Плът

— Постарай се да не уцелиш ръцете ми, ако ненадейно попаднем на посетител. Те са ми много важни.

— Ами дупката — изход от другата страна?

— Не съм сто процента сигурен, че е такава.

— Блазе ни.

— Готов ли си?

Джейк постави показалец на спусъка.

— Не, но ти действай.

Стийв заби острието на скалпела в подножието на врата и го прокара надолу.

— Господи! — прошепна Джейк.

Кожата, която бе станала на коричка, се разпадаше по краищата на прореза.

Нищо не изскочи.

Стийв отново постави острието на врата. Вкара го навътре и заровичка наоколо.

— Май ще ни се размине — каза той и се ухили на Джейк. — Но ти гледай да не се подаде от задника му.

— Благодаря за съвета.

Оставяйки скалпела, Стийв използва и двете си ръце, за да разтвори прореза. Външният слой чернилка шумолеше сякаш някой тъпчеше сухи листа, а наоколо отново се понесоха сажди. Стийв вкара и петте пръста на дясната си ръка. След като в продължение на няколко минути опипва вътре в раната, обяви:

— Без съмнение съществото е било тук. Напипвам определено разстояние между долния слой на епидермиса и мускулатурата.

Взимайки наново скалпела, Стийв прокара острието до долната част на гръбнака. Отново заопипва с ръце.

— Да, да…

— Значи е било в него, а сега го няма? — попита Джейк.

— Така изглежда. Измъкнало се е през стомаха. Това е професионалното ми мнение. Разбира се, нещото би могло да е още вътре… да изчаква да се разсеят облаците, така да се каже. Не мога да кажа с абсолютна сигурност, докато не направя пълна аутопсия. Ще кажа на момчетата да го държат в торбата. Ще го поставя на хладно и ще те извикам, за да стреляш, когато стане време за великото събитие. Макар че, както казах, почти съм сигурен, че вече не е в него.

— Ако е така — пророни Джейк, — то съществото или е станало на пепел в колата… или не е.

— И си търси нов дом — подсказа Стийв.

— Или вече си е намерило — добави Джейк.

Тридесет и трета глава

Звъненето събуди Алисън. Вдигна глава от възглавницата и я извърна. След миг на объркване се сети, че лежи на дивана във всекидневната на Джейк. Лампите светеха. През пердетата не нахлуваше светлина, така че очевидно утрото не бе настъпило.

Звънецът отново иззвъня.

Тя отметна чаршафа и седна. Презрамката на нощницата й се бе свлякла от рамото. Тя я намести.

Входната врата зееше отворена няколко сантиметра, но опънатата верига пречеше да се отвори по-широко.

Джейк я предупреди да се барикадира в спалнята, сети се тя. Тъй като не искаше да го лишава от леглото му, бе предпочела да легне на дивана. Но бе последвала съвета му докрай — сложи веригата, за да не може да влезе, докато тя спи.

— Кой е? — попита тя.

— Джейк — през отвора се показа колан с револвер в кобура и тупна на пода. — Ще се дръпна. Вземи пушката и махни веригата. След това се отдръпни и ме дръж на мушка.

— Един момент.

Дръпна жилетката от масичката и я навлече. Закопча средното копче, за да я притвори на гърдите. Пушката бе облегната на масичката. Взе я и отиде до входа.

Затвори вратата. Погледна надолу.

Нощницата наистина бе ужасно къса.

Лицето й пламна.

Той ме е виждал така, помисли си тя. Господи, та той въобще не ме е виждал по друг начин облечена!

Плъзна веригата, откачи я и отвори вратата.

Джейк стоеше на моравата. Поклати глава.

— Не ме държиш на мушка!

Алисън сви рамене и вдигна пушката. Държеше оръжието с две ръце. Но не го насочи към него. Отстъпи навътре.

Джейк влезе в къщата и затвори вратата. Смесица от неприятни миризми нахълта с него. Макар и от два метра разстояние Алисън надушваше бензин, мирис на пури, пот и отвратителна сладникава воня, която не можеше да разпознае.

Лицето и дрехите на Джейк бяха изцапани със сажди. Единият крачол на светлокафявите му панталони бе раздран на бедрото и изцапан със засъхнала кръв.

— Какво е станало с крака ти?

— Заби се парче стъкло. Не е страшно.

Той измъкна ризата от панталоните, разкопча я и я свали. След това се обърна с гръб.

Алисън се приближи. Миризмите станаха още по-остри, но гърбът му изглеждаше нормално. Протегна лявата си ръка и прокара пръсти по гръбнака. Не напипа никаква подутина. Кожата му бе хладна и влажна.

— Ако се изключи вонята, която излъчваш, си добре. Какво стана?

Джейк се обърна с лице към нея.

— Намерих Роланд. Мъртъв е. Беше умрял, преди да го открия.

Алисън кимна. Изведнъж усети как й прилошава и не знаеше дали е от миризмата, която идваше от Джейк, или от информацията, че Роланд е мъртъв. Аз го убих, мина й през ума.

Хубаво е, че е мъртъв.

Аз го убих.

Беше при самозащита. Заслужаваше да умре след онова, което стори на Хелън… и вероятно на Силия.

— От изваденото око ли? — пророни тя.

— Имаше рана в стомаха, когато го открихме. Май тя го е довършила.

— Рана в стомаха? Значи не съм го убила аз?

— Не си ти.

— Слава Богу.

— Най-добре да си взема душ, преди да припаднеш от моята миризма. Изглеждаш доста пребледняла.

Тя кимна.

— От какво е тази миризма?

— Намерих Роланд в колата му, паркирана в странична улица близо до университетското градче. Не исках да рискувам… Помниш ли онова змиеподобното, за което ти разказах.

— Мисля, че никога няма да го забравя.