Плът

— Е, облях колата на Роланд с бензин и я запалих. Докато той беше вътре.

— Господи!

— Идеята ми бе да изгоря змиеподобното същество. След това съдебният лекар го разряза, за да видим дали ще открием съществото — Джейк поклати глава. — Нямаше го в него. Смятаме, че то е излязло през стомаха му. Вероятно от това е раната, която го е довършила. Разбрало е, че Роланд бере душа и няма да му е от полза.

— Напуснало го е… Като чудовището в „Извънземното“?

— Нещо подобно. Надявам се, че Роланд вече е бил в колата, когато е станало. Всички прозорци бяха затворени. И ако съществото е било в колата, почти със сигурност трябва да е мъртво. След като огънят бе загасен, претърсих сред останките. Не открих следи от съществото, но това още нищо не значи. Може да е станало само на купчина пепел.

— Значи може да е умряло, но може и да не е!

— Ще предположим, че е живо, докато не се уверим в противното.

— И ако е живо?

— Тогава ще се опита да влезе в някой друг и ще сме горе-долу там, откъдето започнахме. Съжалявам. Щеше ми се да мога да ти кажа, че цялата тази каша е приключила.

— Но може и да е.

— Готов съм да се обзаложа на едномесечната си заплата, че проклетото нещо е мъртво. Но не бих се обзаложил срещу живота ти — той изтри лицето си с ризата и размаза потта и саждите. — Най-добре да се изкъпя сега.

Мина покрай Алисън и се отправи към коридора.

Когато дочу звука от течаща вода, тя си даде сметка, че не е помръднала, откакто Джейк излезе. Придърпа пушката до вратата и я опря на стената. Сложи отново веригата.

Отвратителната миризма все още изпълваше стаята. Разтърси се в кухнята и намери кутия свещи в чекмеджето. Запали три, покапа восък върху хартиени чинии и ги закрепи. Отнесе ги в хола и ги постави върху масичката.

Седна на дивана и подпря крака на масичката между две от свещите.

Зачуди се дали Джейк ще се върне в хола, след като свърши с банята. Можеше да изпият заедно по една напитка.

Той бе минал през кошмар тази нощ. Изгорил бе Роланд. Гледал бе как съдебният лекар разрязва трупа. Миризмата, която не можеше да различи…

И ми се извини, че не може да ми съобщи по-приятни новини.

Свещите може да не му харесат. Биха го подсетили за станалото по-рано тази вечер.

Алисън подуши въздуха. Миризмата сякаш бе понамаляла. Духна свещите и ги отнесе обратно в кухнята. Отиде до входната врата. Открехна я, колкото да надникне навън и отново я затвори. Свали веригата и я отвори със замах.

Въздухът ухаеше чудесно. Бризът развя косите й. Усещаше как приятно и хладно гали тялото й. Разкопча жилетката. Вятърът я погали през нощницата, тръгна по голите й крака. Беше й така приятно, както и преди, когато бе застанала гола до прозореца на спалнята си. Но в следващия момент вече не й бе толкова приятно, щом си припомни как се събуди и завари Роланд върху себе си. Простенвайки, тя хлопна вратата. Облегна се на нея и склони глава.

— Алисън?

Извърна се. Джейк стоеше по хавлия в началото на коридора.

— Добре ли си? — попита той.

— Не особено. А ти?

— По-добре съм.

— Отворих, за да влезе малко свеж въздух.

Видя как погледът му тръгва надолу по тялото й, след това — обратно към лицето й. Точно навреме, за да забележи как се изчервявам, помисли си тя.

— Май е време да си лягам — обади се Джейк. — Не искаш ли да си сменим местата? Убеден съм, че в леглото ми ще ти е много по-удобно.

— На дивана ми е добре. Наистина.

— Както решиш — той потърка брадичка. — Е, ще се видим сутринта, Алисън. Наспи се добре.

— Да. И ти.

Той се обърна. Алисън се погледна. Имаше какво да види, помисли си тя. И той го забеляза, но не се възползва. Слава Богу. Щеше да е неловко, ако бе решил, че е някаква покана.

Дали все пак не беше покана, зачуди се тя. Защо не си дадох труда да загърна жилетката, когато се обърнах към него?

Вероятно си мисли, че го направих нарочно.

Обзалагам се, че затова побягна толкова бързо. Дойде вероятно с намерението да си поприказваме. Видя ме така и реши, че е по-добре да се оттегли бързо.

Подплаших го.

Не се ласкай, смъмри се тя. Напусна, защото денят му е бил дълъг и изморителен. Вероятно никак не се е впечатлил нито от мен, нито от нощницата ми.

Тя свали жилетката. Така както бе права, я сгъна и се загледа към коридора.

Джейк вероятно вече е легнал.

Алисън тихо прекоси стаята и загаси лампите. Нямаше нужда от тях сега, когато Джейк бе в къщата.

Приятно й бе да знае, че е в къщата — само на няколко метра от нея.

Алисън легна на дивана и придърпа чаршафа.

Не бе нужно така бързо да се махне, помисли си тя. Трябваше да поговорим.

Представи си как върви по тъмния коридор към стаята му. Как го пита дали вече спи. Как споделя, че още не иска да е сама.

Защо направо не се пъхнеш в леглото му? Ами да. Току-що заряза Евън, защото не се интересува от друго, освен от секс. А сега си готова да легнеш с мъж, когото почти не познаваш.

Не съм. Няма да го направя. Защо въобще мисля за това, и то след всичко преживяно тази вечер.

А за какво искаш да мислиш? За Хелън?

Мерна й се образът на Хелън върху леглото, изкривените очила…