Плът

— Полицейският участък — отекна решително и ясно гласът му, сякаш беше в претъпкана с омаяни студенти аудитория. Изчака няколко секунди преди да продължи. — Има убийство на Епъллейн 364, а извършителят е още тук. Елате веднага — и окачи слушалката.

— Дръпни се от вратата — нареди й той.

Алисън отстъпи назад, но не откъсваше очи от прозорците. Спря, когато усети нежната ръка на професора върху рамото си.

— Всичко е наред сега, скъпа. Той няма да ти направи нищо. Полицията всеки момент ще дойде, сигурен съм.

— Той уби Хелън — промълви тя. Гласът й бе писклив и сълзи изпълваха очите й.

Професор Тил отново я потупа по рамото.

— Стой тук.

Мина край нея. Тръгна към вратата като размахваше бастуна. Стъкла изскърцаха под чехлите му. Той открехна вратата.

— Не бива да правите това — прошепна Алисън.

Без да й обръща внимание, той се наведе навън. Завъртя глава. След това я прибра и се обърна към Алисън:

— Каза, че си го наранила?

— Извадих… му окото.

— Браво на теб! Може да си обезвредила негодника. Ще му размажа главата, ако… Ами Силия?

— Не е вкъщи.

— Слава Богу поне за това.

— Не съм толкова сигурна. Имам чувството, че… се е занимавал с нея снощи.

— Божичко! Не!

— Тя отиде на среща със съквартиранта му и изобщо не се прибра.

— Две от моите момичета. Моите мили момичета… О, ще му дам да се разбере… — професор Тил отвори широко вратата и излезе навън.

— Не! — изкрещя Алисън.

Втурна се след него, прескочи натрошените стъкла и се озова на верандата. Професор Тил вече бе в подножието на стълбището отстрани на къщата.

— Влизай вътре — заповяда й той.

— Изчакайте ченгетата! — провикна се Алисън. — Моля ви!

Без да обръща внимание на думите й, той започна да се изкачва. Алисън се стрелна под стълбището, провря ръка между две стъпала и сграбчи стария човек за глезена.

— Пусни ме!

— Той ще убие и вас!

— Ще видим дали ще успее.

Професорът се опита да освободи крака си.

Алисън почти го изпусна. Тя сграбчи кокалестия му глезен и с другата си ръка. Стисна с все сила.

Изсвириха спирачки. През процепа на стъпалата Алисън видя как полицейска патрулна кола заковава на място. Червените и сините лампи лудо се въртяха. Мъж здравеняк изскочи от колата и се втурна към тях. Извади револвер от кобура, докато цепеше направо през моравата.

— Печелиш — промърмори професорът.

Тя не му вярваше. Продължи да го държи за глезена, докато полицаят не спря изведнъж. След това униформеният се наведе, разкрачи се, прицели се в професора и изкрещя:

— Не мърдай, копеле, или ей сега ще ти разпилея мозъка, без да ми трепне окото!

— Не е той! — изпищя Алисън.

Тя се измъкна изпод стълбището.

Професор Тил бавно се обърна.

— Аз съм собственикът на тази къща — обясни той. — Имаме всички основания да вярваме, че убиецът е още горе.

— Кого е убил?

— Съквартирантката ми — обади се Алисън. — И се опита да очисти и мен.

— Въоръжен ли е? — попита едрият полицай.

— Не знам. Не, доколкото, видях.

— Още ли е горе?

Без да дочака отговор, той тръгна по стълбището. Професор Тил му направи място и заслиза. Полицаят продължи нагоре.

Алисън застана до професора и положи ръка на рамото му.

— Глупав стар мечок — прошепна тя.

Той се усмихна тъжно.

И двамата трепнаха, когато изстрел прониза нощната тишина. Алисън рязко изви глава. Тя Видя Роланд на горната площадка с протегнати напред ръце. Полицаят залитна назад през перилата като викаше и размахваше крайници. Викът му спря, когато удари земята. За момент изглеждаше, че изпълнява странна челна стойка, а краката му ритаха във въздуха. След това тупна по гръб и потрепери. От гърдите му стърчеше нож.

На горната площадка Роналд бавно се извърна. Вече не беше гол. Носеше джинси и разгърдена риза. Лявата страна на лицето му бе почервеняла от кръвта, изтичаща от празната очна ябълка. Червената кръв проблясваше, докато се стичаше по ризата и гърдите му. Със забавени движения като на зомби той вдигна лявата си ръка, сякаш да я изучи с единственото си око. Куршумът на полицая не беше отишъл нахалост. Алисън забеляза, че показалецът на Роналд го няма. Средният му пръст висеше на тънка ивица кожа и се клатеше като махало. Той го сграбчи с другата си ръка, откъсна го и го метна към Алисън като стрела. Пръстът тупна на тревата в краката й.

Роланд заслиза по стълбището.

Професор Тил бутна Алисън настрани и почти небрежно застана на първото стъпало. Вдигна бастуна над главата си. Готов бе да го стовари върху Роланд, когато се приближи достатъчно.

Алисън се втурна към полицая. Изглеждаше мъртъв. Отново си спомни как пада. Дали бе държал револвера? Не можеше да каже. Но сега не беше в ръцете му. Огледа около тялото, опитвайки се да открие оръжието.

Къде е?

Погледна към стълбището навреме, за да види как Роланд скача. Полетя от високо към професор Тил. С вдигнат бастун, старият човек замахна. Не успя да удари Роланд по главата, а по рамото. В следващия миг тялото на Роланд събори професора на земята.