Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

– Капитанът не е глупачка, Триг – отвърна красивият роб и зачопли нервно нашийника си. – Ами ако разбере, че сме я прекарали?

– Казваме, че това е било най-доброто, което е имало. – Равнодушният поглед на Триг обходи печалната редица. – После ти й даваш нова бутилка и тя забравя за всичко. Или може би вече нямаш нужда от среброто, Анкран?

– Знаеш, че не е така. – Анкран се отърси от ръката на Триг и изкривените му от погнуса устни се извиха още повече. Без да си прави труда да ги поглежда дори, той започна да издърпва един по един хора от редицата. – Този... този... този... – Ръката му спря на Ярви и понечи да отмине...

– Мога да греба, господарю. – По-голяма лъжа Ярви не беше изричал през целия си живот. – Чиракувах на рибарска лодка.

Анкран приключи с избора на деветимата от редицата. Сред тях бяха сляп тровенландец, чийто баща бе избрал да продаде него вместо кравата, стар гърбав островитянин и сакат ванстерландец, на когото и пари да даваха, нямаше да успее да потисне достатъчно дълго кашлицата си, че да ги вземе в ръка.

А също така Ярви, законният крал на Гетланд.

Пазарлъкът за цената беше свиреп, но накрая Триг и Анкран успяха да се споразумеят с търговеца на плът. Малка част от среброто им премина в шепата на търговеца, още по-малка – обратно в кесията, а основната част бе поделена намясто и изчезна в джобовете на двамата купувачи, така според Ярви открадната от капитана им.

По бърза сметка току-що бе купен на цената на прилична овца.

Нямаше възражения.

Задружно семейство

„Южен вятър“ се полюшваше на док и изглеждаше всичко друго, но не и топъл бриз. В сравнение с тесните бързоноги кораби на Гетланд той беше тромаво чудовище – дълбоко газещо и с огромен „търбух“ между притъпения нос и заоблената кърма, – зле поддържаното дърво на чийто корпус беше обрасло със зелена морска трева и полипи. Имаше две къси дебели мачти, две дузини огромни гребла на всеки борд и тесни прозорци на ниските пристройки на носа и кърмата.

– Добре дошли у дома – каза Триг и блъсна Ярви към трапа, пред който стояха двама навъсени стражи.

Млада чернокожа жена наблюдаваше докарването на новите роби от покрива на пристройката на кърмата и полюшваше небрежно единия си провесен надолу крак.

– Това ли е най-доброто, което успяхте да намерите? – попита тя и скочи с лекота на палубата.

Говореше почти без акцент. Тя също имаше нашийник, но изплетен от тънка метална нишка. Беше вързана с верига, но също като нашийника – лека, фина и достатъчно дълга. Беше я преметнала около едната си ръка, сякаш беше украшение, което сама бе избрала да носи. Очевидно се ползваше с повече привилегии дори от Анкран.

Тя провери зъбите на кашлящия ванстерландец и зацъка с език. Побутна с пръст гърбицата на шенда и нап­рави гримаса от погнуса:

– Капитанът няма да остане доволна от подобна сган.

– И къде е в момента славният ни водач? – попита Анкран, но нещо в тона му подсказа, че вече знаеше отговора.

– Спи.

– Пияна?

Жената се замисли, преди да отговори, и устните й замърдаха, все едно пресмяташе нещо наум:

– Не е трезва.

– Ти си гледай определянето на курса, Сюмаел – изръмжа Триг и избута напред Ярви и останалите. – Гребците са моя грижа.

Докато Ярви влачеше крака покрай нея, Сюмаел го изгледа подозрително през присвитите си клепачи. Тя имаше белег на горната устна, завършващ с триъгълна цепка, през която белееше зъб, и Ярви се улови в мисли за нея: в коя южна земя беше родена, как се бе озовала тук, по-млада ли беше от него, или по-стара, не можеше да се каже с тази остригана глава...

Тя посегна рязко, сграбчи го здраво за китката и изви ръката му нагоре.

– Този има саката ръка. – Не го каза като подигравка, просто констатираше факт като пастир, забелязал куцаща крава в стадото си. – Има само един пръст освен палеца. – Ярви опита да отскубне ръката си, но жената се оказа по-силна, отколкото изглеждаше. – При това недорасъл.

– Проклетият търговец на плът! – Анкран си проправи с лакти път до Ярви, на свой ред сграбчи китката му и огледа ръката. – Каза, че можеш да гребеш!

– Не казах добре – смотолеви просто Ярви и сви рамене.

– Каква изненада, ще вземе да се окаже, че в днешно време не можеш да имаш вяра никому – каза Сюмаел и повдигна многозначително едната си вежда. – И как го виждаш да гребе с една ръка?

– Ще трябва да намери начин – отвърна Триг и пристъпи към нея. – Имаме девет свободни места по пейките и девет роби. – Той се надвеси над Сюмаел и дебелият му нос почти опря в тънкия остър нос на жената. – Или може би искаш да се пробваш на пейката вместо него?

Тя облиза цепката на горната си устна и отстъпи внимателно назад:

– Аз по-добре да си гледам определянето на курса, а?

– Добра идея. Сложете сакатия на греблото на Джоуд.

Повлякоха Ярви по вдигнатия до борда трап, после през средата на палубата, покрай пейките, от двете страни на които зад всяко огромно гребло седяха по трима гребците – всичките с остригани до кожа глави, жилести, с нашийници на вратовете. Гледаха го със смесица от съжаление, самосъжаление, отегчение и презрение.