Пророчество

— От парченцата, разпръснати по земята — отбелязах.

— Бърз си — изрече с възхищение.

— С моята професия се налага да съм.

Не ме попита какво работя. От това, което бях научил през последните десет години за психопатите, те обикновено са заети само със себе си.

— Банката затвори преди час — каза той, явно горд от сложния план и удовлетворен, че има възможността да го разкаже на някого. Касиерите вече се били отчели и се били прибрали по домовете си. Подземието трябвало да е затворено преди десет минути. Управителят и двамата бодигардове обикновено излизали последни.

— На някакво място — предположи Лори — вие сте сложили енергиен трансформатор, който ще се взриви, като прекъсне захранването на градския площад.

— Когато токът дойде — уточних аз, — генераторът няма да се включи и подземието ще е уязвимо.

— И двамата сте много бързи — похвали ни той. — Каква е истината? Да не сте подготвяли кражба някога?

— Не и в този живот — отговори Лори. — Но това е друга история.

Той посочи по-далечното стълбище.

— Това води до тази част от партера на банката, където нареждат монети, правят пачки, потвърждават получени пратки и приготвят външни трансфери. Предният вход на трезора също се намира в тази част.

— Трезорът има и заден вход? — попитах с известно недоверие и го развеселих.

Ухили се, кимна и посочи по-близкото стълбище.

— Тази врата горе води право в трезора.

Тази подробност изглеждаше като част от извратения свят на маниака, а не от истинската реалност, която аз населявах. Доволен от моята почуда, каза:

— Корнелий Сноу бил единственият притежател на акции в банката, когато я е построил. Подредил е нещата, както му е било удобно.

— За някаква измама ли става въпрос? — учуди се Лори и като че ли и се искаше да има нещо такова.

— Съвсем не — увери я той. — По всичко личи, че Корнелий Сноу е бил честен, загрижен за хората човек.

— Бил е ненаситна, алчна, лигава свиня — ядосано заяви Кринкъл, докато поставяше друг експлозив.

— Не е злоупотребявал с пари на вложители, защото осемдесет процента от началния капитал е бил негов. Кринкъл не се интересуваше от цифри — за него нещата бяха само емоция:

— Щях да го изпека на шиш и да го хвърля на кучетата.

— През 1870 години — каза маниакът — сложната мрежа за управление и контрол, използвана сега от банките, не е съществувала.

— Имало е само кучета с недостатъчно добро обоняние, за да надушват злобните копелета — добави Кринкъл с такава горчивина, че можеше да пресече мляко.

— Малко след настъпването на новия век този просто устроен свят започнал да се променя.

— Дори и свирепите прегладнели плъхове не биха яли от сребролюбивото влечуго, ако и да е изпържено в мазнина от бекон — доразви си темата Кринкъл.

— След смъртта на Корнелий, когато цялото му състояние било оставено за благотворителна дейност, тази част от тунела, която водела към входа на подземието на банката, била зазидана. Спомних си дупката в стената, през която бяхме минали. Бийгъл Бойс са имали работа.

— Стоманената врата в началото на стълбището към подземието всъщност не се използва — продължи анонимният маниак. — Старата дъбова врата била заместена от стоманена през трийсетте години, която по-късно била заварена. А от другата страна има укрепена с бетон стена. Но всичко това би ни отнело не повече от два часа, стига да сме изключили алармата.

— Изненадана съм, че тази стая там няма аларма — каза Лори. — Но ако това беше машина на времето, щеше да има.

— Не са сметнали за нужно. По всичко личи, че не е голяма банка и никой не би я обрал. Нещо повече, след 1902 година, когато заградили подземния път, вече не е имало заден вход. И заради сигурността на банката от благотворителната агенция — собственичка на имението Сноу, се съгласили да не затварят тунелите. Само няколко човека от историческото общество са ги виждали, и то след като са подписали договор за мълчание.

По-рано беше споменал за член на историческото общество, когото са измъчвали и който сега беше мъртъв също както и библиотекарят. Колкото и прецизно да е оформен договорът за мълчание, винаги има вратички.

Не може да се каже, че бях като ударен от гръм при тези разкрития, но със сигурност бях учуден, независимо от деликатността на момента. Въпреки че съм роден и израснах в Сноу Вилидж и въпреки че обичах живописния си роден град, и се интересувах от историята му, никога не бях чувал толкова много клюки за тайни коридори под градския площад.

Когато изразих удивлението си, топлата искра в очите му кристализира в по-хладен блясък, който ми беше познат от очите на чудовището Килър Дъ Гила и млечната змия Ърл.