Плът

— Има храна, безалкохолни, бира в хладилника. Взимай каквото искаш — той посочи към един от шкафовете. — Там пък има алкохол, ако решиш, че ти трябва.

— По кое време си ляга дъщеря ти обикновено?

— О, Кими не е… — той леко се засмя. — Ако ще се цаниш като детегледачка — колко взимаш на час?

— Когато се занимавах с това — по пет долара на час. За Кими ще е безплатно.

— Слава Богу, защото тя не е тук — излязоха от кухнята. — Диван — обяви той и застана пред него. — Тук ще се изтегна, когато се върна. Телевизор.

Наведе се и взе уреда за дистанционно управление от масичката. За демонстрация включи и изключи телевизора. Усмихна се малко самодоволно.

Алисън го последва в банята. Той запали лампата.

— Можеш да вземеш душ или вана — продължаваше той като леко се изчерви.

— Добре би ми се отразило.

— Има пешкири ей в онзи шкаф.

Той кимна, когато минаха покрай затворена врата.

— Стаята на Кими. Леглото й ще ти е малко.

Отвори вратата на дрешника и извади чаршафи и възглавница. После влезе в стаята си. Запали осветлението. Леглото не беше оправено. Алисън предположи, че е спал, когато са му позвънили тази вечер.

Той пристъпи към леглото.

— Искаш ли да ми помогнеш да го приготвим? — попита той.

— Ще се справя сама — увери го Алисън.

— Ами…

— Няма проблеми. А и така ще имам с нещо да се занимавам, след като излезеш.

Тя всъщност лъжеше. Нямаше никакво намерение да използва леглото му и да го кара да спи на дивана, след като се върне от издирването на Роланд.

Джейк остави чаршафите и възглавницата на края на леглото. Влезе отново в дрешника. Когато се появи, държеше пушка.

— Стреляла ли си някога с такова оръжие?

Алисън кимна.

— Излизала съм с татко на лов за патици няколко пъти. Всъщност доста повече от няколко пъти.

Той й подаде пушката.

Тя я взе.

— Дръж я до теб. Само не ме застрелвай, когато се върна.

Алисън се усмихна.

Изведнъж лицето му пребледня.

— Какво има? — попита тя.

— Може би съветът ми не е чак толкова за следване — той седна на леглото и я погледна намръщено. — Искам да залостиш вратата на спалнята, преди да си легнеш. Ако се опитам насила да вляза, използвай пушката.

— Ти луд ли си?

— Не очаквам нещо такова да се случи, но… Когато позвъня сутринта, ме дръж на прицел и ме накарай да сваля ризата си. След това добре огледай гърба ми. Ако има издутина, сякаш змия се е настанила до гръбначния ми стълб, застреляй ме. Опитай се да уцелиш подутината. Ако не успееш, то вероятно ще излезе от мен веднага щом умра и може да тръгне към теб.

Тя гледаше Джейк недоумяващо.

Но той очевидно говореше сериозно.

— Господи Боже! — прошепна тя.

— „Нашествието на телограбителите“ — подсети я Джейк. — Но този път — на живо. Това змиеподобно същество беше в гърба на типа, който се опита да прегази Силия. Намъкна се в Роналд Смелцър в ресторанта „Оукуд“ в четвъртък вечер и го накара да се нахвърли върху съпругата си. А сега съм почти сигурен, че е в Роланд. То е нещо като паразит, който установява контрол над хората и ги превръща в убийци. Логично е да се опита да се намърда в мен, когато хвана Роланд. Нямам никакво намерение това да се случи, но все пак… Направи и на двама ни услуга и ме размаже, ако се върна с него. И се опитай и него да очистиш. Или поне не позволявай да се доближи до теб.

Алисън бе втрещена.

Джейк се изправи.

— Добре ли си?

Тя се взираше в него.

Той пристъпи към нея. Сложи ръце на раменете й.

— Съжалявам, че се наложи да ти разкажа всичко.

Голямата пушка тежеше в ръцете й.

Той я взе от нея, прихвана я нежно за лакътя и я отведе по коридора до хола. Насочи я към дивана. Тя се отпусна на него. Той постави пушката до нея, отиде някъде и се върна.

— Това може да ти помогне — каза той и постави халба бира с много бяла пяна в ръцете й.

Отвори пакетче картофен чипс и го постави на дивана, така че то бе до бедрото й. Тя усети приятния аромат от бирата и чипса. По уханието разбра, че чипсът е с вкус на лук и сметана.

Любимите на Хелън.

Тя погледна към Джейк.

Той успя да се усмихне, но очите му бяха тъжни.

— Всичко ще е наред — увери я той. След това приклекна пред нея. — Алисън?

— Да?

— Изглеждаш доста стресната.

— Ще се оправя — тя чу собствения си глас. — След малко.

— Но както ти казах, това е тайна. Нали? Поне до вторник. След това ще информираме обществеността.

— Никой няма да повярва.

— Ти повярва.

— Ще ми се да не го бях сторила.

Джейк сложи ръка на коляното й.

— Наспи се добре.

Тя сложи ръка върху неговата.

— Пази се! Върни се жив и здрав!

Тридесет и втора глава

Коридорът на втория етаж на общежитието беше пуст. Само някои от флуоресцентните лампи на тавана светеха през нощта и изцеждаха хладно самотно осветление, което увеличаваше безпокойството на Джейк. Светлина се прокрадваше под някои от вратите. От една от стаите Джейк чу музика и шум от течащ душ в банята.

Спря пред вратата на Роланд. Под вратата не се открояваше светлина. Извади портфейла си, отвори отделението за банкноти и извади плоско найлоново калъфче. Измъкна тънка плексигласова карта и малко лостче. Пъхна картата между ключалката и вратата и напъна с лостчето.