Плът

Оръдията на труда на крадците бяха подарък от Чък, който му бе преподал начални уроци срещу шест бири.

Джейк никога не бе възнамерявал да ги използва за незаконни нахълтвания. Независимо от това бе носил картата със себе си през последните две години — предимно за да зарадва Чък. Пък и все се уверяваше, че могат да послужат в случай, че забрави ключовете от дома си. Напоследък няколко пъти бе отварял къщата си по този начин, защото на Кими страшно й харесваше.

Тренировките си казаха думата. След по-малко от минута ключалката на стаята на Роланд щракна и Джейк открехна вратата сантиметър-два.

Прибра инструментите.

Не очакваше Роланд да е в стаята. Не бе забелязал никакъв жълт фолксваген отвън, а и Роланд е знаел, че Алисън ще издаде адреса му. Но той бе ранен. Може да се опита да се скрие къде ли не — дори в стаята си.

Джейк измъкна револвера, притисна гърба си към стената за прикритие и отвори вратата със замах. Тя се удари във вътрешната стена. Заслуша се, но нищо не чу.

Пресегна се и затърси ключа за осветлението.

Светлина огря коридора.

Той се втурна в стаята.

Беше празна.

Подът бе застлан с линолеум и килимче в средата. Джейк не видя кръв по пода или килима.

По протежение на стените имаше две легла: едното оправено, другото — не. Пред всяко имаше бюро и стол. До средата на отсрещната стена висяха лавици с книги, а оттам нагоре имаше прозорци, които стигаха до тавана.

Джейк затвори вратата.

Стоеше между две дървени плоскости, които изглеждаха като страничните стени на малки гардероби.

Ако Роланд бе в стаята, то той се криеше. Или под леглото, или в някой от гардеробите.

С гръб към стената, Джейк приклекна. И под двете легла имаше куфари. Значи оставаха гардеробите.

Джейк се надигна. Втурна се напред и се въртеше така, че дулото на револвера сочеше ту единия, ту другия гардероб. Плъзгащите врати и на двата бяха разтворени. Така половината от двата гардероба оставаше скрита.

Джейк пристъпи към левия, наведе се, погледна зад висящите дрехи. Нямаше никой. Пристъпи към другия. На закачалките нямаше дрехи. Това му даде възможност бързо да се увери, че и там няма никой.

Доволен, че е сам в стаята, прибра револвера в кобура.

Ако това бе гардеробът на Роланд, то къде бяха дрехите му? Да не би Роланд вече да е бил тук, да си е прибрал багажа и да е побягнал? Изглеждаше малко вероятно, че някой в неговото състояние ще се върне за багажа си, преди да се омете. А и не се виждаше кръв.

Като се сети за багажа, Джейк клекна до по-близкото легло и издърпа куфара отдолу. Не беше затворен. Отметна капака. Куфарът бе пълен със сгънати дрехи. Тениската най-отгоре беше с надпис. Вдигна я, разгърна я и прочете: „ВАМПИРИТЕ СЪЩО ИСКАТ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ!“

Джейк постави обратно тениската и бутна куфара под леглото.

Очевидно Роланд бе възнамерявал да пътува.

Да изчезне от града, преди облаците съвсем да се сгъстят. Може да е възнамерявал да обикаля по пътищата като шофьора на микробуса и да убива всеки път, когато му се отдаде възможност, оставяйки след себе си полуизядени трупове в плитки гробове.

Но не бе идвал за куфара.

Още не.

Няма да се върне, реши Джейк. Сляп е с едното око, може да има увреждане на мозъка вследствие пробива на палеца на Алисън и му липсват два пръста, откъснати от куршума на Рекс Дейвидсън. Има прободна рана в гърдите — макар вероятно и не особено сериозна. Но най-малкото трябва да е в шок и изнемощял от загубата на кръв. Последното нещо, за което ще се сети, е да дойде да прибира куфара.

Ако въобще още се сеща за нещо в този момент. Ако вече не е починал.

Джейк седна на леглото. На отсрещната стена имаше плакат на актрисата Хидър Локлир. Загледа се в стройните й голи крака и мисълта му се върна към Алисън.

Може би не бе особено добре да я остави сама.

В безопасност е, опитваше се да се убеди той.

Не можеш да си сигурен.

А защо да не се върне?

Най-доброто, което можеш да сториш за нея, е да заловиш Роланд. Преди да умре и преди проклетото змиеподобно същество да се намърда в някой друг.

На поличка под плаката имаше портрет в рамка. Младият мъж на снимката вероятно беше съквартирантът на Роланд — Джейсън, който бе изчезнал със Силия.

Може и Роланд да има снимка, помисли си Джейк. Хвърли поглед през рамо. Стената бе облепена с мрачни картинки, очевидно изрязвани от списания. Повечето от заснетите актьори не бяха познати на Джейк, но все пак успя да разпознае Джанет Лий в сцената в банята от филма „Психо“. На друга снимка бе убиецът Фреди от „Кошмарът на Елм стрийт“ — с мека шапка и ръкавица с дълги ножчета за бръснене, закрепени към върховете на пръстите. Имаше и някакъв зловещ тип, вдигнал трион над главата си. Както и група зомбита, като едното дъвчеше откъсната човешка ръка.

Джейк поклати глава. Змиеподобното същество определено си бе намерило подходящ стопанин. Съвпадение?

Сети се, че търси снимка на Роланд. Щеше да му е от полза, ако знае как изглежда.

Изправи се и отиде в дъното на стаята. На бюрото нямаше нищо, освен туба лепило и ножница. Отпускайки се на стола, Джейк издърпа централното чекмедже и зяпна.