Полунощ

А сега носеше нещо, което приличаше на кукленска нощница, и изящни малки обувки със сребристи панделки. И не бе защитена, защото, според правилата на това общество, трябва да имаш мъж, за да си защитена, а най-лошото от всичко беше… че тя беше робиня.

— Чудя се — рече златокос мъж, докато си проправяше път през момичетата, които я бяха наобиколили, и тутакси побързаха да се отдръпнат, с изключение на Маус и Ерин, — чудя се, дали би се качила с мен горе и може би да ми разкажеш една история… насаме.

Бони се опита да сподави ужасеното си възклицание. Сега тя бе тази, която потърси закрилата на Маус и Ерин.

— Всички подобни молби трябва да минат първо през мен. Никой не може да отведе момиче от тази зала, освен ако аз не разреша — обяви една жена в дълга до пода рокля, със симпатично, почти майчинско лице. — Това ще се смята за кражба от собствеността на господарката ми. Сигурна съм, че не бихте искали да ви арестуват, сякаш са ви заловили с откраднати сребърни прибори — добави тя и се засмя безгрижно.

Гостите й отвърнаха със същия непринуден смях, последван от почтително раздвижване към жената.

— Ти наистина разказваш интересни истории — промълви Маус с нежния си глас. — Много по-забавно е, отколкото да се използва звездна сфера.

— Маус е абсолютно права — ухили се Ерин. — Ти определено разказваш готини истории. Чудя се дали онова място наистина съществува.

— Е, аз научих историята от звездна сфера — сви рамене Бони. — Сфера, в която момичето… хм, Джил, е съхранило спомените си. Но си мисля — как тази сфера се е озовала извън онази кула? Откъде момичето е разбрало какво се е случило с Джак? Прочетох и една история за огромен дракон и тя също изглеждаше истинска. Как го правят?

— О, те са те измамили — махна Ерин пренебрежително. — Накарали са някой да отиде на някое студено място като декор — навярно някое великанско чудовище, заради времето.

Бони кимна. Беше срещала такива великански чудовища с морави кожи. Те се отличаваха от демоните по степента на глупостта си. На това ниво те бяха тъпаците на обществото, а тя бе чувала Деймън да казва с презрително свити устни, че онези, които са извън обществото, са наемници. Убийци.

— А останалото някак си са подправили — не зная. Никога не съм се замисляла за това. — Ерин погледна към Бони. — Ти си много странна, нали, Бони?

— Така ли? — Тя и две други момичета се въртяха, без да си пускат ръцете. Това означаваше, че зад Бони имаше известно пространство. Това не й харесваше. Но на нея не й харесваше изобщо да бъде робиня. Започваше да се задъхва. Искаше Мередит. Искаше Елена. Искаше да се махне оттук.

— Хм, май вие, момичета, няма да искате повече да си имате вземане–даване с мен — пророни тя смутено.

— Ъ? — учуди се Ерин.

— Защо? — попита Маус.

— Защото ще избягам през вратата. Трябва да изляза. Трябва.

— Успокой се — посъветва я Ерин. — Просто дишай дълбоко.

— Не, ти не разбираш. — Бони сведе глава, за да не вижда част от околния свят. — Аз не мога да принадлежа на някого. Ще откача.

— Шшт, Бони, те са…

— Не мога да остана тук! — избухна Бони.

— Е, това навярно е за добро — произнесе един ужасен глас точно пред нея.

Не! О, Господи! Не, не, не, не, не!

— Когато сме нови в професията, работим много усилено — заяви жената с майчинското лице. — Не извръщаме лице от бъдещите си клиенти. Не се държим неприлично, защото ще бъдем наказани. — Въпреки че гласът й беше сладък като петмез, Бони някак си знаеше, че дрезгавият глас през нощта, който им крещеше до десет минути всички да са легнали върху сламениците, беше на същата жена.

Една силна ръка се пъхна под брадичката й и Бони не можа да й попречи да повдигне главата й, нито да закрие устата й, когато изкрещя.

Пред нея, с фините си, щръкнали лисичи уши и с дългата си пухкава лисича опашка, но във всичко останало с човешки облик, като обикновен млад мъж, облечен в джинси и пуловер, беше Шиничи. А в златните му очи тя видя да се извива и танцува малкият ален пламък, който беше в тон с рубиненочервените краища на опашката и на перчема върху челото му.

Шиничи. Той беше тук. Разбира се, той можеше да пътува между измеренията; все още притежаваше пълна звездна сфера, която нито един от групата на Елена не успя да открие, както и онези магически ключове, за които Елена бе разказала на Бони. Бони си спомняше ужасната нощ, когато дървета, истински дървета, се бяха превърнали в нещо, което му се подчиняваше. За това как четири от тях бяха сграбчили ръцете и краката й, сякаш смятаха да я разкъсат на четири. Усети как сълзите се търкулват изпод затворените й клепачи.

Ами гората Олд Уд? Той я контролираше изцяло: можеше да заповяда на всички пълзящи растения да те препънат, на всяко дърво да падне пред колата ти. Докато Елена не взриви цялата Олд Уд, е изключение на един гъсталак, тя беше пълна с ужасяващи създания, подобни на насекоми, които Стефан наричаше малахи.

Но сега ръцете на Бони бяха зад гърба й и тя чу нещо да се закопчава с финално изщракване.

Не… О, моля ви, не…