичко, за което мечтаех, беше безсмъртие, но сега смятам да се сдобия с малко слава от втора ръка. Ако науча момчето на това, което мога, то ще бъде най-великата циркова звезда.

Той няма талант за това — увери го Лори. — Той е потомък на сладкари и преследвачи на урагани.

— Кръвта няма значение — каза Бизо. — Важен е само моят талант. Преподаването е една от дарбите ми.

— Махай се! — Лори шепнеше, сякаш изричаше магически думи като заклинание, в случая може би обричащо ш разум. — Направи си твое дете.

Той продължаваше:

— Дори и момче с минимум дадености за клоунство може да бъде моделирано до съвършенство, ако има мен за негов водач, господар и гуру.

— Направи си твое дете — повтори тя. — Дори и плазмодий като теб може да накара някоя ненормалница да разтвори краката. Хладно презрение се прокрадна в гласа и и не можех да разбера защо иска да го ядоса още повече. Тя продължи: — За достатъчно пари някоя надрусана курва, някоя отчаяна уличница, ще потисне гаденето си и ще ти пусне. Невероятно, но вместо да го разяри повече, презрението и го разстрои. Докато говореше, той се сепна няколко пъти и нервно облиза устните си.

— Подходящата психясала старица — продължи тя — ще те дари с друго малко капризче, толкова побъркано, колкото и първото.

Може би, защото нямаше куража да погледне Лори в очите или защото в гневното ми мълчание усети по-голяма заплаха, Бизо насочи вниманието си към мен.

Трепереше, а пистолетът в дясната му ръка после погледа му и дулото му ми разкри черната дупка на вечността.

В момента, в който Конрад Бизо отмести поглед от нея, жена ми пъхна ръка в джоба на веселата си коледна престилка и извади малко спрейче. Бизо усети, че е сгрешил, и се извърна от мен.

Когато се завъртя към Лори, тя го уцели. Ръждиво червено петно се разпльока върху лицето му.

Заслепен, Бизо натисна спусъка — едно отчетливо, приглушено „туп“ — счупи прозореца на вътрешната врата и разпръсна чинии.

Грабнах един стол и го хвърлих към него. Той стреля пак. Последва и трети изстрел, а аз го избутах назад през кухнята като дресьор на диви животни, заплашват разярен лъв.

Четвъртият изстрел проби стола между нас. Трески от бор и меки снопчета баласт ме пернаха по лицето, но куршумът не ме достигна. Той се отдръпна назад към мивката и аз разбих краката на стола в него. Извика от болка и петият изстрел проби паркета.

Притиснат в ъгъла, плъхът беше открил тигъра в себе си. Изтръгна стола от мен, стреля за шести път и разби прозорчето на фурната. Хвърли стола. Аз му се изплъзнах.

Задъхан, хриптящ от парите на спрея, облян в сълзи, с кръвясали очи, размахвайки оръжието, той се заклатушка през кухнята, почти се самонокаутира в хладилника и с трясък влезе в гостната.

Лори беше застинала в ужасяващо мълчание. Простреляна. И, о, Господи, кръвта!

47

Не можех да я оставя там сама, но не можех и да остана при нея, докато Бизо върлува из къщата.