Плът

— Значи предполагаме, че е някакво змиеподобно нещо, което се навира в човека, започва да контролира мислите му и го кара да яде човешка плът? Това е, което предполагаме, нали?

— Звучи невероятно. А и при последния ми преглед не ме изкараха луд.

— Ако има друг начин, по който да се тълкува станалото, с готовност ще го изслушам — заяви Стийв.

— Двамата ми приличате на създадени в подсъзнанието кошмарни образи — тюхкаше се Барни.

— Никой от вас не е попадал в подобна ситуация, нали? — уточни Джейк.

— Шегуваш ли се?

— Чувал съм за канибализъм — продължи Джейк, — но никога за змия, или каквото и да е, което се напъхва в човека и го превръща в човекоядец.

— Господа, май има и допълнение към тази история — Стийв извади нова пура от джобчето на бялата си престилка, махна целофана и отхапа края. Изплю парченцето в канала. Прокара език по дължината на пурата. След това я пъхна в уста и запали, преди да продължи. — Вчера ходих до Марлоу по молба на мой колега, Херман Уилис. Голото тяло на двадесет и две годишно момиче е било открито четвъртък следобед. Било е заровено в полето на изток от Марлоу. Могло е никога да не бъде намерено, ако някакво хлапе не отишло да си играе в полето с кучето си. Кучето е надушило гроба. Хлапето се втурнало вкъщи, за да вземе лопата. Вероятно е смятало, че е попаднало на скрито съкровище. Покопало малко, преди отново да се втурне с писъци към дома си.

— Бая трябва да се е изплашило.

— А ето и интересната част. Тялото е било наядено. Доста от кожата е била смъкната, част от мускулите са били ръфани — пурата в ръката на Стийв затрепери. — Имаше следи от нахапване по цялото й тяло. Някои бяха само повърхностни. При други е била откъсвана плът. Тялото е било разрязано по средата. Сърцето откъснато и отчасти изядено. Главата й е… скалпирана. Черепът е бил счупен. Предполагам, с тъп предмет или камък. Мозъкът й липсваше.

— Господи, какъв кошмар! — обади се Барни.

— Уилис никога не е виждал подобно нещо. Мисля, че ме извика повече за морална подкрепа, отколкото за професионален съвет. Както и да е. Пробите, които взехме от захапката и слюнката по ранните показват, че нападателят е бил човек.

— Искаш да кажеш, че тя е станала жертва на това нещо?

— На някой, в който това нещо се е настанило.

— Кога е умряла?

— В сряда, около полунощ. Уилис можа да уточни времето на смъртта й доста точно, по съдържанието в стомаха й. Била е забелязана в заведението за пици около осем същата вечер. Степента, до която пицата е била смляна…

Барни перна с ръка бедрото на тялото на масата пред себе си.

— Къде е бил Роналд Смелцър в сряда вечер?

— Не мисля, че Смелцър го е направил — обади се Джейк. Сърцето му биеше лудо. — Микробусът, дето се опита да размаже Силия Джеймърсън, идваше от Марлоу. Това стана в четвъртък следобед. Някой, нещо, е слязло живо от микробуса. Имаше следи от кръв по паважа при задната врата. Проследих дирята в полето, но не успях… — той поклати глава. — Микробусът катастрофира на няколкостотин метра от ресторанта „Оукуд“. Да предположим, че съм тръгнал по следите на това змиеподобно същество и то се е укрило в ресторанта. А по-късно същата вечер се е намърдало в Смелцър — той се обърна към Стийв. — Тук ли е още тялото на шофьора на микробуса?

— Насам.

По коридора последваха Стийв от стаята за аутопсии до, помещението с десетина хладилни помещения. Той провери етикетите и изтегли едно чекмедже. Тялото бе покрито с чаршаф. Джейк беше благодарен за миризмата от пурата на Стийв, макар ида не бе достатъчна да надвие дъха на изгоряла плът и коса.

— Ако предпочитате да не гледате — предложи Стийв, — аз съм наясно какво търсим.

Джейк, който бе видял трупа, проснат на предното стъкло на микробуса, не изгаряше от желание да го огледа сега отблизо. Но не искаше Барни да го сметне за гнуслив, затова не каза нищо.

— Дай да видим — подкани Барни.

Стийв отметна чаршафа. Джейк се загледа в металния ръб на алуминиевото чекмедже. Макар да не фокусираше поглед върху трупа, все пак с периферното си зрение го видя — неясна черна маса с очертания на човешко тяло.

— Ще трябва да го обърна — обясни Стийв.

— Ще успееш ли? — попита Барни като очевидно не желаеше да предложи помощ.

— Няма проблеми.

Джейк премести погледа си към Стийв и забеляза, че той е нахлузил хирургически ръкавици. Наблюдаваше как Стийв се навежда над тялото. Долови звуци, сякаш нещо се разтрошаваше. Дочу себе си как простена.

— Този е като истинска люспа — промърмори Барни. — Разпада се при допир.

Стийв се усмихна сковано като стисна пурата със зъби. Като надигаше и теглеше, той се бореше да обърне черната буца. Когато свърши, предницата на бялата му престилка имаше вид, сякаш някой беше размазвал въглища по нея.

— Джейк, прав си.

Джейк насочи поглед натам, накъдето сочеше протегнатия пръст на Стийв. От тила до средата на гърба, успоредно на гръбначния стълб, се различаваше сивкава подутина.

— Нещото като че ли е заело същото положение, както при Смелцър — отбеляза Стийв.

— Само дето не е излязло отзад — добави Барни.