Плът

— Питието си го бива — каза Алисън. — Съвсем скоро и двете ще сме бомба.

— Да, но аз ще съм с прекрасен чаровен мъж, а ти ще си с Хелън. Умрете от завист.

— Хей, не говори така — помоли Алисън. — Депресираш ме.

Малко парче от фъстък се удари в челото й и попадна в чашата. Заплува във водката. Тя го извади. Ухилена, го метна в устата си. Солта се бе измила. Извади парче лед от чашата и започна да го изучава.

— Ей, недей — помоли Хелън. — Можеш да нараниш някого с това.

— Права си. Какво ли се чудя?

Тя го метна по Хелън.

Пищейки, Хелън се сви в стола. Трепна, когато кубчето попадна в скута й. Ръката й подскочи. Част от бирената пяна попадна на шията и започна да се свлича към гърдите й.

— Леле…

— Леле… — обади се и Алисън.

— Божичко — замисли се Силия. — Май ще е най-добре да звънна на Джейсън и да откажа срещата. Тук явно ще е голяма веселба тази вечер.

Хелън стисна пакетчето фъстъци с колене. Гледайки надолу, тя дръпна мокрия плат от себе си. Беше със същата избеляла, безформена рокля, с която вчера ходи до Търговската алея. Или може да е друга, помисли си Алисън, но да прилича на онази. Имаше няколко. Обаче трудно се различаваха. Хелън помириса мокрия плат.

— Забелязва се значително подобрение — констатира тя.

— Тръгнаха — провикна се Алисън от люлеещия се стол.

Хелън отвори бавно вратата на стаята си и се огледа. Искаше да се увери, че са сами, преди да се реши да влезе. Доволна от огледа, тя се приближи до Алисън.

— Е, как изглежда той?

— Прилича на актьор от реклама за одеколон след бръснене.

— Хм — Хелън прокара ръка през носа си. — Сигурно е мухльо. Забелязала ли си, че все с мухльовци излиза.

— Не бих казала — колебаеше се Алисън.

— Такива са. Уверявам те. Един ден ще съжалява.

— Надявам се да не й се случи.

— След като излизаш с мухльовци, рано или късно…

— Каква пица ще поръчваме? Със салам? Наденица?

— Имам няколко менюта в чекмеджето.

— Донеси ги.

Седемнадесета глава

Докато слизаше от колата, Джейк продължаваше да трепери. С фенерче в лявата ръка и мачетето, стиснато под нея, той пристъпи към багажника. Няколко пъти ключето се разминаваше с ключалката, преди да успее да го пъхне. Завъртя го. Постави мачетето и фенера вътре, до тубата с бензин, и затвори капака.

На предната веранда на къщата се наложи да хване дясната си ръка с лявата, за да спре треперенето и да отключи вратата. Вътре пусна резето. Сложи предпазната верига. Макар през прозорците все още да нахлуваше светлина, той обиколи хола и запали всички лампи. Докато правеше това, се улови, че проверява прозорците и наднича зад мебелите.

— Железни нерви — промърмори той.

Запали осветлението в кухнята. Провери дали прозорците и задната врата са затворени. Прегъна се в кръста, тъй като кожените панталони бяха прекалено тесни, за да клекне, отвори шкафа и извади бутилка бърбън. Капка пот се откъсна от брадичката му и тупна върху ботуша.

Пристъпи към мивката и откъсна близо метър от хартиеното руло. Попи лицето и гъстата си коса.

После напълни чаша с бърбъна. Отпи няколко глътки и въздъхна, когато усети топлината от питието да се разлива по тялото му.

Взе чашата и тръгна по коридора като по пътя палеше лампите. Влезе в спалнята.

Запали светлината. Огледа се. Завесите бяха спуснати. Вратата към дрешника беше отворена, както я бе оставил. Отпи още веднъж, мина покрай дрешника и се огледа. Заобиколи от другата страна на леглото. Изпитваше неудържимо желание да се подпре на ръце и колене и да надникне под леглото.

Не се смахвай, заповяда си той. Вече си у дома. Това не е проклетият ресторант „Оукуд“, а домът ти. Под леглото няма нищо освен, може би, няколко фъндъци прах.

А и облечен в тези дрехи, щеше да му е много трудно.

След като отпи пак, Джейк постави чашата на нощното шкафче. Свали ципа на коженото яке и го съблече. Синята му риза, потъмняла от потта, бе прилепнала към тялото. Опита се да я разкопчее, но пръстите му така трепереха, че след като се справи с най-горното копче, изхлузи ризата през глава.

Разкопча колана с кобура и го метна на леглото. Револверът подскочи върху дюшека. Не отмести очи от него, докато сваляше ципа на панталоните и ги изхлузи до коленете. Сядайки на леглото, откопча кобура и освободи револвера. Постави го близо до дясното си бедро, наведе се и събу ботушите. Чорапите му бяха като залепнали за краката. Свали и тях. Смъкна тесните панталони до прасците и ги изрита.

На светлината на лампата краката му блестяха от потта. Косата му също бе сплъстена от пот. Разтърка лепкавата кожа на прасците, обърна краката си и ги огледа отзад.

Не се забелязваха никакви рани с големина колкото двадесет и пет цента.

По дяволите, разбира се, че няма да има. Нищо не може да проникне през ботушите и кожените панталони. Поне не, без да го усети.

Джейк се изправи. Задникът му бе оставил потни отпечатъци върху бледосинята кувертюра. Свали подгизналите си слипове.

Добре, побъркал съм се, каза си той.

Взе револвера и застана на лакти и колене. Повдигна края на висящата кувертюра и се взря в тъмното пространство под леглото.

Чифт очи се бяха вторачили в него.