Плът

Беше открил мечтаното изображение на Роланд.

Прилоша му, когато го видя.

Части от човешко тяло обкръжаваха ухиленото лице: гърди, торсове, задници, вагини и няколко ръце и крака.

Те не бяха изрязвани от списания. Имаха дебелината на фотографии.

Единствената част от анатомията на момичето, която не плаваше около главата на Роланд, бе лицето й.

Може би Силия Джеймърсън, помисли си Джейк.

Капка пот падна върху лявото око на Роланд. Джейк я забърса с ръкав, след което изтри лицето си.

Извади снимката от чекмеджето. Отдолу лежеше рамката.

Значи Роланд не я бе поставил обратно, след като е приключил творението си.

Кошчето за отпадъци беше между двете бюра, тикнато назад до стената. Джейк се наведе над него. Покритото с бял найлон дъно бе посипано с изрезки. Той изпразни съдържанието, седна на пода и затърси.

На повечето от снимките липсваше лицето на момичето, фотографът очевидно е бил по заинтересуван от по-интимните й части — повечето от които бяха изрязани, и затова на снимките се виждаха предимно крайници.

Джейк откри три снимки с лице на момиче. И на трите бе едно и също лице — на едно и също момиче.

Не беше Силия.

Не беше мъртва. Поне не в момента, когато е била заснета. Хилеше се предизвикателно. Ближеше устните си. На една от снимките смучеше средния си пръст.

Джейк пъхна лика на момичето в джоба на ризата. Събра останалите изрезки и ги изсипа в кошчето.

Сутринта щеше да извади разрешително за обиск. Стаята щеше да е заснета и претърсена сантиметър по сантиметър, всяка вещ щеше да е проверена за отпечатъци, цялото пространство — проверено за косми, нишки от плат и други частици, които могат да уличат Роланд.

Джейк взе снимката с размери двадесет на двадесет и пет сантиметра и, напусна.

Джейк излезе от общежитието „Бакстър“. С колата обиколи улиците около университетското градче в търсене на жълт фолксваген костенурка със знаменце на антената, но не се надяваше да го зърне. Всъщност мечтаеше да се прибере вкъщи и да се увери, че Алисън е в безопасност. От друга страна съзнаваше, че е длъжен да продължи търсенето.

Първо — улиците около университетското градче. След това — ресторантът „Оукуд“.

Ужасяваше се от мисълта да отиде до ресторанта и да влезе в тъмната сграда. Колкото повече обикаляше улиците обаче, толкова по-сигурен бе, че Роланд е именно там. Проклетото същество сякаш се бе привързало към мястото. А и там бе оставило яйцата си.

Джейк съзнаваше, че нарочно се бави.

Сви на север от университетското градче по Съмър стрийт.

Преди да се отправя натам, ще се прибера и ще си навлека екипировката, помисли си той. Няма да отида в „Оукуд“ без ботушите и кожените дрехи. Роланд може и да е мъртъв, а съществото да не е намерило къде да се приюти.

А и така ще имам възможност да видя Алисън.

Зачуди се дали вече е заспала.

Хвърли поглед към страничната улица. Зърна фолксваген до бордюра и натисна спирачките. Погледна в огледалото за обратно виждане. Отзад бе чисто. Даде на заден ход, спря и се загледа в колата.

Беше паркирана до стълба на улична лампа, която не светеше. Колата бе на тъмно. Джейк не успя да различи цвета на автомобила.

На антената обаче имаше знаменце.

Това бе колата!

Сърцето му лудо заби, докато обръщаше. Насочи се право към фолксвагена, фаровете му го осветиха.

Жълт.

Имаше някой на шофьорското място.

Потресен, Джейк гледаше през стъклото.

Мъжът във фолксвагена не помръдна. На светлината на фаровете лявата страна на лицето му изглеждаше черна.

Това трябва да е Роланд.

Джейк отвори вратата на своята кола. Сниши се зад нея, извади револвера и се прицели.

— Излизай от колата! — провикна се той.

Роланд не помръдна.

Джейк повтори нареждането.

Роланд остана все така неподвижен. Беше мъртъв, припаднал или се преструваше.

Джейк се отдели от вратата. Като продължаваше да държи револвера си насочен към Роланд, тръгна бавно напред. Стараеше се да не изпуска от очи Роланд зад стъклото, но откри, че погледът му е насочен към паважа.

Съжаляваше, че не е с ботушите. Въпреки че носеше чорапи, чувстваше глезените си оголени.

Сети се за мачетето в багажника на колата. Спря и обмисли дали да не се върне да го вземе.

Предният капак на фолксвагена бе на не повече от два метра от него. Той се взря в тъмнината под предницата на колата.

Погледна Роланд.

Дясното око бе отворено. То сякаш го наблюдаваше.

Този тип е мъртъв.

Шибаната змия може да е навсякъде.

Например — под колата, и да изчаква да се приближа.

Кожата на тила на Джейк настръхна.

Отстъпи заднешком, отиде до багажника и затърси ключовете из джоба. Намери ключа за багажника. Успя да го навре в ключалката и завъртя. Капакът подскочи нагоре и закри гледката. Сграбчи мачетето и бързо стъпи встрани.

Роланд не бе помръднал.

Джейк не забеляза нищо, което да пълзи към него по паважа.

С мачетето в дясната ръка и револвера в лявата той скочи на тротоара и приближи пътническата врата на фолксвагена. Бе достатъчно близо и забеляза, че прозорецът е вдигнат. Бързо се върна към средата на улицата. Прозорецът от страната на шофьора също бе затворен.