Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

Нечий ботуш го срита в задника и той се просна по очи. Надигна се и успя да направи две залитащи крачки напред, преди следващият ритник да го свали отново на земята. Бяха двама и го подкарваха напред с ритници. Двама мъже с ризници и копия. Ванстерландци безсъмнено, въпреки че като изключеше дългите плитки, които висяха от двете страни на лицата им, не се отличаваха по нищо от воините с навъсени физиономии около тренировъчния квадрат в Торлби.

За невъоръжения всички мъже с оръжие в ръка изглеждат еднакво.

– Ставай – каза един и го претърколи с ритник.

– Бих могъл, ако спреш да ме риташ обратно долу – отвърна запъхтян Ярви.

Това му докара дръжката на копие в лицето и той реши, че е време да спре с шегите. Един от мъжете го вдигна за яката на прокъсаната риза и го повлече напред.

Навсякъде имаше воини, неколцина на коне. Имаше и селяни с почернели от сажди лица и плувнали в сълзи очи, вероятно онези, успели да избягат от града при вида на приближаващите кораби. Сега се бяха върнали да ровят в останките от домовете си. Имаше и трупове, увити в подръпвани и развявани от морския вятър плащаници, наредени по земята и приготвени за изгаряне.

На Ярви не му дожаля за тях, сега всичкото му съжаление отиваше за него самия.

– На колене, куче.

За пореден път се озова по очи на земята и този път не намери за необходимо да става. Нямаше нужда, дъхът му така и така излизаше само под формата на стонове от подутата, тръпнеща от болка уста.

– Какво ми носите? – Попита някой. Гласът му бе силен и звънлив, все едно подемаше песен.

– Гетландец. Изкатери се до крепостта откъм морето, кралю мой.

– Майката на Всички води понякога изхвърля странни дарове. Погледни ме, морско създание.

Бавно, изтръпнал от страх, Ярви надигна глава и видя два огромни ботуша, чиито върхове бяха обковани с надрана и олющена стомана. Над тях висяха широки торбести крачоли на червени и бели ивици. По-нагоре видя стоманена ризница с вплетени на зигзаг златни нишки. Над нея, преметната през широки рамене, висеше бяла вълча кожа с главата на животното в единия край, от чиито очни кухини блещукаха едри гранати. Върху кожата на гърдите на мъжа висеше верига от масивни буци златист и сребрист метал, инкрустиран със скъпоценни камъни – топки, откъснати от дръжките на мечовете на победени воини. Бяха толкова много, че макар и преметната три пъти около дебелия като ствол на дърво врат на мъжа, веригата все още висеше ниско на гърдите му. Най-отгоре, толкова високо, че човекът му се стори направо великан, Ярви видя лицето на мъжа – остри като скални зъбери черти, чепато като брулено от ветровете дърво. Дългата му чорлава коса и брада се вееха свободно и бяха прошарени. Устните му бяха разтеглени в крива усмивка, а очите му грееха като на човек, който стои надвесен над бръмбари и се чуди кой точно да смачка първо.

– Кой си ти, човеко? – попита гигантът.

– Кухненски чирак съм. – Думите излязоха завалени от подутата уста на Ярви. Придърпа сакатата ръка нагоре в мокрия ръкав, за да я скрие от погледите. – Паднах в морето.

„Добрият лъжец втъкава толкова истина в платното, колкото успее“, казваше майка Гундринг.

– Да поиграем на гатанки, а? – продължи гигантът и започна да намотава на пръста си един дълъг прошарен кичур коса. – Как ли ми е името на мен?

Ярви преглътна. Нямаше нужда да гадае.

– Ти си Гром-гил-Горм, Трошач на мечове и правяч на сираци, крал на Ванстерланд.

– Позна! – плесна огромни длани Горм. – Но каква ще е наградата ти, още не е ясно. Аз съм крал на Ванстерланд и тези злощастни хорица тук, които твоите гетланд­ци така свободно ограбиха, изклаха и взеха в робство и всичко това против волята на върховния крал, който поиска мечовете да се приберат. Обича той да ни пречи на развлеченията, но каквото такова. – Погледът му обходи разрушенията наоколо. – Струва ли ти се това тук справедливо, кухненски чирако?

– Не – изграчи Ярви и този път не му се наложи да лъже.

До краля пристъпи жена. Прошарената й глава беше остригана до кожа, а дългите й бели ръце бяха изрисувани до раменете в синьо. Част от символите Ярви разпозна, беше ги учил: диаграми за гадаене на бъдещето по звездите, кръгове в кръгове, показващи връзките между малките богове, и руни, описващи позволени и забранени времена, разстояния и количества. На едната й ръка бяха нанизани пет елфически гривни – скъпоценни реликви от далечни времена, – златни, стоманени, инкрустирани с ярко стъкло и изписани със символи, чиито значения се бяха размили в дълбините на времето.

Ярви знаеше коя е тя, майка Скаер, пасторът на Горм. Същата, която изпрати гълъб на майка Гундринг с фалшиви обещания за мир и така подмами бащата на Ярви към смъртта му.

– И кой ще да е този крал на Гетланд, който заповядва подобно клане? – Гласът й беше дрезгав и хриптящ, също като на гълъбите.

– Одем – отвърна Ярви и с болка осъзна, че това беше самата истина.

Устните й се извиха като от погнуса:

– Значи лукавата лисица е убила брат си, вълка.