Пророчество

В такива случаи не се казва, че изразът е забранен. Ако направех тази грешка, и тримата щяха да използват „ега си артиста“ във всяко свое трето изречение, което щеше да направи Коледата незабравима, но не по очаквания начин. Оставих я без коментар, с надеждата, че ще я забравят, и ги настаних с пастелите им в момичешката стая.

Не се притеснявах да ги оставя на горния етаж, докато с Лори сме долу, първо, защото цялата къща беше добре заключена, и второ, защото алармата беше на мониторинг. Ако някоя врата или прозорец се отвореше, алармата няма да се развъни, а електронен глас ще съобщи през тонколоните, който са из цялата къща, точното място на пробива. Слязох във фоайето и се загледах през един от високите, тесни френски прозорци до входната врата.

Полицейският участък беше на по-малко от десет минути от нас. Исках да отворя вратата, преди Портър Карсън да звънне и децата да разберат, че имаме гост.

След около две минути един „Меркюри Маунтиниър“ се качи на бордюра в края на нашата пътечка.

Мъжът, който слезе от него, носеше тъмен костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка и разкопчано палто. Висок и издокаран, вървеше уверено.

Когато стигна до стълбите, светлините на прага разкриха, че е на около четирийсет години, привлекателен, с тъмна коса, сресана назад. Когато ме забеляза, ми даде знак с показалец, означаващ: „Само момент!“ и извади от палтото си сгънат портфейл с документи. Задържа ФБР идентификациите си до стъклото, така че да мога да ги прочета и да сравня лицето му със снимката, преди да отворя.

Очевидно Хю Фостър го беше предупредил, че сме предпазливи, а и ако агентът познава историята на Бизо, то той знае, че в случая параноята е нещо разумно.

44

Явно съм гледал прекалено много филми, защото очаквах Портър Карсън да заговори стегнато и с хладната незаинтересованост на федерален агент от сериал. Вместо това имаше глас, който веднага сведох до по-топлото определение: дружелюбен и с акцент от Джорджия, заоблящ всички остри неравности на думите. Когато отворих вратата, електронният глас съобщи: „Входна врата отворена!“

— Имаме същата аларма — каза той, докато си стискахме ръцете. — Синът ми Джейми е на четиринайсет и е компютърен факир. Опасна комбинация. Учи алармата на нови думи. Изведнъж почна да казва: „Входна врата отворена, пази си задника!“ Това му спечели едно наказание. Заключих вратата след него.

— Имаме три деца, едното — на пет, другите — по-малки. Ще бъдат тийнейджъри по едно и също време.

— Леле!

Докато закачах палтото му във фоайето, казах:

— Чудим се дали да не ги заключим в една стая и да ги храним през процеп, докато всичките навършат двайсет и една.

Той шумно пое въздух и каза:

— Къщата мирише на елитен квартал в рая. Гирлянди от кедър, коледна елха, останал аромат от фъстъчени бонбони, печени този следобед, пуканки, свещи с аромат на ванилия и канела, прясно кафе, шунка, печаща се в череши, и шоколадова торта в другата фурна.

Смаян от гирляндите, светлините и заобикалящата ни колекция от коледни играчки, Портър Карсън наостри уши да чуе „Сребърни звънчета“ в изпълнение на Бинг Кросби.

— Вие, приятели, празнувате Коледа, както почти никой в наши дни.

— Да, така е, за съжаление — отговорих аз. — Елате в кухнята. Жена ми бели някакви красоти от Айдахо за картофите в раковина.

Всъщност Лори беше приключила и когато и представих Карсън, си бършеше ръцете в кърпа на коледни звезди.

Ако останалата част от къщата миришеше на рай, то кухнята беше уханният палат на божествата. Федералният агент изглеждаше впечатлен от Лори, като всички мъже, и се отнасяше с нея с южняшка изисканост. Остана прав, докато тя наливаше прекрасно колумбийско кафе в три чаши, а после и издърпа стола, за да седне. Почувствах се като простак и си напомних да не сърбам кафето. Карсън седна и премина по същество:

— Не искам да ви давам напразни надежди. Пази Боже да кажа нещо, което да ви накара да свалите гарда прекалено рано, но мисля, че неприятностите ви с Конрад Бизо са към края си.

— Не се притеснявайте — отвърна Лори, — няма да повярвам, че е мъртъв, докато не видя как тялото му гори в крематориум и се превръща в пепел.

Доколкото знаех, убийствата на Бизо не бяха под федерална юрисдикция.

— Какво общо има ФБР със случая? — учудих се.

— Невероятно кафе, мадам. Каква е тайната?

— Малко ванилия.

— Чудесно. Както и да е. Скоро след като подпалил къщата ви, Бизо скъсал страница от тефтерчето на сина си, събрал малка групичка и започнал да обира банки.

Обирът на банка е федерално престъпление. Същото се отнася и за продажбата на матраци без етикети. Познайте кое от двете е привлякло вниманието на ФБР!

— Още нищо не е взривил — каза Карсън, — но не се притеснява да убива бодигардове, касиери и всеки, който му застане на пътя.

— Кажете ми, че бандата му не е от клоуни — помоли Лори.

— Не, мадам, не е. Може би синът е изчерпал запасите от клоуни-обирджии. Един от хората му е мъж на име Емъри Орнуол, лежал в затвора в Ливънуърт за банков обир. Другите двама са общи работници.

— С какво по-точно се занимават? — попитах аз.