Плът

— Ако не се измъкнем бързо, мама може да се появи и да те прибере, и тогава няма да видиш никакви палачинки.

Кими седна в леглото. Потърси под възглавницата и намери Клу.

— Мама сърдита ли ми е?

— Не бих се учудил. И двамата доста се разтревожихме. Това, което направи, е много опасно.

— Бях много внимателна.

— Хайде!

Той я хвана за ръка. Тя скочи от леглото, погледна към Куки, сякаш разсъждаваше дали да го вземе, и се остави Джейк да я изведе от стаята.

— Ще мога ли да остана при теб тази вечер?

— Мисля, че не. Мама ще иска да си у дома.

— А тук не е ли у дома също?

— Разбира се, че е.

— Не искаш ли да остана при теб?

— С удоволствие. Но днес не е особено подходящо. Работя върху много важен случай.

— Някой е опънал петалата ли? — попита тя и се ухили.

— Точно така.

Навън Джейк я вдигна, за да я настани на седалката. Завърза я за столчето. Бързо отиде от своята страна, запали двигателя и включи фаровете. Докато караше на заден ход по алеята, каза на Кими:

— Търсихме те из целия град. Всички от полицейския участък участваха в издирването ти.

— Значи ли това, че съм загазила?

— Мисля, че този път няма да те вкараме зад решетките. Правиш го за пръв път. Но ако се повтори, се опасявам, че ще трябва да си излежиш присъдата. Защо го направи?

— Мама не се държа добре.

— Защото не ти е поръчала сладолед?

— Не. Фрасна ме.

— Как така те фрасна?

— Фрасна ме ей тук — тя посочи със сивата главичка на Клу горната част на ръката си. — Доста ме заболя. Нали не бива да се нараняват децата?

— Избягала си, защото те е ударила?

— Ти никога не ме удряш.

— Само защото знам, че ще ме претрепеш, ако се опитам — увери я той, но кръвта му кипеше.

Кими никога не лъжеше.

Кучката я е ударила.

А не й стискаше да си признае.

— Значи си се ядосала, че те е фраснала и си решила да ми дойдеш на гости? Как намери къщата? И как успя да влезеш?

— О, знам къде е. А ти беше оставил един прозорец отворен.

— И извървя цялото разстояние?

— Да. Но краците ми се умориха.

— Доста хора те търсеха. Изненадан съм, че никой не те е видял.

— Ами виждаш ли — аз се криех. Добра криячка съм.

— Как го постигна? Всеки път, когато някой се приближаваше, се шмугваше в храстите ли?

— Понякога нямаше храсти. Тогава търсех дървета и коли.

— Много предвидливо — отбеляза Джейк.

— Ами виждаш ли, изплаших се от онзи мъж в колата. Той всъщност нямаше котенце, ’щото е било прегазено, но искаше да погали Клу и аз избягах.

— Какво?

Джейк подскочи. Господи, някой все пак се е опитал да я отвлече.

— Татко, трябва да ме слушаш. Не повтарям.

— Слушам те. Каза, че някакъв мъж е искал да погали Клу.

— Да, ама това беше измислица. Искаше да ме сграбчи и да ме натика в колата.

Сърцето на Джейк биеше лудо.

— Той ли ти каза това?

— Не.

— Тогава защо мислиш, че е смятал да те натика в колата.

— Не можеш да излъжеш Ши-Ра.

— Кога стана това?

— Днес.

— След като избяга от къщата на мама?

— Ами, разбира се.

— Той караше кола?

— Да.

— И спря близо до теб, докато ти вървеше към моята къща?

— Да.

— Какво ти каза?

— Вече ти разказах.

— Моля те върни лентата назад.

Кими издаде бръмчащи звуци.

— Готово. Направих го.

— Какво каза мъжът?

— Котето му било прегазено от кола и му било тъжно. Ама не мисля, че е било прегазено. А ти?

— Не знам.

— Не му позволих да погали Клу. Избягах.

— Той не тръгна ли с колата след теб?

— Ами, виждаш ли, аз се затичах към една къща.

— Много умно си постъпила. А той какво направи?

— Бързо се омете.

— Как изглеждаше?

— Ще го вкараш ли в затвора?

— Мога и да го направя.

— Така му се пада.

— Но трябва да знам как изглежда, иначе може и да не го хвана.

— Май е по-добре да го застреляш. Идеята ми не е лоша, нали?

— На колко години изглеждаше?

— Не знам.

— По-млад ли е от мен?

— Да, но е голям.

— Изглеждаше ли достатъчно голям да е студент в колежа?

Кими сви рамене:

— Приличаше на Джордж.

Джордж беше гаджето на Сандра Филипс — детегледачката на Кими от времето, преди бракът на Джейк с ББ да се срине. Тогава Джордж беше в последния клас на гимназията.

— Как изглеждаше?

— Ами, беше без риза — и с хитро гласче добави. — Видях цицките му.

— Видя ли гърба му? — попита Джейк.

И имаше ли подутина, продължи да се чуди той. Изглеждаше ли така, сякаш има нещо като змия под кожата?

Кими поклати отрицателно глава.

— Какъв цвят бяха косите му?

— Черни.

— А очите?

— Не знам — каза тя, загубила търпение. — Стигнахме ли почти сладкарницата?

— След още две пресечки. Слаб ли беше или дебел?

— О, слаб.

— Носеше ли очила?

— Тц.

— А слънчеви очила?

— Татк-о-о-о — въздъхна тя. — Уморих се.

— Нали искаш да го застрелям?

— Ами…

— Каква кола караше?

— О, това е лесно. Като на мама.

— Порше?

— Какво е порше?

— Колата на мама, дето Харолд й я купи.

— А, онази. Не. Като старата й кола. Да не би да е било нейната стара кола?

— Съвсем същата ли беше? Цветът и всичко останало?

— Да. Само дето имаше нещо на нея.

— Какво нещо?

— Нещо като стърчащо знаменце.

— Какъв цвят?

— Червено-оранжево.

— Като твоето цветно червено-оранжево моливче?

— Ами да, разбира се.

— Къде беше знаменцето? Залепено за прозореца или…

— Беше ей там — Кими посочи през прозореца към радиоантената на колата на Джейк.