Полунощ

— Кръв? — възкликна Елена, изпълнена с гняв към Деймън, но сетне поклати глава и насочи вниманието си другаде. Вече бе достатъчно просветляло, за да види полицейската кола, която се носеше към къщата като голяма бяла акула.

— Да вървим — подкани ги Елена. — Бързо, бързо, бързо!

Всички хукнаха приведени към пансиона.

— Стефан — изсъска Елена, докато тичаха, — ако можеш, ще трябва да им въздействаш със силата на внушението. Мередит, опитай се да почистиш калта и кръвта. Аз ще отида за Мат; най-малко вероятно е да удари мен, когато му кажа, че трябва да се скрие.

Те се заеха със задачите си. Насред цялата суматоха се появи госпожа Флауърс в бархетна нощница, наметната с мъхест розов пеньоар, нахлузила пухкави чехли със зайчи глави. При първото оглушително чукане по вратата ръката й завъртя дръжката и полицаят, който започваше да крещи: ПОЛИЦИЯ! ОТВОРЕТЕ… — се озова да реве с все сила над главата на дребничка старица, която не би могла да изглежда по-крехка и безобидна. Гласът му спадна до пресеклив шепот — … вратата.

— Не е заключено — рече госпожа Флауърс мило. Разтвори я широко, така че Елена да може да види двамата полицаи — мъж и жена, — както и те нея. Също и Стефан и Мередит, които тъкмо бяха притичали откъм кухнята.

— Искаме да говорим с Мат Хъникът — осведоми ги полицайката. Елена забеляза, че патрулната кола беше от полицейското управление в Риджмънт. — Майка му ни информира, че е тук… след сериозен разпит.

Те прекрачиха прага, като се шмугнаха покрай госпожа Флауърс. Елена стрелна с поглед Стефан, който беше пребледнял, а по челото му бяха избили малки капчици пот. Взираше се напрегнато в полицайката, която продължаваше да говори.

— Според майка му напоследък той направо си живеел в този пансион — осветли ги полицайката, докато колегата й размаха някакъв документ.

— Имаме заповед за обиск — додаде с решителен тон.

Госпожа Флауърс доби смутен вид. Погледна към Стефан, но после погледът й се плъзна към останалите тийнейджъри.

— Може би ще е най-добре да приготвя за всички по една чаша силен чай?

Стефан продължаваше да се взира в жената, а лицето му изглеждаше по-бледо и изпито от всякога. Елена усети как стомахът й се сви на топка от страх. О, Господи, дори след кръвта, която му бе дарила тази нощ, Стефан беше слаб — твърде слаб, за да използва внушението.

— Може ли да задам един въпрос? — обади се Мередит с ниския си, спокоен глас. — Не за заповедта — побърза да уточни и махна с ръка към документа. — Какво е положението във Фелс Чърч? Знаете ли какво става?

Тя печели време, помисли си Елена, но всички спряха, за да чуят отговора.

— Цари истински хаос — отвърна полицайката след кратко колебание. — Там прилича на военна зона. По-лошо е, защото децата са тези, които… — Замълча и поклати глава. — Това не е наша работа. Нашата работа е да намерим един беглец от закона. Но първо искам да изясним нещо. Докато карахме към хотела ви, видяхме ярък стълб от светлина. Не беше от хеликоптер. Имате ли представа какво е било!

Просто врата през пространството и времето, каза си Елена, докато Мередит отговори с все още спокоен глас:

— Може би се е взривил някой мощен радиопредавател? Или необикновена светкавица? Или да не би да имате предвид… НЛО? — Снижи още и без това тихия си глас.

— Нямаме време за подобни небивалици — възмути се полицаят. — Тук сме, за да открием този мъж — Хъникът.

— Заповядайте да огледате — покани го госпожа Флауърс, макар че те вече го правеха.

Елена бе потресена и ужасена поради две причини. Този мъж Хъникът. Мъж, не момче. Мат беше навършил осемнайсет. Дали все още се смяташе за непълнолетен? Ако не, какво щяха да му сторят, когато го заловяха?

А освен това и Стефан. Той беше толкова сигурен… толкова… убедителен… в уверенията си, че отново се чувства добре. Всички тези приказки, че отново ще започне да лови животни — но истината беше, че всъщност се нуждаеше от много повече кръв, за да се възстанови.

Мислите й запрепускаха все по-бързо и по-бързо. Стефан очевидно нямаше да може да въздейства върху тези двама полицаи, без да получи голямо количество човешка кръв.

А ако Елена му даде… догади й се, а космите на врата й настръхнаха… ако му даде, какви са шансовете и тя самата да се превърне във вампир?

Големи, отвърна студеният глас на разума. Много големи, имайки предвид, че преди по-малко от седмица си разменяше кръв с Деймън. Често. Без задръжки.

Значи й оставаше само един план, нямаше друг избор. Тези полицаи нямаше да открият Мат, но Мередит и Бони й бяха разказали цялата история как един друг шериф от Риджмънд дошъл и разпитвал за Мат — и за гаджето на Стефан. Проблемът беше, че тя, Елена Гилбърт, бе „умряла“ преди девет месеца. Тя не би трябвало да е тук — и имаше чувството, че тези полицаи ще са доста любопитни.

Нуждаеха се от Силата на Стефан. Нямаше друг начин, нито друг избор. Стефан. Сила. Човешка кръв.

Приближи до Мередит, която бе свела тъмнокосата си глава и я бе наклонила настрани, заслушана в трополенето на полицаите през стълбата.

— Мередит…