Плът

Сграбчи ръката с белезниците и я притисна с коляно, за да освободи дясната си ръка, с която силно я удари по лицето. Тя застина под него и спря да се съпротивлява. Издаваше слаби хленчещи звуци, докато се мъчеше да си поеме въздух.

Роланд откъсна лепенката от брадичката си. Залепи я през устата й. Звуците от дишането й преминаха в отчаяно съскане, когато тя започна да диша през носа.

А сега трябва да хване с белезниците другата й ръка.

Но Алисън не се бореше вече и той усещаше възвишенията на гърдите й под бедрата си. Сложи ръце върху тях. Платът беше като мрежа. Кожата под него беше гореща.

Вече не чуваше Алисън да съска, докато се мъчи да диша.

Тя се бе смълчала.

Роланд стисна гърдите й.

Дясната й ръка бавно се вдигна от леглото. Изпълнен с подозрение, той я следеше. Тя натисна ръката му по-плътно върху гърдата и я задържа там. Леко се изви и простена.

Господи, мина му през ума. Какво става? На нея, да не би да й харесва?

Ръката й се плъзна нагоре, погали рамото му. Тя докосна косата до ушите му. Помилва го по бузата.

Писъците пронизаха ушите на Алисън. Китката й бе сграбчена и насилена надолу, а палецът й — изваден от очната му ябълка с мокър, всмукващ звук. Роланд не се опита да я задържи. Захлупи ръце върху лицето си и залитна над нея.

Алисън сви колене. Той се строполи на дюшека между краката й. Тя заби крака в него, обърна го и го изтласка настрани. След това изрита високо над тялото му и се оттласна от леглото.

Махна лепенката от устата си, докато отстъпваше назад. На лунната светлина голото тяло на Роланд изглеждаше сиво и мъртвешко. Той се гърчеше, притискаше ръце към лицето си, забиваше пети в дюшека и надигаше таза си, докато квичеше.

Алисън се извърна. Хвана се за парапета и хукна по тъмното стълбище. В дъното се опита да извика, за да предупреди Хелън, но гласът й излезе като прегракнал шепот. Претича през хола, сви по коридора, отвори със замах вратата на стаята на Хелън и запали лампата.

— Хелън!

Хелън не помръдна под завивките.

Алисън се втурна към леглото.

— Бързо! Трябва да… Роланд е горе… Нападна ме!

Тя отметна завивките и Хелън се вторачи в нея с безжизнен поглед през накривените си очила. Лицето й бе наранено, охлузено и подуто. На брадичката й имаше засъхнала коричка от повръщано. Алисън стисна сиво-синкавата кожа на рамото.

— Хелън! — разтърси я тя. Главата на Хелън леко се наклони. Огромните й гърди сякаш трепнаха. — Хелън! Хайде!

Алисън пусна рамото. Там, където пръстите й бяха стиснали, кожата остана вдлъбната.

Втрещена, Алисън отстъпи назад.

Той беше убил Хелън.

Не. Това е някаква кошмарна шега. Хелън не е мъртва. Не е. Това е някаква шега.

Мъртва е.

Алисън излезе от стаята. Погледна към тъмния хол.

— КОПЕЛЕ ТАКОВА! — изкрещя тя.

И чу забързани стъпки по таванското стълбище. Ужасът, който предизвикаха у Алисън, я накара да се втурне към вратата. Отвори я, шмугна се навън, хлопна я и хукна по стълбите. Боядисаните дървени стъпала бяха мокри от росата и краката й се хлъзгаха. Тя се позабави, за да не падне, и по този начин да даде възможност на Роланд да я настигне. Скочи от четвъртото стъпало. С издута около себе си нощница полетя в хладния нощен въздух и се приземи на пътеката отвъд тревата.

Хвърли поглед назад. Роланд не беше на стълбището. Като отстъпи встрани видя, че вратата на площадката продължава да е затворена.

Заобиколи и бързо отиде до входа на професор Тил. Кухнята беше тъмна. Пробва дръжката. Вратата се оказа заключена. Затова тя силно захлопа.

— Професор Тил! — извика Алисън. След това изкрещя: — Пожар! Пожар!

Продължи да тропа по вратата. Кухнята продължаваше да е тъмна. Заметна дясната си ръка, хвана висящите белезници и като ги използва за метален бокс, разби стъклото. Пресегна се навътре, като внимаваше да не се пореже на стърчащите ръбове стъкло, и завъртя топката на вратата. Открехна вратата и измъкна ръкава си.

Хвърли поглед към страничното стълбище. Продължаваше да няма и следа от Роланд. Отвори вратата. Посипаните по пода стъкла издрънчаха, когато долният край на вратата ги помете. Хваната за дръжката, Алисън протегна крак колкото се може по-напред и чак тогава стъпи. Не усети стъкло под стъпалото. Отпусна тежестта си на този крак, завъртя се и като се наведе напред, за да достигне ръба на вратата, я затръшна.

Внезапно появилата се светлина заслепи Алисън.

Примижавайки, тя се извърна.

На прага, с бастун вдигнат като боздуган, стоеше професор Тил. Белите му коси бяха разрошени. Беше облечен в развлечена раирана пижама. Намръщен, той премигна и се готвеше да каже нещо.

— Изгасете лампата — шепнешком заповяда Алисън.

Той не зададе никакви въпроси. Превъртя ключа за осветлението.

Алисън му обърна гръб и се загледа през прозорците на вратата.

Все още никакъв Роланд.

— Той уби Хелън — обясни тя. — Той… Нараних го, но е там горе.

— О, Боже мили!

Алисън чу някакво изтрополяване. Погледна през рамо. Бастунът на професор Тил бе стиснат между коленете му. Държеше слушалката на стенния телефон и завъртя шайбата.