Плът

Стаята продължаваше да е неприятно гореща, но усети съвсем лек повей на вятъра върху голата кожа.

Хвърли поглед зад гърба си, пристъпи към гардероба и се облегна на него. Вратата се затвори с трясък. Стресна се и затаи дъх, шокирана и от факта, че опората не се оказа достатъчно стабилна, и от острия звук.

Пое дълбоко въздух.

Притисна вратата с дупе. Сега вече беше затворена.

Приятно й бе да усеща хладината на гладкото дърво върху гърба си. Облегната назад, вдигна единия си крак и събу чорапа и маратонката. Повтори същото с другия.

При шкафа издърпа чекмеджето и прокара ръка по дрехите вътре. Пръстите й напипаха тънката материя на новата нощница. Беше по-лека от останалите и беше чудесна за нощ като тази. Извади я, мина покрай леглото и застана пред прозореца.

Слабият полъх на вятъра погали кожата й. До не много отдавна хладният въздух я бе изстудил до кости. А сега усещането от него бе великолепно. Виеше се около бедрата на Алисън, промъкваше се между краката й, галеше корема и гърдите й и се мушваше под мишниците. Остави нощницата да се изплъзне от ръцете й. Вдигна ги високо, облегна се на рамката на прозореца, разтвори крака и затвори очи.

Вятърът нежно се движеше по нея.

Тридесета глава

След като чу водата в тоалетната, Роланд бавно преброи до шестдесет. След това — втори и трети път. Замисли се. Представи си как Алисън се съблича в таванската стая и ляга. Във фантазиите му тя не бе завита с чаршаф. Носеше само горнището на пижама. Видя се застанал над нея и, докато тя спи, бавно да разкопчава копчетата и да отмята дрехата настрани. На оскъдната светлина от прозореца кожата й е като слонова кост. Посяга да я докосне, но изведнъж тя става тлъста, превръща се в Хелън и, макар че е мъртва, му се хили. Сепна се и удари чело в пружините на леглото.

Отпусна глава на пода.

Затаи дъх, заслуша се и почти очакваше да чуе Хелън, събудена от удара, да простене или да се обърне на дюшека над главата му.

Не ставай глупак, смъмри се той. Тя е мъртва.

Но аз съм точно под нея.

Заслуша се, ала не чу нищо. Очите на Хелън обаче са отворени. Вижда как ги отваря. Тя знае, че той е под леглото й.

Роланд прекара може би часове в тясното пространство само на сантиметри от трупа й. Не беше честно съзнанието му точно сега — когато очакването почти приключи, — да си прави шеги.

Продължаваше да не чува нищо.

Но Хелън също слуша, докато се взира с мъртвите си очи в тавана и долавя шумовете от Роланд под леглото — забързаните удари на сърцето и накъсаното му дишане.

— Ти си мъртва — прошепна той.

Хелън се извърта, застава на ръце и крака, разкъсва дюшека с изкривени пръсти и измъква големи фъндъци. Взира се в него през дупката в дюшека. Оголва зъби. Озъбва се и провира ръка през дупката като гледа да го докопа за лицето.

Нищо от това не става в действителност, уверяваше се той.

Но трепереше и едвам дишаше. Трябва да се махне. Имаше чувството, че множество паяци лазят по кожата му. Претърколи се по килима, но застана точно под ръба на леглото. Хелън го чака там горе. Чака да го сграбчи, щом се появи.

С потиснато стенание той се изтърколи напред. Седна. На оскъдната светлина от прозореца видя, че Хелън е само неподвижна купчина под завивките на леглото.

Без да откъсва очи от нея, Роланд се изправи. Продължи да я гледа и докато се промъкваше странично към вратата на спалнята. Отвори я, излезе навън и я затвори зад себе си. Тръгна по коридора.

Далеч от трупа усети как страхът му изчезва. Чувстваше се ядосан и засрамен, че оставя въображението си да го изтезава.

Защо приятелят му допусна така да загуби контрол, зачуди се той. Та той определено можеше да спре мрачните мисли — да накара приятна тръпка да мине през Роланд и с това да му напомни за Алисън. Да не би да се наслаждава, когато Роланд страда? Или просто не му пука?

Опипа подутината на врата си.

Правя всичко това за теб, помисли си той.

В следващия миг се засрами. Та това е неговият приятел, който превърна тайните му фантазии в реалност. Той го въведе в нов живот — по-причудлив и по-възбуждащ дори от най-зловещите му мечти. Той си бе виновен за страха. Няма право да обвинява приятеля си.

Като че ли окопитен от тези мисли или просто за да му напомни какво предстои, приятелят му помръдна и изпрати тръпка на наслада през тялото на Роланд.

Дали е минало достатъчно време? Искаше Алисън да е заспала, преди да се качи при нея. Иначе може да извика. Роланд отиде на оглед, след като приключи с разчистването в хола. Прозорецът й бе отворен. Едва ли го е затворила. В къщата все още беше прекалено горещо. Ако прозорецът е отворен, някой навън или хората, които живеят долу, могат да чуят дори най-слабия вик.

Роланд я иска заспала. Тогава няма да има писъци или съпротива.

Отиде до дивана, седна и продължи да чака.

Наслаждаваше се на изчакването. Предишната нощ със Силия бе невероятно. Но Алисън бе зашеметяващо красива и едновременно с това излъчваше невинност — нещо, което липсваше при Силия. Тя щеше да е… потресаваща.

Щеше да е като сбъдната мечта.

Цяла нощ с нея.