Пророчество

— Да — потвърди Люси. — Ще го изядат и ще го повърнат.

— Напротив — обясни им Лори. — Капитанът е много умен и произхожда от род на мечки, които векове наред са охранявали малки момиченца. Нямат случай на изгубено дете.

— Нито едно изгубено дете? — попита Ани подозрително.

— Нито едно — уверих я аз.

— Може би са изгубили някое, но са излъгали — заяви тя.

— Да — каза Люси. — Излъгали са.

— Капитан Флъфи прилича ли ви на лъжец?

Ани го огледа и тогава заяви:

— Не. Но и прабаба Уина не прилича, но дядо казва, че не е познавала човек, който се е самоубил с пръдня, както тя твърди.

— Да — изрече Люси, — самоубил се с пръдня.

— Дядо никога не е обвинявал прабаба в лъжа — казах аз. — Той само казва, че тя понякога малко преувеличава.

— Капитан Флъфи не прилича на лъжец и не е лъжец — обади се Лори, — и трябва да му се извиниш.

Ани прехапа за момент горната си устна.

— Извинявай, капитан Флъфи!

— Да. Флъфи — каза Люси.

Освен, че оставяхме светната нощната лампа, дадохме на момичетата и по едно фенерче. Както всеки знае, лъч светлина би изплашил всяко чудовище, независимо дали повръща, или яде в момента.

Минаха дванайсет месеца, още една прекрасна година, изпълнена със светли спомени, без истински страх.

Три от петте дати, написани на гърба на пропуска, оставаха в бъдещето и не можехме да сме сигурни, че ще са свързани с Конрад Бизо. Благоразумието предполагаше повече внимание от наша страна към заплахи, които могат дойдат от източници, различни от клоуна и опандизения му син.

Двайсет и осем години изминаха от нощта на моето раждане. Ако все още беше жив, Бизо трябваше да е почти на шейсет. Дори и все още да е побъркан като лабораторна мишка в лабиринт, годините със сигурност са сложили своя отпечатък. Едва ли е толкова избухлив в омразата си и толкова енергичен в яростта си. Лятото на 2002 година си отиваше и аз имах усещането, че повече няма да видим Конрад Бизо.

През септември Анди стана на двайсет и шест месеца и вече си имаше собствено чудовище в гардероба. То беше клоун, който яде деца.

Едва ли можехме да се почувстваме по-зле. Въпреки че не се поддавахме лесно на такива асоциации, си сложихме аларма, обхващаща всички врати и прозорци.

Не бяхме казали на децата за Конрад Бизо, за Пунчелино или за каквото и да било, свързано с нещата, които бяха направили, и нещата, които бяха заплашили, че ще направят. Ани, Люси и Анди бяха прекалено малки, за да разберат ужасните истории и да носят такъв товар. Най-страшното, което можеха да понесат на тази възраст, беше чудовище в гардероба или три чудовища в гардероба.

Мислехме, че може да са чули нещо от децата, с които си играят. Но децата ни винаги си играеха с други деца под наше наблюдение.

Не можехме да си позволим да мислим, че Конрад Бизо е мъртъв или е затворен в някоя лудница; затова един от нас винаги беше с децата, докато си играят, и често единият или двамата ми родители също присъстваха. Гледахме. Слушахме. Със сигурност щяхме да чуем.

Може би Анди беше видял лош клоун във филм, по телевизията, в анимационно филмче. Въпреки че преглеждахме всичките им филми и се опитвахме да ги предпазим от медии, настървени да ги опорочат по стотици различни начини, не можехме да сме абсолютно убедени, че не сме пропуснали нещо и че лесно впечатляващият се Анди не се е натъкнал на злобен клоун с трион. Момчето не показа какво е причинило този страх. От неговата гледна точка ситуацията беше проста: Имаше клоун. Клоунът беше лош. Лошият клоун искаше да го изяде. Лошият клоун се криеше в гардероба. Ако заспи, лошият клоун ще го сдъвче.

— Не усещате ли миризмата му? — попита Анди. Не можехме да уловим и най-лек дъх. Поставихме бележка от вътрешната страна на неговия гардероб с предупреждение към клоуна-канибал. Представихме на Анди мечока, наричан сержант Снъгълс, негова версия на капитан Флъфи. Получи също и унищожаващо чудовища фенерче, лесно за използване, подходящо за малки, несигурни ръце.

Освен това поставихме аларма и вътре, купихме малки спрейчета и ги поставихме из къщата на места, недостъпни за децата. Добавихме по още една ключалка на входната, на задната и на вратата между кухнята и гаража.

Дядо Джоузеф не беше споменал 12 януари 1998 година в предсказанията си — нощта, в която Бизо се опита да отвлече Лори, да изроди първото ни дете и да избяга с него — а беше посочил само 19 януари, когато изгоря къщата ни. Това ни накара да мислим, че може да е пропуснал и друг кофти ден наблизо до приближаващата трета дата от списъка му. Трябваше поне две седмици предварително да си създадем състояние на разумна параноя.

Бяхме се насладили на почти четири години спокойствие, на нормалност. Сега, когато третата от петте дати наближаваше — 23 декември 2002 година, понеделник усещахме как огромна сянка се спуска над нас, сянка извън времето, сянка, родена на 9 август 1974 година.

43

Стане ли въпрос за Коледа, се вдетинявам и съм ценен за всеки доставчик на гирлянди и украси.