— Някой да е звънял? — попита тя, но в същия момент си помисли: „Какво ли ме интересува?“ Ала усети разочарование, когато Хелън поклати глава.
— Никой. Тоз, дето те интересува, сигурно е зает с нещо друго.
— Толкова по-добре.
— Мислех, че си приключила с Евън?
— Така е. Просто проявих любопитство.
— Дани Гард звънна на Силия да я покани да излязат довечера. Да можеше да я чуеш как хленчи! „Не, не мога. Не, не ми беше никак добре вчера. Направо агонизирах. Може би другата седмица? Или — месец? Не, причината не е у теб. У мен е. Толкова ме боли. Едвам се движа.“
— Не мога да повярвам, че Силия възнамерява да си остане вкъщи в събота вечер! — удиви се Алисън.
— Не. Просто изчаква по-добро предложение. Предполагам, че не е доволна от снощното прекарване.
— Той не е никак приятен. Последният път го видях в бара на Уоли. Състезаваше се с Лиза Бол кой ще се оригне по-силно.
— От братството Сигма е — отбеляза Хелън, сякаш това обясняваше всичко.
Алисън кимна.
— Неговата идея за добро прекарване е да запалваш пръдня.
Хелън се ухили.
— Това от личен опит ли го знаеш?
— Чувала съм го да проповядва…
Внезапното иззвъняване на телефона я прекъсна. Усети как се напряга.
— Ще видя кой е — смотолеви тя и забърза към хола.
Дано не е Евън, молеше се Алисън.
Ръката й трепереше, докато вдигаше слушалката.
— Ало?
— Силия?
Слава Богу!
— Един момент.
Все още на дивана, Силия беше със затворени очи. Музиката в слушалките вероятно й бе попречила да чуе оглушителното иззвъняване на телефона. Алисън се зачуди дали приятелката й спи.
Хелън се появи на вратата на стаята си. Вдигна рунтавите си вежди.
Алисън покри слушалката с длан.
— За Силия е.
— Някой тип ли?
— Да.
— Разбери кой е.
— Коя я търси, моля? — попита Алисън.
— Джейсън Банинг.
— Благодаря. Един момент.
Отново постави ръка на слушалката.
— Джейсън, актьорът. Съквартирантът на оня особняк.
— Джейсън от първи курс?
Кимвайки, Алисън остави слушалката и забърза към дивана. Побутна Силия. Момичето промърмори и остана със затворени очи. Алисън повдигна едната слушалка от ухото й.
— Хайде, поспалано. Звънят, за да те събудят.
— Ъ?
— Един твой обожател е на телефона.
Единият клепач се стрелна нагоре.
— Ъ? Кой…
— Джейсън.
Тя отвори и другото око. Погледът й се плъзна към Алисън.
— Джейсън? Джейсън Банинг?
— Точно той.
— Сериозно?
— Да му кажа ли, че не можеш да се обадиш в момента?
— За нищо на света — тя се надигна бавно и простена, като в същото време свали слушалките. — Боже, чувствам се повече умряла, отколкото жива.
Алисън приближи телефона. Постави го на масичката и й подаде слушалката.
— Здрасти, Джейсън — поздрави Силия. Звучеше весело, дружелюбно и в отлична форма.
Алисън хвърли поглед на Хелън. Хелън поклати глава и тихичко се засмя.
— Да бе, някакво копеле ме хвърли от пътя… Не, не съм чак толкова зле. Не съм особено привлекателна гледка, но… О, говориш така, защото не си ме видял… Ами? О, и аз бих излязла с теб с удоволствие… Тази вечер?… Не, нямам планове, които да не мога да променя…
Все още клатейки недоумяващо глава, Хелън завъртя очи.
— Чудесно. По кое време? Добре… Прекрасно… Страхотно… Ще се видим довечера.
Тя подаде слушалката на Алисън да я постави върху апарата.
— Сигурна ли си, че можеш да издържиш да излезеш?
— Ще ме води в рибарската хижа. Това определено мога да го издържа.
— Там е добре — съгласи се Алисън.
Рибарската хижа бе най-хубавият ресторант в Клинтън.
— Голямо вълнение, няма що — обади се Хелън. — Да излизаш с първокурсник.
— Разкошен първокурсник — добави Силия.
— Все едно да излизаш с невръстни деца.
— Затваряй си плювалника — тя се облегна назад, кръстоса глезени и продължи. — Освен това той е на двадесет и една, колкото сме и ние.
— Да, да…
— На толкова е!
— Какво, да не е повтарял три път първи курс?
— След гимназията е работил. Бил е манекен и се е снимал в реклами.
— Ами гаджето му? — обади се и Алисън. — Нали разправяше, че излиза с някоя.
— Да, излиза. Осъзнал е, предполагам, че не е за него.
— Сигурно предпочита да излиза с инвалиди — предположи злорадо Хелън.
— Или иска да я използва, за да си отмъсти — гадаеше Алисън.
— Иска да я начука — отново се обади Хелън.
— Вие двете направо прекалявате.
— Ревнуваме — обясни Хелън. — Съжаляваме, че ние не сме поканени в Рибарската хижа от първокурсник.
— Ще му звънна. Може би ще успее да уреди някоя от вас да излезе с Роланд.
— Не съм себична. Отстъпвам го на Алисън.
Силия извърна глава и погледна Алисън усмихната.
— Да излезем четиримата. Все едно сме още в гимназията.
— Извинявай, но ми се повдига.
— Е, давам си сметка, че Роланд не е толкова привлекателен, колкото Евън, но все пак — събота вечер е. Не искаш да стоиш вкъщи в събота вечер, нали?
— Освен това той определено те харесва — обади се и Хелън.
— Така е — съгласи се и Силия.
— Начинът, по който те разсъбличаше с очи вчера…
Разговорът караше Алисън да се чувства неловко.
— Наистина бих дошла на среща заедно с теб, Силия, но знам, че Роланд има други планове за довечера. Намислил е да сте тримката.
Хелън се изхили.
— Ха-ха — обади се Силия.
Алисън погледна към Хелън.