Плът

Тя се дръпна напред. Роланд притисна с ръка лицето, за да задържи торбата. Докато я държеше, тя го придърпа през гърба на дивана. Посегна назад и сграбчи косите му. Черепът го заболя.

Рамото на Хелън се удари в ръба на масичката. Роланд се стовари по лице на гладката повърхност. От удара бутна чашата й. Тя се гърчеше и риташе. Бясната й съпротива придвижи Роланд до ръба на масата, която се наклони. Той падна на пода, а Хелън се стовари отгоре му.

Притиснат от виещото й се тяло, Роланд продължаваше да държи торбата плътно около главата й. С другата си ръка отвори калъфа на ножа.

Не! Никаква кръв!

Блъсна Хелън със свободната си ръка. Хавлията се разтвори. Сграбчи едната й гърда й я извъртя. Чу писъка й под найлоновата торба. Пусна я и силно заби юмрук в корема й. И отново. Тялото й застиваше след всеки удар. След което тя потрепери. Чу мъчителни хрипове. Торбата запулсира и усети нещо топло и меко през найлона — Хелън повръщаше. Едва се пребори с желанието да отмести ръката си. Вместо това притисна торбата още по-плътно към лицето й. Тялото на Хелън се гърчеше в конвулсии. Тя се извиваше и дърпаше, и почти успя да се отскубне.

Той се изтърколи с нея, но загуби част от захвата върху торбата. Повърнатото се изсипа на килима. Ръката й се подхлъзна в мръсотията, когато Хелън се опита да се изправи. Роланд се хвърли върху гърба й. Тя се давеше и се бореше за въздух под него. Но дишаше поне толкова, колкото да остане жива. Когато седна отгоре й и посегна към торбата, тя успя да я махне от главата си.

Роланд постави хлъзгавите си пръсти около шията й и се опита да я удуши. Докато стискаше врата й, Хелън се надигна. Застана на ръце и колене. Скимтейки запълзя. Роланд я яхна. Пръстите му отслабиха хватката. Изпита страх.

Като я пусна, той бързо се махна от гърба на Хелън. Залитна, но успя да запази равновесие. След това се втурна към нея и я изрита с такава сила в корема, че тя падна настрани. Хелън прегърна корема си и се опиша да поеме въздух. Очилата й бяха паднали. Лицето й бе алено там, където не бе изцапано от повърнатото.

Роланд танцуваше напред-назад като търсеше най-добрата мишена. Зачуди се какво ли би направила една от гигантските й гърди, ако я ритне. Но това нямаше да я убие, а той трябваше бързо да приключи. Тя вече почти се бе оказала цел, с която не може да се справи.

Насочи ритника към гърлото й.

Не улучи, но челюстта й се изкриви и Хелън падна по гръб.

Роланд подви колене и с всичка сила скочи върху ръцете и корема й. Въздухът излезе от нея и тя полуседна. Роланд се отдръпна малко.

Като скочи странично, той изрита главата й.

Ръцете й се отпуснаха на пода.

Отново я ритна в главата, за да е сигурен.

След това отново взе торбата. Седна върху меките й гърди, нахлузи торбата на главата й и плътно я стисна около шията.

Докато седеше така, се надяваше Алисън да прекара по-дълго в апартамента на гаджето си. Доста време щеше да му е нужно да почисти всичко наоколо.

Свинята наистина беше изцапала твърде много.

Двадесет и осма глава

Почти бяха свършили с храненето и Алисън започна да се тревожи какво ще последва, след като станат от масата. За да забави момента, тя поиска кафе. Евън стана да го приготви.

Не се вълнувай толкова, каза си тя. Дотук всичко мина добре. Относително добре.

На път за апартамента на Евън бе доста нервна и на няколко пъти почти се отказа. Но някак събра кураж, за да потропа на вратата.

Почти очакваше Евън да е с див поглед и отчаян. Ако е бил такъв, когато е писал писмото, сега вече се бе възстановил. Мъжът, който й отвори вратата, бе спокоен и весел. Може би дори малко по-весел отколкото бе редно.

— О, хубавата дама, която няма милост — поздрави я той. — Но в този случай има милост1.

— Така е по-добре — отвърна Алисън.

— Влизай. Влизай — не направи опит да я прегърне или целуне. Отстъпи навътре и се усмихна. — Изглеждаш страхотно.

— И ти не изглеждаш зле.

— Хванала си тен.

— Бях за малко във вътрешния двор.

Евън взе чаша от масичката пред дивана. Беше празна, като се изключат почти разтопените кубчета лед.

— Какво да ти приготвя? Коктейл „Маргарита“? Вечерята е мексиканска.

— Чудесно — Алисън пое дълбоко дъх и се наслади на ароматите, които изпълваха апартамента.

— Ей сега иде дойда. Настанявай се.

Той отмина полиците с книги, които опасваха стената, пристъпи към масата в малкото пространство, обособено като трапезария, и изчезна в кухнята. Масата бе разчистена от пишещата машина и от книгите, които обикновено стояха отгоре. Сега там бяха наредени прибори. В средата на масата имаше една-единствена червена свещ със заострен връх и фитил, който никога не е бил пален.

Алисън чу миксера да жужи.

Пристъпи към едно кресло и седна.

В малката стая пространството между стола и дивана изглеждаше огромно.

Така няма да положим ново начало, помисли си тя. Евън не е заразноболен.