Плът

Затова се премести на дивана. На седалката на сгъваем стол пред нея имаше включен вентилатор. Той разместваше напред-назад топлия въздух. Движещият се въздух създаваше приятно усещане по влажното й лице. Наведе се напред. Най-горното копче на блузата й се забоде в гърлото й. Тя го разкопча. Изви гръб и се пресегна назад, за да отлепи прилепналия към раменете плат.

Навън не й се бе сторило чак толкова горещо, сети се тя.

От нерви е. Срещата с Роланд. След това — идването тук.

Оттук нататък може само по-добре да става, насърчи се тя.

Защо си толкова сигурна?

Ами то вече е по-добре, помисли си тя. Приключих с Роланд, при Евън всичко изглежда наред, а усещането от вентилатора е великолепно.

Алисън огледа стаята. Била е тук толкова пъти и преди. Нищо сякаш не е променено, а едновременно с това като че ли не е същото. Сякаш бе на сцена с декор, направен да изглежда като стаята на Евън, а тя е актрисата в ролята на Алисън-роля, която не знаеше как точно да изиграе.

Имам нужда от сценарий, мина й през ума. Той би ми бил от помощ.

Евън се появи с чашата „Маргарита“ в една ръка и купа с картофен чипс в другата. След като ги постави на масичката пред Алисън, отново се върна в кухнята. Дойде с купичка лютеница и с още една чаша „Маргарита“. Постави и тях на масичката и седна на дивана до нея.

На дивана, но на около петдесет сантиметра от нея. Добър знак, помисли си Алисън. Няма да се преструва, че всичко е както някога.

Вдигнаха чаши.

— За новото начало — обяви Евън.

Чукнаха чашите и отпиха.

Алисън попита как напредва работата по дисертацията му. Той с ентусиазъм започна да й разказва. Сподели надеждите си да разработи студията в книга, която ще му спечели славата на специалист по Джеймс Джойс и ще му помогне да си гарантира няколко години преподаване в престижен университет. Докато той приказваше, Алисън топваше чипс в лютеницата, дъвчеше бавно и отпиваше от коктейла. От време на време правеше някакъв коментар или задаваше въпроси.

Когато Евън млъкна, Алисън попита дали вече е получил отговор от някои от университетите, където е кандидатствал за преподавател. Той я изгледа смаян.

— Искаш да кажеш — от четвъртък насам?

— Имах чувството, че е минало повече време — извини се Алисън.

— Направо седмици. Боже, толкова е хубаво, че отново се върна.

Не съм се върнала изцяло, помисли си тя. Все още не. Тук съм, но не съм се върнала.

Евън отнесе празните чаши в кухнята. Докато го нямаше, Алисън потопи още едно парче чипс в лютеницата. За да не се накапе, постави другата ръка под него и го лапна.

Най-добре да престана да набивам тези неща, реши тя и облиза червено петънце от пръста си.

Евън се върна с напълнени отново чаши.

Алисън вече усещаше главата си леко замаяна от първата „Маргарита“. Изпий тази по-бавно, предупреди се тя. Ако я караш така с пиенето и чипса, ще се натряскаш докато стане време за вечеря.

— Правиш доста силни коктейли — отбеляза тя.

— Чакай докато опиташ моя мексикански специалитет — енчиладас — каза той и се настани до нея.

До нея и този път само на двадесетина сантиметра. Добре е така, помисли си Алисън. Вече сме си по-близки, отколкото когато пристигнах тук.

Все още не е както някога, но все пак е по-добре.

— А ти какви ги върши през това време? — попита той.

— Нищо особено — не желаеше да му признае, че е прекарала последните дни в мисли по него — понякога с горчивина, понякога с копнеж. — Една вечер ходих в бара на Уоли.

— Извади ли късмет? — полюбопитства той.

— Не ходих за това — отвърна тя и отпи. — Видях един доста налудничав видеоклип. Една жена танцуваше със змия. Виждал ли си го?

— Засичал съм го по МТУ. Синята дама и хита „Гърчи се около мен“ или нещо подобно.

— Доста е налудничаво — повтори Алисън.

— По-скоро еротично.

— Снощи с Хелън играхме на „Избери си професия“. Избирах „Изкуство и литература“ всеки път, когато имах възможност. Накрая я обрах.

— По-добре от мен си прекарала съботната вечер.

Все се върти около теми, които не ми допадат, помисли си тя и продължи:

— Сигурно съм наддала две кила. Общо изядохме два големи пакета чипс. Без да споменавам бирата, която изпихме. Ако продължавам да прекарвам съботните вечери с Хелън, ще заприличам на нея.

— Невъзможно. И петдесет килограма да наддадеш, пак ще си красива.

— Как ли пък не.

— Дори майка ти да те налага с пръчка отсега до второто пришествие, пак няма да заприличаш на Хелън.

Алисън се засмя и поклати глава.

— Хайде, хайде. Тя е най-добрата ми приятелка.

— Не го започнах аз.

— Тя е страхотно момиче. Не е виновна за външния си вид.

— Ако искаше, можеше да се докара малко.

— Не особено — отбеляза Алисън и веднага съжали, че го е изрекла. — Искам да кажа, че прическата и грима не могат да оправят чак толкова много нещата. Боже, не исках така да прозвучи!

Евън тихичко се смееше.

— Разбира се, че не искаше.

— Както и да е, прекарахме страхотно. А днес си направих дълга разходка, купих нова книга на Тревис Макги и почти целия следобед четох. Страхотно е да четеш за Макдоналд докато лежиш на слънце.

— С какво беше облечена.

— С белите бикини.

— Аха.

Тя отново отпи. Течността в чашата й намаляваше.