Плът

От видението я побиха студени тръпки. Рязко се надигна и се загледа в тъмнината, като едва си поемаше дъх.

Когато Джейк се събуди, стаята му бе изпълнена със светлина. Присви очи и погледна будилника на нощното шкафче. Бе почти десет часа. А кой ден беше? Понеделник?

Претърколи се по корем и зарови глава в меката топла възглавница.

Трябва да ставам, помисли си той. Трябва да… Какво? Да се върна там, където намерих Роланд, да потърся наоколо, да разпитам хората. За какво? Да разбера дали не са видели нещо. Например — змия в тревата.

По дяволите! Звучеше безсмислено.

Трябва обаче да направя нещо. Трябва да се уверя, че съществото е мъртво — ето какво. Щото ако не е мъртво, Алисън…

Тя е тук. Спи на дивана.

А аз — в леглото си. Каква порядъчност. Поздравления, Кори.

Пропусна големия си шанс.

Но нямаше да е почтено да се възползваш.

Знам, каза си той. Много добре знам. Снощи заспа с мисли, колко непочтено ще е… и колко хубаво. Дори само да лежахме прегърнати, пак щеше да е хубаво.

Сети се колко крехка и уязвима изглеждаше тя, седнала зад бюрото на Барни. Стискаше чашата с кафе, сякаш бе някакъв талисман, който ще прогони злото. И после — в колата, когато нощницата почти не покриваше краката й. И когато излезе от банята, а жилетката беше разкопчана.

Набъбналият пенис на Джейк се притискаше неудобно към дюшека. Той се обърна по гръб, за да разсее напрежението.

Много хубаво, мина му през ума. Рицарят в лъскавите доспехи се възбуди.

Извинявай, Алисън.

Алисън. Хубаво име. Алисън Сандърс.

Зачуди се дали още спи. Щеше да му е приятно да я види как спи на дивана. Сигурно спокойно, като малко дете. Не може обаче да си позволи да се промъкне, за да я наблюдава тайничко. Какво щеше да си помисли, ако се събуди и го види?

Иди и направи кана кафе. Занеси й една чаша.

Ще поседим, ще поговорим. Алисън ще е още сънена, а косите й — разчорлени. Може би ще държи чаршафа около себе си, така че и двамата да не се притесняваме от нощницата.

Занеси й халата си. Така ще знае, че намеренията ти са почтени.

Джейк отметна чаршафа. Претърколи се и стана. Беше гол до кръста. Макар ерекцията му да бе спаднала, предницата на пижамата бе все още надигната. Отправи се към шкафа с намерение да облече и горната част на пижамата, преди да рискува да напусне стаята, но се спря в края на леглото.

Алисън спеше на пода.

С възглавница под главата беше се свила на една страна, а голите й крака стърчаха изпод чаршафа, който я покриваше до раменете.

Удивен от присъствието й, Джейк се загледа в момичето. Ако не е сомнамбул, значи е дошла нарочно, защото се е нуждаела от утехата и близостта му. Вероятно е страдала сама в другата стая. Имала е нужда от приятел. Промъкнала се е тук и е легнала на пода, за да бъде тайничко до него.

Трябваше да остана малко при нея, укори се той. Трябваше да си дам сметка как се чувства.

Клекна до Алисън. Кичури коса лежаха на бузата й. Устните й бяха отворени, а единият край на устата бе заровен във възглавницата. Невинният начин, по който спеше, напомни на Джейк за Кими.

Но Кими никога не бе имала подута, насинена челюст и буза като Алисън.

Но имаше синина на ръката. Беше му я показала, когато снощи отидоха на сладкарница.

Защо той да не насини ръката на Барбара?

Само още веднъж да посегне на Кими и ще се обърне към съда. Как е могла кучката да се държи така с дъщеря им? Как е възможно някой да се държи така с момиченце като Кими?

Или с момиче като Алисън?

Типът, който бе сторил това, е мъртъв. Парче прегоряло месо.

Заслужи си го, копелето. Халосал Алисън, опитал се да я изнасили и убие.

Протягайки ръка, Джейк внимателно отмести косите от подпухналата, насинена буза. Нежно я постави зад ухото й.

— Добро утро — поздрави го Алисън.

Гласът й бе нисък и дрезгав. Изви глава, изтърколи се леко назад, докато дупето й се опря в крака на леглото. Усмихна се сънено на Джейк, но само с дясната страна на лицето си. Лявата не успя да раздвижи.

— Не възнамерявах да те събудя — оправда се Джейк.

— Не ме събуди. Будна съм от известно време.

— Симулираме, така ли?

— Отчасти. Но се чувствам прекалено разнебитена, за да се движа много-много.

— Подът е доста твърд — посочи Джейк.

— Това е най-малкият ми проблем. Имам чувството, че ме е блъснал самосвал.

— Приличаш на момиче, блъснато от самосвал.

Десният край на устата й се изви нагоре.

— Толкова ли зле изглеждам?

— Не чак толкова. Дори бих казал, че изглеждаш добре след всичко, което преживя. Как спа тук на пода?

— Добре. След всичко, което преживях. Хъркаш, знаеш ли?

— Съжалявам.

— Приятно ми беше. Напомняше ми, че си тук.

— Ако ти… Щях да лежа от моята страна на леглото. Нямаше да пускам ръце. Особено, ако не се събудех.

Тя леко се усмихна с читавата си половина на лицето. След това усмивката изчезна и тя се загледа в очите му.

— Така и никога няма да разберем — уточни накрая тя.

— Така и никога няма да разберем. Искаш ли нещо за закуска.

— Разбира се.

— Можеш да сложиш халата ми. Той е на стола до вратата.

— Благодаря.

Джейк се изправи и отиде до шкафа. Извади горнището на пижамата. С гръб към Алисън го нахлузи и закопча. След това се обърна.