Пророчество

— Да, но сега не сме 1870. Можехте да използвате фенери, лампи с батерии, онези туби с химикали за бенгалски огън — казах аз.

— Не мислиш ли, че знаем, мъртвомозъчен мухльо? Но атмосферата нямаше да е автентична. След още няколко крачки не се стърпях и попитах:

— Защо трябва атмосферата да е автентична?

— Шефът така иска.

Реших, че шефът е безименният маниак, освен, ако нямаше някой господин Биг, който все още не бяхме видели.

В някакъв момент, много след първоначалното построяване, последните три метра от този коридор са били срутени. Бяха използвали двойни бетонни блокове с вградени стоманени летви.

Сега половината от блоковете бяха изкъртени. Стоманените летви бяха отрязани с ацетиленова горелка. От едната страна на коридора имаше купчина чакъл.

Последвахме Кринкъл през процепа на това отделение в последната част на коридора. Още една дъбова врата зееше отворена на края му. Електрическото осветление на тавана, прибавено десетилетия по-късно към оригиналната конструкция, разкриваше обширна каменна стая с масивни колони и зигзагообразен под. Две каменни стълбища с железни орнаменти се изкачваха по срещуположните стени към врати от блестяща неръждаема стомана. Тази неръждаема стомана създаваше усещането, че сме в окултен храм.

Половината от пространството беше празно. Другата половина беше заета от редици зелени рафтове с пътечки между тях. Хонкър и убиецът на библиотекари стояха до количката с намаления брой експлозиви и тихо разговаряха. Загрижен, че по-ярката светлина ще покаже прекалено много, тайно пуснах пиличката в джоба на панталоните си.

14

Нашият усмихнат домакин грейна, като ни видя, все едно бяхме стари приятели, дошли на коктейл, и махна с ръка към заобикалящите ни стени.

— Какво място, а? Историческите записи на институциите се съхраняват на този етаж.

— Кои институции? — попитах.

— Под банката сме.

— Да ме вземат мътните! Вие ще я оберете! — каза Лори.

— Нали за това са банките — вдигна рамене той.

Бийгъл Бойс вече поставяха експлозиви до две от колоните.

Доволен от себе си, маниакът посочи грамаден уред в ъгъла на стаята:

— Знаеш ли какво е това?

— Машина на времето? — предположи Лори.

Произхождам от семейство, за което липсата на логика беше нещо обичайно, и стилът на младата госпожица Хикс много ми допадна.

Въпреки че маниакът беше впечатлен от нея, не можеше да и партнира в танците, както аз можех, ако ми позволите такава метафора. Зелените му очи блеснаха и усмивката му се изкриви в учудване.

— Как така машина на времето?

— Науката напредва — поясни тя. — Космически совалки и рентгени, сърдечни трансплантации и компютъризирани фурни, сега и клетъчни телефони, които можеш да носиш навсякъде, и червило, което не оставя следи… Е, в този ред на мисли рано или късно ще измислят и машина на времето и ако ще има такава машина, защо да не е тук и сега?

Той погледна Лори за момент, после погледна към уреда в ъгъла, сякаш се чудеше дали не се е объркал и дали наистина това не е машина на времето.

Ако аз бях изказал това предположение, щеше да реши, че съм чалнат или че му се подигравам. Раздразнен или обиден, щеше да ме застреля.

Красивата жена обаче можеше да си говори, каквото си иска и мъжете щяха да го приемат насериозно.

Откритото и лице, бистрите и очи и искрената усмивка ме направиха неспособен да определя дали изказването за машината на времето или всяко друго странно хрумване беше сериозно или на шега. Повечето хора не се забавляват, докато ги държат заложници и ги заплашват до смърт такива като Кринкъл. Подозирах обаче, че Лори Лин Хикс е способна и на това. Нямах търпение да я запозная с нашите.

Много хора не се забавляват дори когато са на парти. Това е, защото нямат чувство за хумор. Всички твърдят, че имат чувство за хумор, но част от хората лъжат, а и немалко се самозаблуждават.

Това обяснява успеха на повечето скечове и комедии. Тези предавания често са доста скучни, но маса хора им се смеят гръмогласно, защото са видели етикета „смешно“. Оперираната от чувство за хумор публика смята за безопасно да се смее, където това се очаква.

Тази част от шоубизнеса обслужва общество от безхуморни, горе-долу както производител на протези обслужва нещастните, загубили ръце или крака. Това, което те даваха, може би беше по-важно и от храната за бедните.

За семейството ми смехът винаги е бил важен, не само през щастливите дни, но и във време на беди, дори и изправени пред загубата и трагедията (макар че точно сега най-вероятно се бяха побъркали от тревога къде съм). Може би бяхме наследили силно чувствителен, разпознаващ смешното ген. Или просто постоянно бяхме надрусани със захар.

— Не — каза анонимният маниак, — не е машина на времето. Това е генераторът на банката за спешни случаи.

— Много лошо — изплака Лори. — Предпочитам да беше машина на времето.

Загледан замислено в генератора, маниакът въздъхна:

— Да. Разбирам какво имаш предвид.

— Значи сте изключили генератора на банката — обадих се аз.

Думите ми го извадиха от фантазиите му за пътуване във времето и го върнаха в реалния свят.

— Откъде знаеш?