Плът

Извика. Насочи револвера към очите. Почти дръпна спусъка преди да разбере, че насреща са очите на Куки — огромната плюшена кукла — чудовище на Кими.

Протегна ръка и я издърпа изпод леглото. Доближи я до бузата си.

Божичко! Ами ако я бях прострелял?

Просто една плюшена играчка, това той знаеше. Но подобно на всички кукли на Кими и тя носеше нещо от детето. Кими сякаш им бе вдъхнала живот. Чуваше как нарежда с ниското си мърморещо гласче: „Искам Куки!“

Джейк усети буца в гърлото си.

— За малко ти се размина, Куки — прошепна той.

Изправи се на крака. С обемистата синя играчка в едната ръка и с револвера в другата той се насочи към вратата. Възнамеряваше да сложи Куки — чудовището обратно в стаята на Кими. Но се отказа. Вместо това я положи на нощното шкафче до телефона.

В отделението на дрешника, което някога ползваше Барбара, все още висеше голямо огледало. Той тръпна вратата и се огледа.

Ще знаеш, ако те е спипало, каза си той.

А може да ти помогне да забравиш. Ако те превърне в канибал…

По краката му не се забелязваха рани. Торбичките на тестисите му се бяха сбръчкали. А пенисът му изглеждаше така, сякаш предпочита да изчезне. Прокара ръка между краката си и провери от двете страни на торбичките и зад тях. Напъха пръст в пъпа си и потрепери, като си представи как показалецът му потъва навътре. Но всичко беше наред с пъпа му. Всичко останало отпред също изглеждаше нормално, макар белегът от раната с нож под дясната му гръд да бе малко по-блед от обикновено.

Обърна се. Погледна през едното рамо, после — през другото. Опипа между влажните бузи на задника си.

Добре си, освен ако проклетото нещо не се е напъхало през ануса, помисли си той. Но нямаше как да го стори, без да мине през кожените панталони, а по панталоните липсваха дупки.

Доволен, че съществото не се е настанила в него, Джейк отпи от бърбъна. Чашата беше почти празна. Отнесе я заедно с револвера в кухнята. Напълни отново чашата и извади от чекмеджето голяма прозрачна пластмасова торбичка за увиване на продукти за фризера.

Чудеше се дали е с всичкия си.

Никой никога няма да разбере за това, уверяваше се той. Щом ще те накара да се почувстваш по-добре — направи го.

Уж е ченге, а се държи като подплашен хлапак.

Пъхна револвера в торбичката и плътно я затвори с ципа по ръба.

Заключи се в банята. Огледа внимателно пода, стените, тавана, мивката и ваната. Пусна душа. Отпи няколко пъти, преди водата да достигне желаната температура. После сложи чашата на тоалетната чиния и стъпи във ваната. Дръпна непрозрачната стъклена врата. Над вградената сапуниерка имаше метален лост за пешкири. Намести дулото на поставения в торбичката револвер между лоста и покритата с плочки стена. Размести оръжието, докато се увери, че няма да падне. Взе сапуна и започна да се мие.

Беше му приятно под силната гореща струя. Джейк си мислеше, че не може да е в по-голяма безопасност. Вратата бе заключена. Беше огледал банята. Вратите около ваната го изолираха и лесно можеше да се окаже с револвер в ръка. Нищо не можеше да го докопа.

В следващия миг забеляза сапунената вода, която се източваше от ваната.

Кожата му настръхна.

Не бръмвай, заповяда си той. В канала има метална решетка. Нищо не може да мине оттам.

Застана на колене. Пръстът му влезе в канала само до първото кокалче. След това усети препятствието.

Добре. Значи няма проблеми.

Само един проблем, човече. И той е в главата ти.

Два часа сам претърсва проклетия ресторант.

Ако щеше да те напада, тогава щеше да го стори.

Не е дошло вкъщи с теб. Вероятно си е намерило нов дом — у оня, дето е нахълтал в ресторанта между четвъртък вечер и днес следобед. Някой щастливец обикаля наоколо с проклетото нещо в гърба си и търси с какво да го нахрани. Дай ни и днес насъщния. Старият Барни. Та той намери сили дори да се шегува. Трябваше да отиде там. Дали след това и той нямаше да подскача при вида на канала в банята.

Джейк остана в банята, докато водата не започна да изстива. Излезе, изсуши се, изпи още една глътка и извади револвера от торбичката. В спалнята се среса и облече халат. Отнесе питието и оръжието в хола. Седна на дивана и кръстоса крака върху масичката. Постави револвера в скута. След това придърпа телефона и набра номера на Барни.

Барни вдигна с думите:

— Хигинс на телефона.

— Тук е Джейк — гласът му звучеше нормално. — Епългейт обади ли ти се?

— Да. Ти беше прав за шофьора на микробуса. Отпечатъците от зъбите и кръвната група съвпадат. При теб какво стана?

— Проверих онези, които бяха на местопроизшествието в четвъртък. Всички са чисти.

— Откъде си толкова сигурен?

— Приложих методът на разсъбличането.

— Сигурно много им е харесало. Обясни ли защо го правиш?

— Почти, Заявих, че Смелцър е бъкал от паразити. Доста охотно се подчиниха.

— Можеше да кажеш, че съм наредил оглед за обрязване.

Джейк не реагира на забележката.

— След като приключих, отидох до „Оукуд“. Някой е влизал там. Вратите отпред и отзад са били насилвани. Намерих пакет брашно на пода в кухнята.

— Пакет какво?

— Брашно. Онова дето се използва за готвене, нали знаеш?

— Някой да не е правил сладки?