Полунощ

— Десет минути до изгасването на светлините! — прокънтя дрезгав глас. — Всяко момиче, което не е върху сламеника си след десет минути, ще бъде наказано! Утре е ред на секция В.

— Страхотно! Всички ще оглушеем, преди да ни продадат — промърмори Ерин.

— Преди да ни продадат? — повтори Бони глупаво, въпреки че знаеше какво ще се случи от още първия миг, когато разпозна помещението като склад за роби.

— Няма да рухна и да изпадна в истерия — заяви Бони с цялата смелост, на която бе способна. — Мислех да попитам как ще ни продадат. Дали ще бъде на един от онези ужасни публични пазари, където трябва да стоиш пред тълпа само по риза?

— Да, това правят с повечето — заговори с мек глас едно младо момиче, което бе плакало тихичко по време на цялата вечеря. — Ето тези от нас, които ще изберат като по-специална стока, ще трябва да почакат. Ще ни изкъпят и ще ни облекат в специални дрехи, но само за да изглеждаме по-представителни за пред клиентите. Така че клиентите да могат да ни огледат по-отблизо. — Момичето потрепери.

— Плашиш новото момиче, Маус — скара й се Ерин. — Наричаме я Маус, защото винаги е изплашена, точно като мишка — обясни на Бони.

Деймън!, закрещя вътрешно Бони.

Деймън се бе наконтил в новата си униформа на капитан на стражата. Беше хубава, издържана изцяло в черно, само звездите на пагоните бяха в малко по-светъл нюанс (дори Деймън призна, че е нужен малък контраст). Имаше и пелерина.

Освен това отново беше завършен вампир, толкова силен и уважаван, както мечтаеше. За миг просто се наслади на чувството за добре свършена работа. После доказа вампирската си мощ, като внуши на Жезалин, която бе на горния етаж, да потъне в дълбок сън, докато той разпростираше пипалата на Силата из цялото Тъмно измерение, за да разбере какво става в различните райони.

Жезалин… ето това беше дилема. Деймън имаше чувството, че би трябвало да й остави бележка или нещо подобно, но не беше съвсем сигурен какво да напише.

А и какво би могъл да й каже? Че си е отишъл? И сама щеше да види. Че съжалява? Е, очевидно не съжаляваше чак толкова, че да избере да остане. Че има работа някъде другаде?

Почакай. Това можеше да мине. Ще й каже, че трябва да проверява дали всичко на територията на замъка е наред, а това няма как да стане, ако не излезе. Ще я увери, че ще се върне… скоро. Много, много скоро.

Деймън притисна език към кучешките си зъби и усети точно желаната от него острота и дължина. Беше готов наистина да се развихри с пълна вампирска програма. Искаше да ловува. Разбира се, в двореца имаше толкова много вино „Черна магия“, че когато спря един прислужник и помоли да му донесат малко, той му донесе двулитрова бутилка. Пийваше с удоволствие по чаша или две, но това, което наистина искаше, бе да излезе на лов. И не на лов за някой роб и със сигурност не за животно. А и нямаше намерение да броди из улиците, разчитайки на шанса да се натъкне на някоя благородна дама, която да опознае по-добре.

И в този миг си спомни за Бони.

Само след три минути се бе погрижил за всичко, включително ежегодна доставка на дузина рози за принцесата от негово име. Жезалин му бе определила много либерално работно време и вече му бе платила за първия месец авансово.

След пет минути Деймън вече летеше, въпреки че това бе проява на много лоши маниери на улицата и двойно по-лоши в района на пазара.

Петнайсет минути по-късно ръцете му стискаха здраво врата на хазяйката на странноприемницата, тази, на която бе платил много щедро, за да е сигурен, че никога няма да се случи тъкмо това, което се бе случило.

След шестнайсет минути жената мрачно му предлагаше живота на един от нейните млади, но не много умни слуги, като компенсация. Той все още беше облечен в униформата си на капитан на стражата. Можел да убие момчето, да го измъчва, каквото пожелае… дори да си вземе парите обратно…

— Не желая мръсния ти слуга — озъби се Деймън. — Искам си моята робиня! Тя стру… — Млъкна, опитвайки се да пресметне колко обикновени момичета струваше Бони. Сто? Хиляда? — Тя струва безкрайно повече — поде, когато съдържателката го изненада, като го прекъсна.

— Защо тогава си я оставил в дупка като тази? О, да, отлично зная що за странноприемница е това. След като ти е била толкова дяволски ценна, защо си я оставил тук?

Защо я бе оставил на това място? Сега и Деймън не можеше да си отговори. Беше паникьосан, почти превъртял — това му бе причинило превръщането в човек. Мислеше единствено за себе си, докато малката Бони — крехката Бони, неговото червено птиченце — е било затворено в това гадно място. Не искаше да мисли за това. Това го караше едновременно да се чувства сгорещен и леденостуден.

Заповяда да се претърсят съседните сгради и да се разпитат всички. Все някой трябва да е видял нещо.

Бони бе събудена много рано и отделена от Ерин и Маус. Тутакси я връхлетя желание да изгуби контрол и да рухне окончателно. Цялата трепереше. Деймън! Помогни ми!