Читаем Пророчество полностью

Аналогията може да е неприятна, но е точна и звучи истински. Радвам се, че не ми беше дошла наум, когато бях окован с Лори, защото в желанието си да поправя нещата и да наруша студеното мълчание, най-вероятно щях да изтърся и това.

Не след дълго установих, че Лори не е от хората, които обичат да подхранват собствения си гняв. Не бяха минали и две минути, когато тя наруши мълчанието и отново се превърна в мой приятел и съучастник.

— Кринкъл е мека Мария — отбеляза тя. Харесваше ми гърленият и глас, но ми се искаше да го използва, за да говори по-смислени неща.

По това време Кринкъл прикрепяше пластични експлозиви в основата на една носеща колона. Държеше взривната смес с не повече безпокойство от дете, което си играе със Сили Пути.

— Не ми изглежда като мека Мария, но може би си права — помирително отвърнах. — Повярвай ми, такъв е. Ръцете на Кринкъл бяха заети с оформянето на експлозива, затова държеше детонатора със зъби.

— Знаеш ли защо той е меката Мария? — попита Лори.

— Умирам да разбера.

— Защото ме харесва.

Преброих до пет, преди да отговоря, за да съм сигурен, че няма да говоря заядливо.

— Той иска да те убие.

— Преди това.

— Преди кое?

— Преди да попита хилещия се малоумник дали може да ме убие, той определено показа интерес към мен като към жена. Този път преброих до седем.

— Доколкото си спомням — изрекох аз, — той искаше да те изнасили.

— Не искаш да изнасилиш някого, ако не го харесваш.

— Всъщност искаш. Случва се постоянно.

— Може би ти искаш — каза тя, — но повечето мъже не са такива.

— Изнасилването няма нищо общо със секса — обясних аз. — Там става въпрос за власт.

Тя се намръщи.

— Защо не искаш да повярваш, че Кринкъл ме смята за сладка.

Този път стигнах до десет и отвърнах:

— Ти си сладка. Ти си нещо повече от сладка. Ти си великолепна. Но Кринкъл не е от мъжете, които се влюбват.

— Наистина ли го мислиш?

— Абсолютно. Той е от мъжете, които обичат да мразят.

— Не, имам предвид другото.

— Кое друго?

— Сладка-повече-от-сладка-великолепна. Друго?

— Ти си най-невероятно изглеждащият човек, който съм виждал някога. Но трябва да…

— Това е толкова мило — каза тя — и въпреки че като всяко момиче обичам комплиментите, не ги вземам насериозно. В края на краищата предпочитам честността. Наясно съм какъв ми е носът например.

Хонкър се домъкна от съседната стая и се отпусна върху количката с експлозиви. Заприлича ми на трол, потънал в дълбок размисъл, дали е сложил достатъчно подправки и масло на детето, което се печеше във фурната.

Все още с детонатор между зъбите, Кринкъл се изсекна в ръката и се избърса в ръкава на сакото си.

Маниакът приготви последния детонатор. Забеляза, че го гледам, и ми махна.

— Носът ми е остър — каза Лори.

— Не е остър — уверих я, защото истината беше, че не беше по-остър от носа на богиня.

— Остър е — настоя тя.

— Добре, може би е остър — съгласих се, за да избегна спора, — но е перфектно остър.

— Ами зъбите ми!

Как ми се искаше да докосна прекрасните и сочни устни, да ги разтворя, да разгледам резците и, както ветеринар преглежда състезателен кон, и да заявя, че състоянието им е идеално. Вместо това се усмихнах и с тих глас казах:

— Нищо ти няма на зъбите. Бели и равни са, перфектни като перли.

— Именно — отвърна тя. — Не изглеждат истински. Хората сигурно си мислят, че са изкуствени.

— Никой не би си помислил, че млада жена като теб има изкуствени зъби.

— Ами Чилсън Строубъри?

Колкото и да се опитвах да го напъхам в колелата на мисловната си мелница, това име оставаше несмилаемо.

— Какво е Чилсън Строубъри?

— Една моя приятелка на моите години. Тя се занимава с бънджи екскурзии.

— Бънджи екскурзии?

— Тя организира пътувания и събира хора от цял свят, които скачат с бънджи от мостове и разни такива неща.

— Никога не съм си мислел, че някой може да си изкарва прехраната от бънджи екскурзии.

— Тя печели доста добре — увери ме. — Но не ми се мисли как ще се е отразила гравитацията на гърдите и след десет години.

Не знаех какво да отговоря на това. Бях горд, че от началото на разговора все намирах нещо да кажа, независимо от неочакваните обрати, които търпеше той. Заслужавах почивка. Лори спря, колкото да си поеме дъх, и продължи:

— Чилсън загуби всичките си зъби.

Заинтересован, напук на себе си, попитах:

— Как се е случило това? По време на бънджи скок ли?

— Не, не било през работно време. Завъртяла се на мотора си, блъснала го и си размазала лицето в парапета на моста.

Изведнъж зъбите така ме заболяха, че за момент не можех да говоря.

— Когато и оправяха челюстта — каза Лори, — и извадиха всички остатъци от зъби. По-късно и поставиха изкуствени. Може да троши орехи с тях.

— Имайки предвид, че ти е приятелка — изрекох със сериозен тон, — чудя се какво е станало с парапета на моста.

— Нищо особено. Наложило се е да измият кръвта. Имало е и няколко драскотини, и малка пукнатина.

Изражението и беше невинно. Бистрите и очи бяха искрени. Дори и да ме будалкаше, това по нищо не личеше.

— Трябва да те запозная със семейството ми — отбелязах аз.

— Опа — предупреди ме тя. — Нещо се случва.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука